DeFakto.bg DeFakto.bg
„Ниското обезщетение по делата срещу НАП е, защото така е по-целесъобразно и по-поносимо за хората, които разпределят бюджета, тъй като нарушение има, вреди със сигурност има и бяха категорично доказани в пълен обем, но така е по-изгодно за държавата. Ако бяха уважили в пълен размер исковете, много хора щяха да си потърсят правата, защото предстоят още 4 години давностен срок„.
Това заяви пред БНР адвокат Ивайло Юруков, който защитава засегнатите от теча на лични данни в НАП граждани пред Административния съд. Националната агенция за приходите (НАП) трябва да плати по 200 лева на седем от пострадалите от хакерската атака миналата година, но те трябва да платят на НАП по 100 лева за възнаграждения на юрисконсултите.Така чистият размер на обезщетенията, присъдени от Административния съд, ще е 100 лева.
Адвокатът коментира и решението на шестима от пострадалите да обжалват решението на съда, за да не се наложи да плащат и затова: „Такава е цялостната политика по тези дела – да бъдат отказвани хората да съдят НАП. Това решение е поредното доказателство за това“.
В предаването „Преди всички“ адв. Юруков посочи, че обяснението от НАП, което се прокарва в съдебните дела и пред обществото, е, че мерките им са адекватни, но понеже става дума за криминално деяние – те нямали вина:
„Това е пълен нонсенс, защото НАП – като администратор на лични данни – е длъжен да ги пази именно от криминални посегателства, няма от какво друго да ги пази. След като не са се справили с тази задача, значи не са приложили ефективни мерки за защита„.
Юруков уточни, че от НАП не са си направили труда да доказват в съда какви са активните им действия за защита, „защото такива няма“ и добави, че съдията не е приел това твърдение на приходната агенция, че не носят отговорност, а напротив: „След като се е стигнало до достъп от трети лица до личните данни, значи те не са били добре запазени. Проблемът е в размера на обезщетението„.
Има вреда, но няма виновни, бе изводът от доклада на временната парламентарна комисия за изтичането на личните данни на около 6 милиона българи от базите данни на Националната агенция за приходите (НАП) през миналата година.
Левите депутати подписаха този доклад с особено мнение, защото не е изведена по ясен и категоричен начин отговорността за кибератаката на ръководствата на Министерството на финансите и НАП. Въпреки, че отговорността на МФ и агенцията по приходите бе ясно установена от Комисията за защита на личните данни, която глоби НАП с 5.1 млн. лв. , реалната отговорност за безпрецедентния теч продължава да се свързва единствено с наказателния процес за кибератаката.
