Специализираната прокуратура разпространи нова порция записи на разговори между президентския съветник Узунов и привлечения към наказателна отговорност бизнесмен Пламен Бобоков.
Досега не е ясно дали президентският съветник е привлечен като обвиняем. В интервю, главният прокурор Гешев заяви, че това зависи от прокурора, който се занимава с казуса за характера на връзката между Узунов и обвиняемия Бобоков.
Журналистите, които отразяват проявите на Гешев и на специализираната прокуратура не зададоха един много простичък въпрос:
на какво правно основание прокуратурата разпространява тези записи?
Ако Узунов все още не е привлечен като обвиняем, публикуването на тези записи от личния телефон на Узунов, представлява грубо нарушение на тайната на кореспонденцията, гарантирана от чл. 34, ал. 1 от Конституцията.
Ако пък Узунов вече е привлечен като обвиняем, тези записи представляват доказателства по делото и използването им за други цели, извън тези за доказване на обвинението пред съда, представлява произволно присвояване от прокуратурата на функции, които тя по конституция няма.
Неотдавна, прокурорската колегия към ВСС разпространи декларация, с която остро реагира срещу отвореното писмо на защитника на братя Бобокови – адвокат Илиян Василев, в което той обвинява прокуратурата, че разрушава устоите на стопанския живот посягайки без всякакви доказателства на „ светъл бизнес”
В декларацията се подчертава,
„ … че мястото за решаване на правни спорове, били те и относно вземане на мерки за процесуална принуда в хода на висящо наказателно производство, е българския съд, а не медийното пространство.”
И затова:
„ ..всеки опит за намеса на общественото мнение по дела с висок обществен интерес, както и на каквито и да е било други частни или корпоративни интереси при тяхното решаване, накърнява устоите на държавата и независимостта на съдебната власт”.
Великолепно! Поздравления! Точно така трябва да бъде в една демократична и правова държава, каквато, според встъпителните думи в декларацията, е България. Забележително е, че прокуратурата и в частност – прокурорската колегия към ВСС, преподаде на всички нас – юристите и целокупното българско общество, един урок по демокрация и спазване на закона.
Сега остава прокурорската колегия да приложи тези урок в защита на държавността и правовата държава и по отношение на главния прокурор и специализираната прокуратура, защото разпространяването на тези записи е класически пример, който трябва да бъде изучаван от студентите по право, на опит да се повлияе предварително, преди изготвянето на обвинителния акт и производството пред съда, на общественото мнение по дела с висок обществен интерес, по начини, които нарушават конституционни забрани.
Големият проблем на българската прокуратура е, че тя действа по начин точно противоположен на онова, с което ни поучава в декларацията нейният най –висш орган. И това не е мое откритие, нито обществена тайна. С всеки свой акт прокуратурата, и най – вече – нейният върховен началник – главният прокурор, излизат извън строгите рамки на наказателната процедура, и сипят обвинения и издават присъди в медийното пространство, още преди да се внесли обвинителни актове в съда, а след като са внесли такива, разпространяват в медийното пространство едностранно събрани доказателства, обсъждането и преценката на които не е в медиите, а в съда, в едно състезателно производство между равнопоставени процесуални субекти – прокуратура и защита. По този начин прокуратурата манипулира общественото мнение и създава атмосфера, в която съдът, който трябва да произнесе присъдата, въз основа на закона и своето вътрешно убеждение,
е подложен на неистов натиск
от заинтересовани страни, а понякога и на фрапантен уличен натиск. А това вече е истинска заплаха за независимостта на съда и действително подкопава устоите на държавата, защото съдът, според латинската сентенция изписана на фронтона в тържествената зала на съдебната палата, е нейният фундамент.
Този начин на действие на прокуратурата противоречи на нейните конституционни правомощия и представлява произвол, който е немислим във всяка нормална европейска държава. Аналог може да се намери само в прокуратурата на Руската федерация, която няколко пъти беше уличена в скалъпени процеси от солидни европейски съдебни инстанции /вж. напр. унизителното поражение на руската прокуратура в Лондонския съд по делото „ Закаев” /. Това е обяснимо, защото Гешев и неговият предшественик Цацаров, имаха споразумение за обмяна на опит не с някоя европейска прокуратура, а именно с тази на руската федерация, и взаимни гостувания на тогавашния неин главен прокурор – Чайка, с Цацаров и Гешев станаха обществено достояние.
Не вярвам, че прокурорската колегия на ВСС ще се съобрази със собственото си заключение, че
мястото на решаване на правни спорове е в съда, а не в медийното пространство
По сервилно поведение спрямо нейния началник – главният прокурор, едва ли би могло да бъде демонстрирано, в цялата досегашна нейна дейност и празна надежда е, че тя ще вземе принципно становище и при този очеваден случай на грубо нарушение на основни конституционни разпоредби.
Затова, преди да ни санкционират от ЕС за неуредения проблем за безконтролната власт на главния прокурор и на прокуратурата изобщо, дълг на Конституционния съд да го постави с цялата му острота и да го разреши в отдавна очакваното решение по КД №15 / 2019 г., в съответствие с европейските начала, които бяха вложени от VII ВНС в конституционното устройство на съдебната власт.
КС трябва да осъзнае голямата отговорност, която той има за европейското развитие на България. Нещата трябва да се наричат с истинските им имена – такъв главен прокурор и такава прокуратура са несъвместими с членството ни в ЕС и това трябва ясно да бъде изречено от конституционните съдии, ако държат на собственото си достойнство и на авторитета си като юристи, които не са на равнището на тези пиар – акции на прокуратурата.
*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.
Ние имаме едно правораздаване – майка плаче! Съдиите вече 20 години прилагат със силата на закон, един неистински документ/несъществуващ в правния мир акт/нищожен акт – „Общи условия за продажба на топлинна енергия“, изготвен от всяко търговско дружество Топлофикация.
Ето това е правовата ни Държава с установена пазарна икономика и върховенство на закона – търговски дружества пишат закони за собствената си дейност, а съдът ги прилага със силата на закон и осъжда стотици хиляди граждани без правно основание.