Последни новини
Home / Законът / Адв. Борислав Вълчев предлага: Възнаграждението на адвокатите за консултантска работа да е 100 лева на час

Адв. Борислав Вълчев предлага: Възнаграждението на адвокатите за консултантска работа да е 100 лева на час

Defakto.bg

Хонорарът за процесуално представителство по граждански, наказателни и административни дела да се договаря алтернативно по тази почасова ставка (виж по долу)

На 16 юни Висшият адвокатски съвет обяви предложенията си за промени в наредбата, като се позова на решенията на Върховния административен съд (отменили поскъпването на адвокатските услуги от 2014 г.),  както и на актуалните обществените отношения, размера на минималната работна заплата, задълженията на защитниците да поддържат кантори и др. Основните предложения са за връщане на отмененото поскъпване плюс двойно увеличение на някои тарифи. В рамките на Обществено обсъждане на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. отношение до сега взеха множество адвокатски колегии и професионални сдружения. Самостоятелно становището си по предложените промени е изготвил и адв. Борислав Вълчев, което е изправено на ВАдС.

Сред предложенията му се откроявя идеята, че  възнаграждението за всички видове консултантска работа  трябва да е в размер на 100 /сто/ лева на час.  А хонорарът за процесуално представителство по граждански, наказателни и административни дела да се договаря алтернативно по тази почасова ставка (виж по долу).

Адвокат Борислав Вълчев

Считам, че при приемането на Наредба, с която се определят минимални размери на адвокатските възнаграждения, респективно на Наредба за изменението й, задължително следва да се вземат предвид няколко фактора, и първия от тях е обхвата на тази наредба. Веднага възниква въпросът за законовата делегация /доколко Висшият адвокатски съвет/ ВАдвС/ има право да издава наредба по този въпрос/. Съгласно чл. 121, ал.1 от Закона за адвокатурата, „Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона“, а съгласно чл. 36, ал.2 „Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Стриктното тълкуване на тези текстове от ЗА води до извода, че ВАдВС е оправомощен само да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения. Респективно, тази наредба не може да съдържа норми относно режима на адвокатските хонорари въобще, като например начин на плащане, дължимост, условия за връщане на платено възнаграждение и други такива.

По-натам, следва да се има предвид, че макар смисълът на тези минимуми да е ясно изразен в чл. 36 от ЗА, че този размер „ … не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер …“, т.е., на адвокатите им е забранено да договарят под тези минимуми под страх от дисциплинарна отговорност /чл. 132, т.5 от ЗА/, то, тези минимуми са намерили приложение и при разрешаването на други въпроси:

