Последни новини
Home / Законът / Методи Лалов и Искра Кишкова предлагат: От 1 до 6 г. затвор за прокурор или разследващ, който разгласява незаконно сведения по делата

Методи Лалов и Искра Кишкова предлагат: От 1 до 6 г. затвор за прокурор или разследващ, който разгласява незаконно сведения по делата

Defakto.bg
Адвокат Искра Кишкова
Методи Лалов, бивш председател на Софийски районен съд

Разгласяването на материали от разследването, включително от органите на досъдебното производство, се разрешава само, ако това е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване.  Ако прокурор или разследващ орган оповестят сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон,  се наказват с лишавено от свобода от 1 до 6 години”.

Това се казва в  предложение за законодателни промени в два текста от НПК ( чл. 198, ал. 1 ) и Наказателния кодекс (чл. 360) от НК. Негови автори са  бившият председател на Софийски районен съд Методи Лалов,  адвокат Искра Янева Кишкова и Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество“.  Причина за  предложението са  зачестилите оповестявания на данни и факти от висящи производства в нарушение на презмуцията за невиновност, следствената тайна,  тайната на кореспонденцията и независимостта на съда.  Законодателната инициатива на специалистите по наказателно право е адресирана до  Министерски  съвет,  ВСС , Гражданският съвет към него,  Висшия адвокатски съвет, Президента и Омбудсмана.

Според действащата нормативна уредба в НПК, разгласяването на материалите по разследването от страна на органите на досъдебното производство е недопустимо, щом това разгласяване не обслужва целите на процеса“, се казва в мотивите на вносителите.   Практиката обаче е  главният прокурор (основно последните двама главни прокурори) и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи (неприключили) наказателни производства, извън легитимната цел това разгласяване да служи за целите на разследването,  са посочили в мотивите си двамата.  И вместо  разгласяването на материалите по разследването да е насочено към разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона , “ставаме свидетели на преследване от страна на прокуратурата на политически, икономически, корпоративни и други нелегитимни от гледна точка на наказателния процес цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес”,  категорични са юристите.

Лалов и Кишкова смятат, че  “изнасянето на информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др. може да доведе до пряко накърняване на конституционно защитените право на личен живот и достойнство (чл. 32, ал. 2 от КРБ).  Води и до нарушаване на презумпцията за невинновност,  Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,  Харта на основните права на Европейския съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека. Така се погазват грубо и установените в ЕС общи минимални правила относно презумпцията за невиновност в наказателното производство, чрез Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г.

Чрез  „медийно правосъдие“ от страна на органите на досъдебното производство опосредно се цели да бъде реализиран натиск върху съда при осъществяване на контролните му правомощия в досъдебната фаза на процеса, както и при последващото разглеждане на делото по същество в съдебната му фаза, коментират те недопустимата практика.

Публикуваме пълния текст на предложението и мотивите към него:

 

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,

В качеството си на български граждани и юристи, възпитани да уважаваме установения конституционен ред и правата и свободите на гражданите, и като членове на сдружение „ЕНАПС“, създадено с цел повишаване авторитета и доверието в адвокатската професия и подобряване защитата на гражданите и юридическите лица, представяме на Вашето внимание предложения за изменение и допълнение на НПК и на НК, със следното съдържание:

 

  •   В чл. 198, ал. 1 от НПК се прави следното изменение и допълнение:

Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. Разгласяването, включително от органите на досъдебното производство, се разрешава само, ако това е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване. 

 

  •    В чл. 360 от НК сега действащата разпоредба става ал. 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:

Чл. 360 (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от прокурор или разследващ орган, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.

 

МОТИВИ:

Разгласяването на материалите по разследването е уредено в чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от НПК, която разпоредба се намира в Глава шестнадесета „Общи положения“, Част трета „Досъдебно производство“.

Действащата норма гласи:

Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

Граматическото, систематично, телеологично (целево) и сравнително-правно тълкуване (чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове) на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК с правните норми, уреждащи основни положения на наказателния процес (чл. 1, ал. 1, чл. 7, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16 от НПК), води до извод, че действащият чл. 198, ал. 1 от НПК съдържа забрана за разгласяване на материалите по разследването в досъдебната фаза на наказателното производство не само от лицата, които са присъствали при извършване на действията по разследването, в това число и обвиняемите и техните защитници (чл. 198, ал. 2 от НПК), но и от органите на досъдебното производство – прокурорът и разследващите органи (чл. 193 и чл. 52 от НПК). Тази забрана съответства на подготвителния характер на досъдебното производство и е насочена към осигуряване на задачите на наказателния процес по чл. 1, ал. 1 от НПК, като същевременно се явява гаранция за спазването на основни права и свободи на гражданите, уредени в КРБ, както и в международните актове, приложими за Република България.

Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК съдържа и условията при които забраната за разгласяване на материалите по разследването може да бъде преодоляна – при наличие на разрешение на прокурора. Макар да липсва изрично посочване на основанията, при които е допустимо да бъдат разгласени материали по разследването, това в никакъв случай не означава, че преценката на прокурора е произволна. Напротив, тълкувана в светлината на посочените правните норми, уреждащи основни положения на наказателния процес, разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК сочи на единствено възможния и правилен извод, че преценката на прокурора е обвързана от това дали разгласяването на материалите по разследването е насочено към това да бъде проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в рамките на закона (чл. 14, ал. 1 от НПК), за да бъде постигната целта по чл. 1, ал. 1 от НПК – да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (разкриването на обективната истина е посочена като основен принцип на наказателното производство във всички негови фази и в чл. 13, ал. 1 от НПК). Следователно и според сега действащата нормативна уредба в НПК, разгласяването на материалите по разследването от страна на органите на досъдебното производство е недопустимо, щом това разгласяване не обслужва целите на процеса.

 Практика от последните десетилетия обаче е главният прокурор (основно последните двама главни прокурори) и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи (неприключили) наказателни производства, извън легитимната цел това разгласяване да служи за целите на разследването. Публично се огласява какви доказателства са събрани, по какъв начин, тяхното съдържание, а често досъдебните органи се произнасят и по виновността на конкретни лица. При това, разгласяването на материали и информация от досъдебното производство се прави без това да обслужва разследването, например като чрез разгласената публично информация се цели да бъдат издирени неустановени свидетели от страната и чужбина или да се подпомогне издирването на обвиняеми лица, т.е. да се осигури съдействие на обществеността за разкриване на престъплението и изясняване на обстоятелствата по делото (чл. 204 и чл. 205 от НПК) или за да се осигури проверка на възможните версии при провеждане на разследването (вж. чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и чл. 203, ал. 4 от НПК).  Вместо разгласяването на материалите по разследването да е насочено към разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (чл. 1, ал. 1 от НПК) ставаме свидетели на преследване от страна на прокуратурата на политически, икономически, корпоративни и други нелегитимни от гледна точка на наказателния процес цели, най-често прикрити зад твърдението за повишен обществен интерес.  Когато разгласяването не е резултат от задълбочена професионална преценка, то създава реални рискове от осуетяване на разследването, тъй като лица, които са съпричастни към дадена престъпна деятелност, ще могат да се ориентират от изнесената информация за действията на органите на досъдебното производство и да предприемат поведение, насочено към укриване и унищожаване на доказателства, към неправомерно въздействие върху свидетели и т.н. То разколебава и доверието в органите на досъдебното производство, тъй като лицата, които свидетелстват или съдействат по друг начин на правосъдието, рискуват да бъдат разкрити на широката публика, информация от личния и професионалния им живот да станат публично достояние и по този начин да бъдат поставени в опасност техните, на близките им или на бизнеса им интереси. Това създава опасност свидетели на престъпления да предпочетат да не се афишират пред органите на досъдебното производство и да не свидетелстват, а това може да попречи да бъде разкрита обективната истина.

