СГС отказа да задържи обявения за „хулиган“ висш прокурор и обяви, че разследването е тенденциозно

Прокуратурата прилага двоен аршин, категоричен бе съдия Емил Дечев

Софийският градски съд отказа да задържи под стража висшия прокурор Георги Асенов и го освободи, без да взема мярка за неотклонение спрямо него. Нещо повече, съдия Емил Дечев обяви, че воденото разследване е тенденциозно, а чрез това си искане държавното обвинение демонстрира двоен аршин спрямо различните обвиняеми.

„Попаднах в ситуация, в която би могъл да попадне всеки български гражданин, а случаят се използва да бъда очернен аз, доброто ми име и репутация, за които съм се борил 28 години. Разчитам, честно казано, единствено и само на съда. Доверието ми в институцията, на която посветих живота си, е силно разколебано“ – това обяви пред съда обвиненият прокурор от ВКП Георги Асенов .

Той стана пореден „герой“ от прессъобщенията на ПРБ, като „новината“ за него бе разпространена миналата неделя, на 5 юли. Тогава от държавното обвинение информираха медиите как обвинител от ВКП е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл. 325, ал.2 от НК и чл. 216 от НК.

Един обикновен житейски случай се интерпретира по недопустим начин, самият аз, от жертва на насилствени действия, съм превърнат в обвиняем. Единственото, което направих, беше желанието ми да защитя себе си и близките от четирима изключително агресивни охранители -виждате мен, съпругата ми, сестра й, няма да говоря за тъста ми, на 74 г., полусляп, в тежко здравословно състояние, изправен срещу 4 здравеняци – сами си направете извода кой … Между нас и клиниката не е имало проблем и всичко щеше да е нормално, ако не бяха нахлули тези охранители с единствената цел саморазправа. Затова извадих служебната си карта, просто се изплаших от тях“, заяви пред СГС Георги Асенов.

Бе категоричен: „Полицията дойде, повикана от мен, аз бях основната мишена на това нападение. Обърнете внимание на единствения непредубеден свидетел – медицинската сестра, която ни прие – мен и близките ми“.

Като свидетел бе допусната сестрата на съпругата на Асенов.

Всъщност, този прокурор е известен. Той впечатли през 2012 г. с участието си в надпреварата за членове на ВСС и изказаните смели идеи.

После, като кандидат в конкурса за окръжен прокурор на Плевен, след отстраняването на Иво Радев, бе обявил: „Не сме командно-административна единица, щом началникат ти каже, трябва да го направиш!“ Тогава Сотир Цацаров каза за него, че е добър професионалист, но е малко по-емоционален, ставал за зам.-окръжен прокурор.

А правници бяха категорични – към искане за задържане под стража за хулиганство се прибягва изключително рядко.

Какво каза съдът?

„Съдът счита, че по делото прокуратурата е успяла да събере данни в полза и на двете обвинения. Въпреки това обаче счита, че тези данни не могат да се определят като достатъчни поради очевидната тенденциозност на воденото разследване, която се очертава още при първия разпит на Асенов, на 5 юли, при който той и защитата предлагат да бъдат разпитани свидетели – за различна гледна точка от тази на охранителите. За втори път обвиняемият е бил разпитан на 6 юли след повторно привличане и отново заявява , че веднага могат да осигурят разпит на двете свидетелки – неговата съпруга и сестра й и отделно са настояли да бъдат разпитани като свидетели дежурният лекар, дежурната медицинска сестра и санитарката, присъствали на инцидента.

Всичко това кара съда да стигне до извод, че прокурорите не са изпълнили задължението си да събират доказателства както в полза на обвинението, така и в полза на обвиняемия, за да издирят обективната истина по делото, както и да осъществят обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, както изисква НПК. Длъжни са били и  да осигурят състезателност и равни права на страните. Воденото до момента наказателно производство не отговаря на изискванията на чл. 6 ЕКПЧ за справедлив процес“, категоричен бе съдия Емил Дечев.

И продължи: „Да, съдът добре знае какви възражения ще получи – че делото е в съвсем начален етап на разледването. Този аргумент обаче очевидно не може да бъде приет като сериозен и основателен, тъй като краткото време  и началният стадий не са били пречка за събиране на доказателства в подкрепа на обвинението, а само за такива в подкрепа на защитната теза на обвиняемия. За това, макар съдът да приема, че са налице данни за извършено престъпление, те не са достатъчни и са събрани при съществени процесуални нарушения“.

Нататък направи кратък разбор на доказателствата. И посочи, че от петимата разпитани охранители само един заявява да е  видял как Асенов удря със служебната си карта техен колега (частот състава на твърдяното хулиганство), а втори казва, че му се е сторило това да е станало. Останалите присъствали на мястото не твърдят такъв факт, нито го описват. Такъв факт не е описан и от единственото лице, не охранител, появило се за кратко на мястото.

