Производството е започнало заради обвинение, по което бившият депутат е оправдан
Отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 089 473 лв. от Цветелин Кънчев е потвърдено с окончателен съдебен акт – определение на Върховния касационен съд от 27 април. За това съобщиха от КПКОНПИ.
Съобщението
„Производството срещу него е започнало от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), чийто правоприемник е КПКОНПИ. Внесени са искания за налагане на обезпечителни мерки в три съдилища – Софийски градски съд, Софийски окръжен съд и Окръжен съд – Пловдив. Исканията са били уважени изцяло.
Със решение от 22.04.2016 г. Окръжен съд – София приема, че по отношение на Цветелин Кънчев е налице отрицателна разлика между приходи и разходи за периода 1987 – 2012 г. и така от него са отнети в полза на държавата суми по разплащателни сметки, влогове, както и от продажба на недвижимо имущество.
На 15.02.2019 г. Софийският апелативен съд потвърждава решението на ОС – София. Според второинстанционният съд съд исковете на Комисията срещу Цветелин Кънчев са основателни и доказани, а претендираните от Комисията имущества са закупувани през целия проверяван период и не може да се направи извод относно влагането на законен доход за което и да е от тях.
Кънчев обжалва решението пред Върховния касационен съд, като твърди, че искът на Комисията е неоснователен, защото е реабилитиран по съдебен ред. С определение на ВКС от 27.04.2020 г. изводите на Софийския апелативен съд са възприети изцяло и не е допуснато касационно обжалване. Съдът не приема доводите на Кънчев, защото „Фактът на извършване на престъпленията от лицето, установен с влязла в сила присъда и произлезлите от тези престъпления отношения не се заличават, а само губят своята гражданственост и обществена оценка. Извършеното престъпление не губи значението си досежно т.н. извъннаказателни последици, уредени в други нормативни актове, различни от НК“.
Любопитно
Производството е преинтересно.
Искът е по най-стария конфискационен закон – този за отнемане на престъпно придобито имущество (известен като Законът „Петканов“), по който гражданска конфискация се допускаше само при влязла в сила присъда. Производството, съответно, е започнато от някогашната комисия „Кушлев“.
Любопитното е, че поводът за започването му е повдигане на обвинение на Цветелин Кънчев за изнудване по чл. 214 НК. По него обаче той е окончателно оправдан през 2014 г. По правилата на Закона „Петканов“ тогава конфискацията не би била възможна.
Но е станала възможна, понеже гражданското производство е „завило“ към друго наказателно производство, по което Кънчев вече е бил осъден. Става дума за някогашното дело за побой и рекет, по което лидерът на „Евророма“ бе осъден на 6 г. затвор и присъдата влезе в сила през ноември 2001 г. Цветелин Кънчев отдавна излезе от затвора, като през 2003 г. бе условно предсрочно освободен. А през 2008 г. е изцяло реабилитиран.
Според апелативния, а и според Върховния касационен съд, тази конструкция не опорочава делото.
Това става ясно от определението на ВКС – председател на състава е Симеон Чаначев, членове Александър Цонков и Филип Владимиров – докладчик.
Върховните съдии заявяват:
„Съгласно чл. 28, ал. 1, изречение последно от закона мотивираното искане на комисията има действие на искова молба. Ето защо, за надлежното сезиране на съдилищата с такова искане е необходимо то да отговаря на общите изисквания за редовност на исковата молба и на специалната предпоставка – да е изхождащо от комисията. При изпълнение на тези условия съдебното производство по ЗОПДИППД (отм.) е допустимо. В случая се е твърдяло и е установено, че срещу касатора е започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 214 НК – деяние попадащо в приложното поле на чл. 3, ал.1, т. 9 ЗОПДИППД (отм.) и за престъпление по чл. 339 НК – такова по чл. 3, ал. 1, т. 23 ЗОПДИППД (отм.). Това обуславя провеждането срещу него на предвиденото в посочения закон производство за установяване и отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Към искането са представени доказателства за наличие на валидно и мотивирано решение на комисията съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.) за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, взето с мнозинство на повече от половината от членовете й и след разглеждане на мотивираното заключение на директора на териториалната дирекция – София. Налице е пълно съответствие между решението на комисията по чл. 13, ал. 1 от закона и внесеното в съда мотивирано искане относно осъществената престъпна деятелност. Изнесени са твърдения и ангажирани доказателства, че са касае за дейност, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и е установена от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт (осъдителна присъда на ОС – София). По отношение на реда и сроковете за провеждане на производството е налице разпоредбата на § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (в сила от 19.11.2012 г.). Тя предвижда, че се касае за единно производство и след като същото е започнало при действието на ЗОПДИППД (отм.) продължава при условията и по реда на този закон, независимо в коя фаза се е намирало при влизане в сила на ЗОПДНПИ.“