Изнасянето на информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др. може да доведе до пряко накърняване на конституционно защитените право на личен живот и достойнство (чл. 32, ал. 2 от КРБ).  То води и до нарушаване на презумпцията за невинност, установена в чл. 31, ал. 3 от КРБ, чл. 16 от НПК, чл. 6, пар. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), чл. 48 от Харта на основните права на Европейския съюз, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 11 от Всеобщата декларация за правата на човека. Така се погазват грубо и установените в ЕС общи минимални правила относно презумпцията за невиновност в наказателното производство, чрез Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.  Тук е необходимо да се спомене, че Директива (ЕС) 2016/343 не е напълно транспонирана в нашето законодателство, въпреки че срокът за това изтече на 01.04.2018 г. Съображение 16 от нея затвърждава правилото, че презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи, заподозреният или обвиняемият бъде представен като виновен, а такива изявления не следва да създават впечатлението, че това лице е виновно. Именно това впечатление създава изнесената от разследващите органи информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др. В съображение 17 на Директивата се пояснява, че понятието „публични изявления на публични органи“ следва да означава всяко изявление, чието съдържание може да бъде отнесено към дадено престъпление и което изявление е направено от орган, ангажиран в наказателното производство по въпросното престъпление, като например съдебните органи, полицията и други правоприлагащи органи или от друг публичен орган. За целта държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при предоставяне на информация на медиите, публичните органи не представят заподозрения или обвиняемия като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона (съображение 19). Публичното позоваване на вината е изрично забранено в чл. 4 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. ЕК и Съветът припомнят, че тъй като с Директивата се въвеждат минимални предписания, държавите членки следва да могат да разширят правата, установени в нея, за да осигурят по-висока степен на защита, която никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и КЗПЧОС, съгласно тълкуването им от СЕС и ЕСПЧ.

Най-сетне, чрез т.нар. „медийно правосъдие“ от страна на органите на досъдебното производство, последните нерядко целят да въздействат върху общественото мнение чрез което, макар и опосредено, да реализират натиск върху съда при осъществяване на контролните му правомощия в досъдебната фаза на процеса, както и при последващото разглеждане на делото по същество в съдебната му фаза. Така, ако съдът не реши делото в съответствие с обществените очаквания, формирани в резултат на избирателно огласени от органите на досъдебното производство доказателства и информация, той бива яростно атакуван. Това несъмнено накърнява независимостта на съда и доверието в съдебната система, която е един от най-важните фундаменти на правовата и демократична държава. Наред с това, ако съдът постанови оправдателна присъда, въпреки разгласените материали и направени целево внушения от прокуратурата и разследващите органи, ще са налице допълнително основания за търсене на отговорност от страна на държавата за нанесени вреди. Известно е, че съдилищата, в това число СЕС и ЕСПЧ, а вече и ВКС, приемат за разглеждане и уважават и искове за неимуществени вреди на юридически лица от увреждане на доброто име и търговска репутация. В този смисъл, така настъпателното разгласяване на материали от прокуратурата днес, може да доведе до заплащане на огромни обезщетения на засегнатите лица в бъдеще.

От всичко казано следва, че е необходимо действащата нормативна уредба да бъде подобрена, за да се гарантира, че посочената противоправна практика на органите на досъдебното производство ще бъде преустановена. Още повече, че нарушенията на тази норма от органите на досъдебното производство поради неправилното или превратно разбиране на смисъла и целта на чл. 198, ал. 1 от НПК, нямат за резултат ангажиране на наказателна отговорност на виновните лица по чл. 360 от НК, нито до отговорност за нарушаване на правилата на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Предложените от нас изменения биха довели и до адекватно транспониране на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., без което страната ни би била изправена пред наказателна процедура и заплащане на вреди.

Изрично трябва да се подчертае, че и сега и след предложените изменения на чл. 198, ал. 1 от НПК, прокурорът при постановяване на разрешението си за разгласяване на материалите по разследването дължи да издаде нарочно постановление в съответствие с общото изискване, уредено в чл. 199, ал. 1 и ал. 2 от НПК относно съдържанието на актовете на органите на досъдебното производство. Следователно прокурорът дължи да изложи мотиви, съгласно чл. 199, ал. 2 от НПК, т.е. да посочи конкретните фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е взел решението си да даде разрешение за разгласяване на материали по досъдебното производство. И това е така, независимо дали разгласяването се извършва от някои от лицата, посочени в чл. 198, ал. 2 от НПК, или от органите на досъдебното производство, дали то се прави от наблюдаващия прокурор, от главния прокурор или от друг прокурор или разследващ орган. При това мотивите следва да не бъдат формални и декларативни, в който случай по същество ще липсват мотиви. Мотивите следва да съдържат ясни, конкретни и задълбочени съображения, относими към конкретни факти и обстоятелства, свързани с разследването и следващите от това правни изводи, както и да съдържат съображения за това как чрез разгласяването на материалите по разследването ще се осигури обективно, всестранно и пълно разследване. Само при наличие на такива мотиви, разрешението за разгласяване на материалите по разследването ще бъде обосновано. И само при такива мотиви засегнатите лица ще могат да упражнят надлежно правото си на обжалване пред прокурор от по-горестоящата прокуратура по чл. 200 от НПК на постановлението, с което е дадено разрешение по чл. 198, ал. 1 от НК.

