DeFakto.bg DeFakto.bg
Указанията на главния прокурор ще доведат до поредно противопоставяне между прокуратурата и съда
Бележка на редакцията: На 12 май Прокуратурата съобщи за нова инициатива на обвинител №1 Иван Гешев, който предлага за причиняване на смърт на пътя след употреба на наркотици или алохол над 2 промила наказанието да е от 15 до 20 г. лишаване от свобода или доживотен затвор и конфискация на моторното превозно средство, с което е извършено ПТП-то.
Извън законодателните идеи, Гешев бе разпоредил с указания да се предприемат действия за изземване на моторното превозно средство като веществено доказателство и да се сезира компетентният съд за налагане на запор върху него с оглед на бъдещата му конфискация.
Радослава Йорданова, председател на Районен съд – Ихтиман, д-р по право
Настоящата публикация е провокирана от утвърдените със Заповед № РД-02-06/11.05.2020 г. на Главния прокурор Указания за подобряване на организацията на работа на Прокуратурата на Република България по прилагане на разпоредбата на чл. 53 НК по досъдебни производства, образувани за престъпления по транспорта. В т. 2 на тези указания е предвидено, че при започване на разследване за престъпление по мл. 343б, ал. 1-4 НК разследващите органи следва да преценяват възможността за изземване на превозното средство, с което е извършено престъплението и приобщаването му като веществено доказателство по делото. Отделно от това в т. 3 от указанията е посочено, че при събиране на достатъчно доказателства за авторството на извършеното престъпление и привличане към наказателна отговорност на извършителя, разследващият орган незабавно изготвя предложение за сезиране на съда с искане за налагане на обезпечителна мярка по реда на чл. 72 НПК, като съгласно т. 4 от указанията тази мярка обезпечава отнемането по чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК (предмет на престъплението – б.р.) чрез налагане на запор на превозното средство, с което е извършено престъплението.
Тези указания на практика ще доведат до поредното противопоставяне между прокуратурата и съда, доколкото липсва нормативна основа за отнемането в полза на държавата на моторното превозно средство, което е било управлявано след употреба на алкохол и оттам – за допускане на обезпечение по чл. 72 НПК.
Понятията предмет и средство на престъплението са отдавна изяснени от доктрината и имат ясно утвърдено съдържание от съдебната практика.
От теоретична гледна точка еднозначно е прието, че предметът на престъплението е елемент от общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателство, или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху който субектът въздейства[1]. В много от случаите предметът на престъплението определя характера, формата и начина на осъществяване на престъпното деяние, поради което и е указан със съответни признаци на престъпния състав. Предметът винаги е елемент от общественото отношение, определя се от структурата на това отношение и съществува независимо от дееца.
За разлика от предмета на престъплението, средството на неговото извършване е нещо външно на общественото отношение и зависи от мястото, което деецът му е отредил в своята дейност като оръдие за въздействие върху предмета.
Освен доктринално тези специфики на предмета и средството на престъплението отдавна са изяснени и от съдебната практика. Така в Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/76 г. ОСНК на ВС, изрично е посочено, че средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението охранява и не са елемент на последното. Според Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС „послужили“ за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на опита, а в Постановление № 11/71 г. по н. д. № 8/71 г. на Пленума на ВС на НРБ е посочено, че вещите, които са послужили или предназначени за извършване на деянието, „когато пряко и непосредствено са използвани като оръдия или средство за осъществяване състава на умишлено престъпление“.
Казано с други думи предметът е елемент на засегнатото обществено отношение, а средството – елемент на засягащото това отношение престъпно деяние[2].
В принципен план дадена вещ може да бъде предмет на едно престъпление и средство на друго престъпление[3]. Не е възможно обаче тази вещ да е едновременно предмет и средство на едно и също престъпление.
Наказателноправното значение на предмета и средството на престъплението е свързано преди всичко с предвидените в чл. 53 НК мерки за държавна принуда. Тези мерки поначало не са свързани с тежестта на съответното престъпление. Макар и да имат известен санкционен ефект[4], доколкото засягат имуществената сфера на дееца, те не представляват наказание и не преследват целите на наказанието. За налагането на тези мерки също е необходимо да има извършено престъпление, но предназначението на този вид държавна принуда е по-скоро предотвратяване на извличането на материална облага от престъплението или извършване на друго престъпление, но не и санкциониране на дееца.
В чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК е предвидено, че независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, а в чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК – че се отнемат в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление – в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс
Престъплението по чл. 343б, ал. 1-4 НК са част от престъпленията по транспорта. Обект на престъпленията по транспорта са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта[5].
От теоретична гледна точка не съществува съмнение, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство е елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпния състав. Това означава, че превозното средство е предмет на престъплението[6], След като е част от самото обществено отношение, посегателството срещу което се защитава от съответните норми, то не може да бъде средство за извършване на същото това престъпление.
Формално погледнато при управлението на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества средството на извършване на престъплението е употребеният алкохол, респ. наркотично вещество, което обаче обективно не може да бъде отнето.
Обстоятелството, че превозното средство е предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1-4 НК означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК.
Понастоящем в Особената част на Наказателния кодекс са предвидени 23 случаи на отнемане на предмета на престъплението[7]. В раздела за престъпления по транспорта не съществува разпоредба, която да предвижда отнемането на предмета на престъплението, така че да може да бъде приложена чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК.
От казаното дотук може да се направи извод, че така дадените указания от страна на Главния прокурор са на практика неизпълними, доколкото моторното превозно средство, при управлението на което е констатирана употреба на алкохол или наркотични вещества, не подлежи на отнемане по чл. 53 НК и оттам – липсва основание за налагане на обезпечителни мерки по чл. 72 НПК[8].
Вместо заключение следва да се отбележи, предвид зачестилия законодателен популизъм, че ако бъде предприета законодателна инициатива за въвеждане възможността за отнемане на предмета на престъплението по чл. 343б НК, при всички случаи следва да бъде съобразена трайната практика на Европейския съд по правата на човека, че всякакви мерки, които не са наказание и засягат имуществената сфера на отделния индивид, следва да отговарят на изискването за пропорционалност, което означава да са съразмерни с характера и степента на обществена опасност извършеното престъпление[9].
[1] Стойнов, Александър, Наказателно право, обща част, С., Сиела, 1999, с. 151.
[2] Ненов, Иван., Наказателно право, обща част, кн. 2, С,. Софи-Р, 1992, с. 230.
[3] Следва да се отбележи, че „средство на престъплението“ е възможно само при умишлените престъпления, тъй като е необходимо да съществува съзнателно ползване от дееца за извършване на деянието
[4] Груев Лазар. Санкционната система по българското наказателно право, С., Сиби, с. 92 и сл.
[5] Обектът на престъплението не е нищо друго, освен онзи защитен от закона интерес, заради посегателството върху който деянието е било криминализирано.
[6] Костадинова, Ралица. Административнонаказателна и наказателна отговорност за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. – Правна мисъл, № 1, 2008
[7] Чл. 108а, ал. 8 НК, чл. 159, ал. 9 НК, чл. 172, ал. 6 НК, чл. 172б, ал. 3 НК, чл. 208, ал. 6 НК, чл. 224, ал. 3 НК, чл. 225б, ал. 4 НК, чл. 225в, ал. 5 НК, чл. 234, ал. 3 НК, чл. 235, ал. 7 НК, чл. 237, ал. 3 НК, чл. 240а, ал. 6 НК, чл. 242, ал. 7 НК, чл. 251, ал. 2 НК, чл. 253, ал. 6 НК, чл. 253а, ал. 3 НК, чл. 260а, ал. 8 НК, чл. 260в, ал. 5 НК, чл. 278, ал. 7 НК, чл. 278а, ал. 6 НК, чл. 307а НК, чл. 307е, НК чл. 354, ал. 3 НК.
[8] Дори да се приеме, че марката по чл. 72 НПК би могло да обезпечава наказанието глоба, което е предвидено и в четирите хипотези на претъпление по чл. 343 Б НК , то в този случай следва да бъде съобразена т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на Върховния касационен съд, ОСНК, съгласно която съдилищата следва да преценяват съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. [9] Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria(Application no. 59271/11), 21.11 2019; Apostolovi v. Bulgaria (application no 32644/09), 7.11.2019 ; Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10),15.11.2018.
