DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на втора инстанция делото срещу прокурорката от ОП-Добрич Румяна Желева. Решение на Теодора Стамболова, Бисер Троянов – докладчик и Петя Шишкова е окончателно.
Делото бе гледано от ВКС на 18 май и бе първото, излъчено онлайн, след отпадане на извънредното положение.
Обвиненията срещу прокурорката от ОП-Добрич са за използване на служебното положение, за да спре полицейска проверка срещу съпруга си и за лъжесвидетелстване. Случаят е от 2012 г., когато, според прокуратурата, бившият вече съпруг е отказал проба с дрегер за алкохол, при повторна покана станал агресивен, обадил се на жена си, която пристигнала, легитимирала се и поискала станалото да остане без последствия. А после, отказвайки се от правото си да не дава показания срещу своя съпруг, е твърдяла неистини пред разследващи и пред съд.
По първото обвинение Румяна Желева е оправдана на две инстанции, по второто е призната за виновна, като Специализираният съд е осъжда на 6 месеца пробация, а Апелативният специализиран съд увеличава този срок на 1 година и 6 месеца.
Пред ВКС защитата настоя за връщане на казуса за ново разглеждане на втора инстанция.
Именно това постановяват и върховните съдии, но с други мотиви.
Съобщението на ВКС:
С Решение № 54/01.07.2020 г. по наказателно дело № 50/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивно решение № 45/22.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 230/ 2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на Румяна Ж. срещу решението на АСНС, с което е увеличен срокът на наложените с присъдата на Специализирания наказателен съд по н.о.х.д. № 3074/2018 г. пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на 1 година и 6 месеца. Наказанието е наложено за това, че в качеството си на длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, Румяна Ж. при условията на продължавано престъпление с три деяния, пред съд и друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Тричленният състав на ВКС не приема доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като събраните по делото доказателства не били подложени на „необходимия прецизен анализ поотделно и във взаимната им съвкупност“, а установените факти били подложени на „превратен коментар“. Върховните съдии посочват, че АСНС е обсъдил с необходимата прецизност и в пълнота събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Подложил е на внимателен анализ показанията на свидетелите, намирали се на местопроизшествието по повод несигурното поведение на Живко Ж. като водач на МПС на 30 юни 2012 г. в гр. Добрич, липсата на задължителните документи у него и отказът му да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Съдът е изложил своите доказателствени и правни изводи, които обосноват вътрешното му съдийско убеждение.
Според върховните съдии е проявено друго процесуално нарушение от категорията на съществените, което обаче подсъдимата е предявила като нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че Румяна Ж. не е лъжесвидетелствала, защото нейните показания като свидетел не се отнасяли до предмета на доказване, а до други факти, които е пресъздала по начин, по който ги е възприела. Възражението е било предявено и пред АСНС, но не е разгледано задълбочено и всестранно, тъй като проблемните факти са били два, а отговор е даден само на единия от тях. Първият е за нанесения удар от осъдения Живко Ж. по тялото на полицейския служител Димитър С., а вторият – за разположението на другия полицейски служител по време на удара. По първия факт е налице влязла в сила въззивна присъда на Разградския окръжен съд относно извършеното от Живко Ж. престъпление, с което отричаният от подсъдимата удар категорично е приет за доказано и виновно извършено деяние. В решението на ВКС се казва, че въззивното решение, с което Румяна Ж. е призната за автор на лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, касаещо частта от показанията ú за липса на удар, е правилно и законосъобразно.
Подсъдимата е призната за виновна в лъжесвидетелстване и за втория факт – присъствието на полицейския служител Стоян С. на местопрестъплението и способността му да възприеме нанесения на колегата му удар. Според тричленния състав на ВКС в тази част въззивното решение е постановено при липса на мотиви, което представлява абсолютно касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на съдебния акт. Въззивният съд не е анализирал значението на местоположението на свидетеля Стоян С. и как се съотнася към извършеното от подсъдимата престъпление. Отсъстват изобщо съображения дали то се отнася до предмета на повдигнатите срещу осъдения Живко Ж. обвинения и дали свидетелстването на подсъдимата не е резултат от нейни неправилни възприятия на обективната действителност. Първото от тях би защитило тезата за извършено престъпление лъжесвидетелстване, а второто разкрива невиновно поведение при неправилно установен факт чрез свидетелстване. Отсъствието на правни съображения не позволява категоричната и еднозначна преценка на поведението на подсъдимата – дали нейните спомени от началото на инцидента за действителното разположение на тримата мъже при пристигането ú се пренасят и върху динамично развилите се впоследствие събития, които тя не е могла да възприеме. „Отсъствието на мотиви във въззивното решение препятства касационната проверка за правилността на изводите за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, досежно горните изявления на подсъдимата Ж. като свидетел пред три различни държавни органи“, категорични са върховните съдии. Липсата на мотиви за наказателната отговорност на подсъдимата представлява съществено процесуално нарушение и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на съдебния акт в тази му част. Порокът касае всяко едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Частичната липса на мотиви води до цялостна отмяна на въззивното решение, поради невъзможност да бъде разкъсана връзката на всяко едно от деянията.
По възраженията за нарушение на материалния закон в решението на ВКС се посочва, че подсъдимата не се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК да не дава показания (поради родствена или друга близка връзка), като се е съгласила да свидетелства за събития, в които е участвал нейният съпруг. В различни нейни показания – по наказателното производство срещу Живко Ж. (на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд), както и по административното дело по негова жалба, подсъдимата е изложила факта за нанасяне на удар по полицейски служител по недостоверен начин, с което устно и посредством действие е осъществила първата от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК – потвърдила е неистина. Като свидетел е била длъжна добросъвестно да изложи действително протеклите събития. В качеството на свидетел жалбоподателката не разполага с правото да преценява кои от събитията да пресъздаде и кои да пропусне, както и с каква субективна окраска да ги изложи, освен ако не се касае до нейно уличаващо поведение.