Предварително следва да бъдат опровергани спекулациите, че целта на законодателните изменения е обществото да бъде държано в неведение относно определени разследвания и в частност за такива срещу публични фигури.  Както се посочи вече, нормативна уредба и сега съдържа забрана за разгласяване на материалите по разследването от органите на досъдебното производство, когато то не обслужва наказателното производство. Предложените изменения имат за цел единствено да подобрят качеството на разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК. Правото на информация е конституционно защитено право (чл. 41, ал. 1 от КРБ), поради своята важност за развитието на личността и на всяко демократично общество. Разгласяването на материали по разследването под претекст, че по този начин се информира обществото, не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на гражданите и морала (чл. 41, ал. 2 от КРБ). То следва да се прави на принципна основа, при спазване на определен стандарт, който при всички случаи изключва публични внушения, накърняване на честта и достойнството на български и чуждестранни граждани и предварителното им публично осъждане без влязла в сила присъда, постановена от българския съд. Прокуратурата и разследващите органи ще продължат да могат, както и досега, да изпълняват задължението си да предоставят на гражданите и журналистите информация за започнатите разследвания – за тяхното развитие и срокове, за предмета на делата, за наказателно-правната квалификация на деянията, за лицата, срещу които са повдигнати обвинения. Публичните интерпретации на прокуратурата и разследващите органи на доказателствата в хода на досъдебното производство, на фактите по делото, на въпросите за виновността и отговорността на дадено лице, обаче, не обслужват наказателното производство. Затова и разгласяването на материалите по разследването следва да бъде изключение и то само, когато чрез него ще се подпомогне разследването. Органите на досъдебното производство следва да изразяват тезите си в съответните актове, предвидени в закона (чл. 199 от НПК). Впоследствие, ако и когато наказателното производство бъде внесено в съда, прокурорът ще може да изложи публично тезата си, а гражданите да научат подробности от проведеното разследване, тъй като в съдебната фаза е осигурена в пълна степен публичността при разглеждането на делата, в съответствие с чл. 121, ал. 3 от КРБ.

Предвиждането на по-високо наказание за престъплението по чл. 360 от НК, в случаите, когато то е извършено от орган на досъдебното производство – прокурор или разследващ орган, следва от това, че се касае за лица със специално образование, които упражняват държавната власт в нейната съдебна част, което несъмнено поставя и по-високи изисквания към дейността им. Разгласяването на материите от такива лица без това да е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване, носи повишена обществена опасност, тъй като освен, че е от естество да засегне негативно основни права и свободи на гражданите, но накърнява и доверието в съдебната система, а оттам и в държавността. Затова и за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК, деянията по чл. 360 от НК, извършени от прокурори или разследващи органи следва да бъдат санкционирани по-тежко в сравнение със случаите, при които е налице неправомерно разгласяване на материали по разследването от други лица.

По изложените съображения, предлагаме Министерският съвет да изготви законопроекти в горепосочения смисъл, които, в изпълнение на законодателната си инициатива по чл. 87 от КРБ, да внесе в Народното събрание. Това ще бъде в съответствие с конституционните Ви правомощия (права и задължения) по ръководство и осъществяване на вътрешната политика на страната и в частност в областта на правосъдието, в съответствие с Конституцията и законите и по осигуряване на обществения ред (чл. 105, ал. 1 и 2 от КРБ). По този начин настоящият състав на Министерския съвет ще покаже отговорно институционално поведение в съответствие с прокламираната в чл. 4, ал. 1 от КРБ правова държава, тъй като ще направи необходимото да бъде преустановена конституционно и законово нетърпимата практика на органите на досъдебното производство да разгласяват без наличие на законовите предпоставки материали по наказателните разследвания, като по този начин накърняват основни правни принципи и основни права на гражданите.

 

About De Fakto

Проверете също

841 от 1531 прокурори избраха Евгени Иванов във ВСС

Общо 117 магистрати пуснали недействителен глас, 573 не са гласували С гласовете на 841 от …

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.