  • При определяне на хонорар, когато липсва договор /чл. 36, ал.3 от ЗА/
  • При присъждане на хонорар на адвоката, когато е оказвал безплатна правна помощ по дела /чл. 38, ал.2 от ЗА/
  • При определяне на хонорар на особен представител на страна /чл. 47, ал.6 от ГПК/
  • При присъждане на разноски на страната, спечелила делото /чл. 78, ал.5 от ГПК/.Независимо от тези странични приложения на минималните адвокатски възнаграждения, техният генерален смисъл е, да се осигури един минимум, под който адвокатския труд не може и не бива да бъде оценен, за да не се стигне до неговото обезценяване, респективно, да се застрашат потребителите на адвокатски услуги от тяхното ниско качество, като функция от ниското заплащане. От тази гледна точка, редно е съображенията при определяне на тези минимуми да се ръководят от тази генерална цел, а не от страничните приложения като например присъждането на разноски в процеса.Следва да бъдат взети предвид и обективните дадености, а именно: 14 000 адвоката на население по-малко от 7 млн, души, от които активни в оборота не повече от половината. Голяма разлика в стандарта на живот, от свръх-населената столица, в която са концентрирани публичните институции и голяма част от бизнеса, през големите и средни градове до изостанали и отдалечени, фактически обезлюдени краища на страната, където няма бизнес и поминък.Както виждаме, многообразието в адвокатската работа е изключително голямо, и дори и само в процесуалното представителство, видовете дела са твърде много на брой, за да се постави коректен минимум на всяко от тях, така, както е в действащата Наредба №1, където са описани неизчерпателно/ видовете дела с нематериален интерес, делата с интерес са остойностени според интереса, а наказателните дела – според тежестта на наказанието.Предвид това многообразие от фактори, следва да се има предвид професионално изготвения от доц.д-р ИВАН СТОЙНЕВ анализ, наречен ИЗСЛЕДВАНЕ И ОЦЕНКА НА ФАКТОРИТЕ, ОТНОСИМИ КЪМ ФОРМИРАНЕ НА МИНИМАЛЕН РАЗМЕР НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, най-малкото досежно съответствието на такива минимуми с правото на ЕС /както всъщност е и цитирано в доклада на работната група към Висшия адвокатски съвет.Правилно, доц. д-р Стойнев стига до идеята за единна минимална почасова ставка, която да защити висококвалифицирания адвокатски труд, макар и при дефинирането й да е използвал погрешен и необоснован подход. Тя следва да е формирана по други критерии, а именно, като се вземе спецификата на интелектуалния труд на адвоката, неговата отговорност, нервите, които похабява, защитавайки клиентите си в съда, разходите, които е длъжен да прави и всичко това да се съпостави с почасовите възнаграждения на други свободни професии, които полагат подобен интелектуален труд, а не с тези на съдиите.Независимо от това, считам, че правилно Висшият адвокатски съвет при приемането на настоящата наредба не е ползвал този функционален анализ, респективно, единната минимална почасова ставка, тъй-като той е обвързан с действащите разпоредби на Закона за адвокатурата, предвиждащи, че следва да определи минимален „ …. размер за съответния вид работа.“ /чл. 36, ал.2 от ЗА/; т.е. за всеки отделен вид работа, който възниква неинцидентно в практиката. Надявам се и считам за необходимо, при бъдеща законодателна реформа, този подход да бъде изоставен, за да се избегнат всички противоречия с европейското конкурентно право и всички съмнения за картел, а вместо това да се определи една единна минимална почасова ставка, която да защити адвокатския труд, и всеки адвокат да може да се позове на нея при договаряне с клиента, но също така и да има право да определи хонорар и в абсолютен размер и/или като процент от интерес.Следва да се вземе предвид, и, че минимални адвокатски хонорари може да има само за дейности, които могат да бъдат извършвани само от адвокати. Не е оправдано да има минимуми за дейности, които могат да бъдат извършвани и от други лица, защото при това положение адвокатите няма да бъдат конкурентни спрямо останалите доставчици, които биха могли да оферират и договарят и по-ниски цени, докато на адвокатите това им е забранено.
  • Действащият ЗА не дава прецизна дефиниция, кои са изключителните адвокатски дейности. Адвокатурата се лута и е раздвоена между двете крайности: от максимализма всички регистърни производства, сделки с недвижими имоти, представителство пред администрации, съставяне на юридически документи /и, разбира се, всички дела/, до минимализма изключителната адвокатска дейност да е само процесуалното представителство. Считам, че следва да се намери баланс между тези две крайности, на база на това, доколко за разрешаването на даден казус са необходими специализирани юридически и практически познания, каквито само адвокатът може да има. Принципно, хората търсят правна помощ по отношение на казуси – всеки казус е реална житейска история, по-малка или по-голяма. Адвокатът е довереният съветник, който може да даде компетентно мнение дали този казус да прерасне в дело, респективно, дали е целесъобразно клиентът, който е получил призовка, да се защитава по това дело. Той – и само той /не и брокерът, не и нотариусът, не и съседът, чиято съпруга е съдийка, и т.н./, може да посъветва клиента си как да подходи при продажбата на даден имот, за какви клаузи в договора да настоява – защото, при неизпълнение на такъв договор именно адвокатът ще е този, който би водил делото, а не брокерът, нотариусът и т.н./ Така че, от гледна точка на минимумите, квалифицираната юридическа работа струва еднакво скъпо/, без значение дали става дума за дело или за казус, който /все още/ не е прераснал в дело/. Въобще не е задължително да водиш дело, за да загубиш имота си или голяма сума пари – такава загуба може да се реализира и при договаряне, и в административния процес, при липса на квалифициран правен съвет.Предвид изложеното, предлагам:
    1. Изискването за авансово плащане на хонорара, ако не е уговорено друго, да бъде уредено в Закона за адвокатурата, същото важи и за останалите текстове на чл.2, чл. 3, чл.4 и чл. 5 от Наредба №1, поради липса на законова делегация.
    2. Чл. 6 да се измени така:

    Възнаграждението за всички видове консултантска работа, изискваща специализирани юридически познания, включително правни съвети и консултации, проучване на съдебни дела и административни преписки и справки по тях, изготвяне на всякакъв вид юридически книжа, представителство пред Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /с изключение на типови регистрации и вписвания, за които в интернет пространството са достъпни бланкови документи/,  представителство пред административни органи и трети лица, водене на преговори и други подобни, е в размер на 100 /сто/ лева на час. Адвокатът е длъжен да даде на клиента отчет за извършената работа и броя часове.

    1. Да се създаде нов чл. 37 със следния текст: „Във всички случаи на договорно процесуално представителство по граждански, административни и търговски дела без определен интерес, адвокатът и клиентът могат да договорят хонорар алтернативно, изчислим по минималната почасова ставка съгласно чл.6.

     

About De Fakto

Проверете също

Пресслужбата на ВКП: Посещението на Иван Гешев в Силистра няма нищо общо с обиска на „Биберон“ в града

Проверката на обекта  „Биберон“ в Силистра няма нищо общо с посещението на  главния прокурор Иван …

Апелативният специализиран съд за ЛиЛана: Тя изглежда виновна, рискът от „криминогенна активност“ е наличен, но вече не е за килията

В определението си АСНС подробно обсъжда основателността на обвиненията и „опасността“ на Лиляна Деянова, но …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.