Любопитни детайли излязоха и за твърдяното „унищожаване“ или „повреждане“ на мобилния телефон на един от охранителите, който прокурорът бил разбил, като го ударил в земята (състав на твърдяното унищожаване на чужда вещ). По делото липсва протокол за оглед на веществено доказателство и придружаващ фотоалбум, по който да може обективно да се прецени състоянието на този телефон. Липсва заключение на съдебно-техническа екпертиза дали действително е счупен. Налице е и противоречие между свидетели, основни за обвинението – двама охранители. Единият твърди, че Асенов тотално е строшил апарата, а другият за същия телефон казва, че след като бил ударен в земята собственикът му отново се опитвал да снима с него ставащото. И успял да изпрати три видеоклипа на друг мобилен телефон.

„За съда е безпорно, че е имало конфликт между две групи лица в УМБАЛ „Георги Странски“ в Плевен, очевидно е, че се е стигнало до спор, включително видно от протоколите за освидетелстване на Георги Асенов и на Станимир Димитров и медицински, всяко от трите лица – представители на двете групи, е получило наранявания при физическия сблъсък. Но предвид посочените недостатъци по разследването и нарушени основни принципи на НПК на този етап не може да се направи извод за наличието на достатъчно данни обвиняемият да е извършил престъпление по чл. 325 НК“, обяви съдът.

Нещо повече, Емил Дечев изтъкна, че макар да се твърди, че прокурорът Асенов не се подчинил на разпореждане на охранител тъстът му да влезе само с един придружител, издадено въз основа на заповед на здравния министър по извънредната епидемиологична обстановка, тази заповед не е цитирана в постановлението за привличане. Приложен е  препис-извлечение от заповед, която обаче няма нищо общо с извънредната обстановка и ограниченията на правата на гражданите.

Съдията се спря и на правния характер на заповедите на министъра за носене на маски, достъп до болниците и т.н.,, които макар и формално да претендират да са общ административен акт (това бе записано и в последните промени в Закона за здравето), всъщност са нормативен акт, а като такъв не са минали през задължителното обществено обсъждане и обнародване. Съответно има проблем с пораждането на правни последици и въвеждането на правни задължения за адресатите, смята магистратът.

Накрая Емил Дечев обсъди и се усъмни в заключението на съдебно-оценителна експертиза за стойността на „пострадалия“ мобилен телефон Самсунг Галакси – оценен на 1 800 лева (колкото е твърдял собственикът му), макар да е бил купен като втора употреба през април, докато нов апарат би струвал и около 1 300 лева.

„За вземане на задържане под стража е необходимо привличане за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода. Формално прокуратурата е изпълнила това изискване, но при сегашната квалификация на твърдените престъпления, макар и умишлени, те не са тежки – наказанието е до 5 г. лишаване от свобода, без долна граница. Вземайки предвид това, съдът намира за необходимо, възползвайки се от личния си и професионален опит, да отбележи очевидния двоен стандарт, който понякога прилага прокуратурата в производствата по чл. 64 НПК. Ноторен факт е, че през миналата година за първи път след 30 г. като обвиняем беше привлечен за шпионаж в полза на чужда държава публична личност, политик, зкато престъплението се наказва с от 5 до 15 г. Въпреки че това е очевидно тежко умишлено престъпление и е с висока обществена опасност, българската прокуратура изначално е отказала дори да поиска задържане под стража на обвиняемия, а още при първоначалното привличане му беше определена гаранция от 50 000 лева. Вероятно като аргумент е взето предвид, че конкретният обвиняем е бил неосъждан. Но такъв е и обвиняемият по настоящето дело, който работи като проурор от над 25 г., в настоящия момент във ВКП, няма справки за висящи производства срещу него и е неосъждан. Един от аргументите е, че с поведението си той създава риск да въздейства върху част от свидетелите, но съдът намира за необходимо да напомни чл. 230, ал. 1 ЗСВ – нормата дава възможност без непременно да се стига до задържане под стража при привличане на магистрат за обвиняем за умишлено престъпление от общ характер съответната колегия на ВСС да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производтво. Това в голяма степен би елиминирало възможностите за натиск или друго въздействие върху свидетели, стига да се прецени наличието на достатъчно данни за извършено престъпление от него.

Не са налице никакви данни за реална опасност Георги Асенов да извърши ново престъпление, още повече да се укрие. Той действително е звънял първо на зам.-окръжен прокурор на Плевен с идеята да сигнализира за случая, във връзка с това е искал терефонен разговор с дидектора на ОД МВР, като никой от тях не споделя за направен опит за натиск или друго въздействие.

Искането на прокуратурата се оставя без уважение, като с оглед липсата както на достатъчно данни по което и да е от двете обвинение и липсата от укриване и тово престъпление, не следва да се взема никава мярка“, заключи съдия Дечев.

Определението може да се оспори пред Софийския апелативен съд.