DeFakto.bg DeFakto.bg
Пострадала от граничните проверки за неплатени глоби за нарушения на пътя е завела три дела срещу разпореждането на МВР към граничните полицаи на сухопътните ни граници. Това обяви пред БНР адвокат Иван Тодоров и обясни, че жалбите са подадени до Върховния административен съд, Административен съд – София-град и Административен съд – Благоевград срещу въведената практика на МВР да събира вземанията си, като спира пътуващите да преминат границата, ако не си платят глобата. Адвокатът обясни: „Първо се предявява иск срещу самото Министерство на вътрешните работи да се преустанови това действие, второто – незаконосъобразните действия в конкретния район, в случая на ГКПП „Кулата“, да не могат да се извършват, третото нещо – смятаме, че самото Министерство е издало един нищожен административен акт, като е наредило на граничните органи да извършват тези проверки точно на границата, т.е. да препятстват излизането на българските граждани в чужбина“ .
Конституционният съд се е произнесъл, че не може да се събират неплатени задължения на границите и да се ограничава пътуването на български граждани, заяви Тодоров. Той напомни, че КС обяви за противоконституционно ограничавало правото на пътуване на български граждани за неплатени задължения към държавата: „Възмутително е, че въпреки това се въвежда абсолютно същият механизъм“, каза адвокатът.
Според него ограниченията са въведени „по терлици“: „Просто дадоха указания на всички полицейски органи – на Гранична полиция, но и на Пътна полиция – това нещо да започне да се прави на границата“. Тодоров беше категоричен, че с тази мярка директно се ограничава правото на свободно движение в Европейския съюз: „Нещо, което е прокламирано изрично в Договора за функциониране на ЕС и в няколко решения на Съда на ЕС, и в решението на Конституционния съд на България„.
Контролните органи имат право при спиране на превозно средство в страната да предприемат такива мерки, но не и на границата, категоричен е Тодоров.
„На границата се ограничава правото на свободно придвижване. Тъй като е направено с нареждане, без да е публикувано какво то и да е в Държавен вестник, затова се налага да предприемем всички възможни средства за защита. Има много начини за лесно събиране на глобите, които не се използват в България – примерно в Административно-процесуалният кодекс още 2018 година се предвиди електронно съобщаване. Това е само израз на безсилието за събирането на глобите. Не трябва безсилието да се превръща в ограничаване на правата на хората„.
Тодоров очаква, че самото завеждане на тези дела ще накара контролните органи да спрат събирането на неплатени задължения на границите и коментира, че на същия принцип на границата държавата може да си търси невзетото за данък сгради и такса смет, например.
Още на 17 юни т.г. омбудсманът Диана Ковачева предупреди министъра на вътрешните работи Младен Маринов, че възпрепятстването на българските граждани да преминат границата заради неплатени глоби към КАТ е незаконно. Тя напомни на министъра, че през 2011 г. Константин Пенчев като омбудсман сезира с подобен казус Конституционния съд (КС) – за законови разпоредби, с които не се разрешаваше напускането на страната от лица, които не са платили данъците.
Като обяви за противоконституционни разпоредбите, КС посочи, че удовлетворяването на надлежно установените публични и частни задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно, бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на личността на длъжника, а най-вече към издирване на негово секвестируемо имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор.
Държавата може да налага ограничения, с цел събиране на вземанията си, но за да са оправдани тези ограничения, с оглед защитата на конституционните права на гражданите и постигане на целта им, те следва да засягат имуществена, а не личната сфера на нарушителите“, казва националниятомбудсман.
