DeFakto.bg DeFakto.bg
Андрей Янкулов*
От петъчното участие на главния прокурор в „Панорама“ разбрахме, че информацията от видеото „Осемте джуджета“ все пак щяла да бъде проверена, макар и с уговорката, че разследването е публикувано от неправителствена организация, свързана с подсъдим олигарх.
Първо, непрекъснатото позоваване от най-висшия ръководител на прокуратурата на това кой е обвиняем и кой подсъдим, при положение че само и единствено прокуратурата, без никакъв външен контрол от никого, решава кой да стане обвиняем или да бъде даден на съд, е най-малкото проява на лош вкус. Най, най-малкото.
Второ, най-честият изход от знаковите дела за твърдяно корупционно поведение на топ „обвиняемите и подсъдими“ длъжностни или съподсъдими с тях недлъжностни лица за последните 5 години, е оправдаването им на основание, че това, заради което са станали обвиняеми/подсъдими, всъщност не е никакво престъпление.
Извод, с който обикновено са се съгласявали всички съдебни инстанции, че дори и самата прокуратура в края на делата (по-подробно по този въпрос в годишния мониторингов доклад на АКФ тук.
Оправданите с влязла в сила присъда поради несъставомерност на деянието (не че няма доказателства или прочитът им от съда и прокурора е различен, а по тези факти просто престъпление няма) са повече от осъдените.
Тоест при това видно олекване на етикета „обвиняем/подсъдим“, що се касае до дела с висока публичност, хубаво би било да се казва и за какво Х е придобил това качество. В случая свързваният от главния прокурор с АКФ подсъдим е подсъдим заради това, че на публично заседание на консултативен орган е изразил мнение, че акции, собственост на държавата, трябва да бъдат продадени на борсата.
Трето, непрекъснатото неглижиране заради източника им на изнасяни публично данни за възможни престъпления говори за някакъв субективен предварителен подбор на сигналите/информацията, който най-малкото противоречи не само на закона, но и на здравата логика.
Най, най-малкото.
Например това би означавало, че след като информацията на „обвиняеми/подсъдими/техни свързани в нечии представи лица“ се заклеймява а приори като недостоверна, то тогава сигнал от осъден с влязла в сила присъда не би трябвало въобще да се разглежда от правоохранителните органи до настъпване на реабилитацията му или пък дори да води директно до дело за набедяване срещу него. След като се създава такава презумпция за недостоверност.
И последно, вече по съществото на бъдещата проверка по „Осемте джуджета“. Доколкото ми е известно, ще се извършва от специализирания отдел на Софийската градска прокуратура, чийто ръководител като зам. градски прокурор доскоро беше Емил Петров, брат на засегнатия във видеото Петьо Петров. Прокурор Емил Петров сега не е ръководител в СГП, защото е зам.-апелативен прокурор на София, т.е. заместник на административния ръководител на горестоящата на СГП прокуратура, която по закон проверява всяко произнасяне на прокурори от СГП, неподлежащо на съдебен контрол.
За структурата на прокуратурите в софийския съдебен район може да бъде цитиран и премиерът с една реплика от предишни записи: „Апелативна по-добре ли е от Градска?“. По-добре е.
