Последни новини
Home / Актуално / Презумпцията за невиновност и публичното разпространяване на доказателства

Презумпцията за невиновност и публичното разпространяване на доказателства

Defakto.bg

Адвокат Снежана Стефанова

Презумпцията за невиновност (praesumptio innocentiae) е основен принцип в наказателния процес. Нейната изключителна важност за справедливостта на наказателното правораздаване е отчетена още в Древния Рим, когато са поставени основите на този институт, а постиженията на съвременните правни системи я въздигат като основополагаща за правото на защита на всяко лице, заподозряно в извършване на престъпление.

По съществото си презумпцията за невиновност представлява гаранция, че никое лице не може да бъде обявено за виновно в извършване на престъпление преди окончателното съдебно решение.

На конституционно ниво принципът е закрепен в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на България, според който „обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“.

Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи въздига в чл. 6 § 2 презумпцията за невиновност в една от основните гаранции на правото на справедлив съдебен процес в наказателното правораздаване и тя става част от минималните права на обвиняемите лица.

Практическото приложение на презумпцията за невиновност на всеки етап от наказателното производство се изразява в следното:

  • Тежестта да докаже, че едно лице е извършило престъпление, лежи върху обвинението и всяко съмнение при изследването на фактите следва да се тълкува в полза на обвиняемия;
  • Във всички изявления извън съдебната зала, особено от страна на публични служители, всяко лице трябва да бъде третирано като невиновно. Властите безспорно имат право да информират обществото за определени разследвания. Техните изявления обаче не следва да съдържат заключения за виновност, преди да бъде постановен окончателен съдебен акт.

В богатата си практика по приложението на чл. 6 § 2 от Конвенцията Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) разграничава публичните изявления, направени в ситуация, като например пресконференция, която е отделна от наказателното производство, и изявления на обвинението, които са част от производството. Съдът приема, че публични изявления на официални длъжности лица, представляващи на практика „злостна кампания в пресата“, биха могли да повдигнат въпрос за нарушение на презумпцията за невиновност. В такива случаи държавата има задължение да предприеме действия за осъществяване на контрол върху тях. Свободата на изразяване на мнение и общественият интерес от информация относно развитието на някои наказателни процеси налагат намирането на трудния баланс между правото на обществото на информация и индивидуалните права на обвиняемото лице на справедлив процес.

По повод публични извънсъдебни изявления на прокурор ЕСПЧ подчертава по делото Петьо Петков срещу България (решение от 7 януари 2010 г.), че презумпцията за невиновност се оказва нарушена, когато официално изявление във връзка с подсъдим носи идея за виновност, при положение че вината все още не е установена по законен път. Достатъчно е да има мотивация, дори и неконстатирана формално, която навежда на мисълта, че даващият изявление счита въпросното лице за виновно.  Аналогични изводи ЕСПЧ е направил по множество дела срещу България, приемайки, че изявления, направени от редица магистрати и високопоставени политици – по-конкретно от министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, главния прокурор, заместник-главния прокурор, градския прокурор на София, народни представители представляват нарушение на презумпцията за невиновност, като подчертава, че трябва да се прави разграничение между изявления, които оставят впечатлението, че лицето е виновно, и такива, които само описват състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато вторите се считат за съответстващи на същността на чл. 6 от Конвенцията. Съдът подчертава, че това, което е от значение за целите на приложението на тази разпоредба, е действителният смисъл на въпросните изявления, а не буквалната им форма (вж. делата Алексей Петров срещу България, Гуцанови срещу България, Масларова срещу България и др.). Въпреки това въпросът дали твърдението на длъжностно лице представлява нарушение на принципа на презумпцията за невиновност трябва да бъде решен в контекста на конкретните обстоятелства, в които спорното твърдение е направено, както на подбора на думите, които държавните служители използват в публични изявления, направени преди дадено лице да е осъдено и признато за виновно за вмененото му правонарушение (например Дактарас срещу Литва (Daktaras c. Lituanie), № 42095/98, § 41, ЕСПЧ 2000-Х). В преценката дали е налице нарушение водещ е реалният смисъл на изявленията, и то в контекста на специфичните обстоятелства, при които са били направени (Ю. Б. и др. срещу Турция, № 48173/99 и № 48319/99, § 44, 28 октомври 2004 г.).

Понастоящем, в контекста на системно изнасяната от държавното обвинение публична информация от разследването по отделни обществено интересни дела, естествено възниква въпросът доколко избирателното публикуване от държавното обвинение на доказателства или фрагменти от тях нарушава презумпцията за невиновност.

Директива 2016 (343) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство допуска възможност да се разпространява публично информация относно наказателните производства в два случая. Те са обосновани със съображения, тясно свързани с хода на наказателните разследвания, като например показване на видеоматериал, когато обществеността се приканва да помогне за идентифицирането на предполагаемия извършител, или в случаите, когато се предоставя информация на гражданите от съображения за безопасност – за да се избегне екологично замърсяване, да се предотврати нарушаване на обществения ред и др. Допустимото разпространяване на доказателства по дела изисква също така начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, да не създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.

Директивата вменява на държавите-членки на Европейския съюз да вземат подходящи мерки, за да гарантират, че при предоставянето на информация на медиите публичните органи не представят заподозрения или обвиняемия като виновен, докато вината му не бъде доказана в съответствие със закона. За тази цел Директива 2016 (343) задължава държавите-членки да информират публичните органи относно значението на надлежното спазване на презумпцията за невиновност, когато предоставят или разкриват информация на медиите. С една дума, държавата е длъжна да образова своите органи.

Явно се очертават съществени различия между изискванията за спазване на презумпцията за невиновност, изразени в описаните стандарти, и сложилата се практика у нас. Изнасянето от прокуратурата на съдържанието на кореспонденция, контакти и разговори между лица, които не са обвиняеми, но по отношение на които са започнали процесуално-следствени действия, публичните коментари от страна на главния прокурор, гарнирани със случайни или режисирани лапсуси, внушаващи участие в корупционни практики, оценки за виновност на лица, срещу които не са повдигнати обвинения, направени по националната телевизия от народни представители, са все действия, които противоречат на гаранциите, които държавата трябва да даде за справедливостта на водените от нея наказателни производства.

Има дълбока логика в изискването към американските съдебни заседатели да не гледат телевизия и да не четат печатни издания, докато не се произнесат по вината на подсъдимия.

У нас – при липсата на такива норми и при прилаганите от страна на изпълнителната и законодателната власт, както и от прокуратурата практики – остава да се осланяме единствено на независимостта и мъдростта на съда, който има последната дума за виновността на всеки гражданин.

И на зрелостта на обществото, което трябва да каже „не“ на всеки опит за извънсъдебно водене на делата.

*Снежана Стефанова е адвокат със специализация в областта на наказателния процес и правата на човека, процесуален представител по над 100 дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург

 

About De Fakto

Проверете също

Прокуратурата се интересува кой е правил пикантните записи с гласа на Бойко Борисов, не от съдържанието им

На 25 юни 2020 г. е назначена експертиза по първоначално изисканите и предоставени снимки и …

Софийски адвокатски съвет информира за среща с ръководството на СРС по искания на колегията

Множество  затрудненията на  столичните адвокати след възобновяването на дейността на съдилищата от софийски съдебен район …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.