Първото от серията обсъждания на „възможните механизми и варианти за реформа на съдилищата“ стартира днес, организирано от ВСС.
Онлайн дебатът ще е с представителите на най-големия апелативен район – София.
Както вече бе обявено, планирани са общо 10 обсъждания, в рамките на проекта за реформа на съдебната карта по проект по ОПДУ, по който се разработва и Единна информационна система на съдилищата.
Предварително от ВСС поясняват, че „вариантите за осъществяването на реформата са базирани на разработени от Висшия съдебен съвет базови критерии за промяна на съдебната карта, а именно:
- Минимална численост на магистратите;
- Натовареност на съдилищата;
- Данни за разпределение на населението по съдебните райони;
- Географски разстояния и достъпност на обществения транспорт;
- Индекс за социално-икономическото развитие на съдебните райони;
- Дигитална достъпност и интернет достъп на гражданите.
Отделно, в рамките на дейностите по проекта са дефинирани отделни показатели по критериите натовареност, ефективност и ефикасност, на основата на които са извършени детайлни анализи на съдилищата на ниво районен, окръжен и апелативен съд.
В резултат са разработени три варианта за реформа на съдилищата, които се свеждат основно до следното:
Вариант 1 – трансформиране на даден районен съд с установена ниска натовареност и липса на кадрова обезпеченост в териториално отделение към друг районен съд.
Вариант 2 – обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район.
Вариант 3 – комплексен подход, при който се осигурява възможност за мобилност на магистрати и съдебните служители в районните съдилища в рамките на даден окръжен регион на база на определени стандарти за численост“.
Основните въпроси на обсъжданията ще са насочени към:
- приложимост на всеки от вариантите;
- силни и слаби страни;
- потенциални ефекти от прилагането“.
Работата по изработване на критерии и стандарти за оптимизация на районните съдилища у нас бе започната от предния състав на ВСС. По въпроса имаше и сериозни проучвания, за да се очертае достоверна картина на състоянието, натовареността, социалните функции, ролята на районните съдилища у нас включително и като част от присъствието на държавата. В момента РС са 113.
По поръчка на Съюза на съдиите през 2016 г. мащабно изследване в 8 съдебни района проведе социологът Живко Георгиев. Днес то е публикувано, за напомняне, в „Съдийски вестник„.
Избраните райони са с численост на населението под 30 000 души – Дулово, Берковица, Девин, Пирдоп, Луковит, Царево, Кула, Брезник. Основният метод е груповата дискусия, с участието във фокус групите на председателя и съдии от РС, представители на районната прокуратура, на полицията, на местната власт, нотариуси, адвокати, социални служби, на бизнеса и на гражданското общество.
Някои от изводите са:
„В обобщение – в малките съдебни райони от външната или вътрешната периферия на социума се руши социална тъкан, генерират се процеси на необратимост и декласация на малките общности и стотици хиляди български граждани. За самите местни общности това е един процес, който се интерпретира като абдикация на държавата от нейните отговорности и удар по качеството на живота, социалната и лична сигурност и права на гражданите, населяващи тези райони. В такъв социален и социално‐психологически контекст от настроения би попаднала и всяка една възможна реформа на съдебната карта на България….
… При невисокото равнище на доверие в съда и прокуратурата на национално равнище не се забелязват индикации принос за това да имат малките РС. Причините за това доверие е описаният по‐горе комплекс от възприятие и начин на мислене, както и убеждението, че в случая с малките РС сработват действени институционализирани и неинституционализирани форми на граждански контрол (чрез санкцията на общественото мнение, чрез институцията на съдебните заседатели, избирани от общинския съвет), така и поради допускането, че поради запознатостта с местните специфики, местния контекст, местните суб‐общности, съдиите в РС по‐добре се ориентират в своите казуси и правораздаването им е по‐справедливо. Във всичко това се виждат предпоставки за едно по‐малко вертикално и по‐малко формално правосъдие; за решения, които са ориентирани към запазване на общността, човешкото достойнство, превенция на бъдещи простъпки„.
На снимката: Лом, Съдебната палата, преди години