DeFakto.bg DeFakto.bg
В памет на Кристиан Таков
На 11 юли 2017 г. си отиде Кристиан Таков. Дни по-късно градинката край столичните „Седмочисленици“ почерня от стотиците, стекли се да кажат „Сбогом!“, въпреки несекващия дъжд.
За него може да се говори много и все ще е малко. Авторитерен юрист, обичан преподавател, харизматичен оратор, човек на честта.
В памет на Кристиан Таков, даваме думата на Кристиан Таков. (Откъсите са от негови речи, размисли и бележки към преведената от него „Борбата за право“ на Рудолф фон Йеринг).
––––––––––––––––––––––––––––
В това многоговорене как да отсеем плявата от зърното и как да разберем кого да слушаме и от кого да се пазим? Много е просто, всъщност:
- Виж, кой говори.
Ако лицето има дузина провали, десетки позори и плува в подозрения, просто спрете да слушате. Няма смисъл. Само ще ви облъчва с тъпота.
- Ако някой говори неясно, това значи, три неща:
- или сам въобще не разбира, какво приказва;
- или ви лъже;
- или и двете.
По думите на големия наш професор по право – Живко Сталев – „както лошата храна разваля стомаха, така и лошата духовна храна разваля разсъдъка“.
И още няколко неща:
- · не гледайте сутрешен блок, в който прекъсват събеседника по три пъти на изречение и осем пъти в минута;
- · не гледайте интервю, в което водещият е отишъл на крака в злачно-сенчест кабинет с ненатрапливи следи от късен сталински барок, та да подаде удобни въпроси на благосклонен властник;
- · не гледайте предаване от типа „Всички гледни точки“, в който точките се представят едновременно и чрез надвикване на опонентите – минимум петима, без горна граница;
- · не гледате рубрика, която неизменно завършва с думи на водещия „това е тема с продължение“;
- · не гледайте разговор, в който бос в материята водещ смело обявява битка на крокодил в родното блато на крокодила и крокодилът го хапва на нафора;
- · не изслушвайте допитвания до „обикновени хора“ по улицата или „на пряката ни телефонна линия“ по въпроси на атомната енергетика, рефинансирането на външния дълг и абстрактното изкуство;
- · не бъдете аудитория на формати от типа „Срещи в градския нужник“;
- · не гледайте водещ, който е допускал някой от изброените грехове.
––––––––––––––––––––––––––––––
Плашещо е, че в днешна България „Борбата за право“ звучи толкова актуално. Утешително е, че тя е родена в някогашна Германия. Потресаващата за възрастта й свежест свидетелства за вечността на проблемите, до които тя се досяга. Формулирани преди повече от 140 години, мислите на Йеринг звучат като казани утре. Те само ни подсещат, че безкрайни ще са усилията, когато плуваме към правдата срещу течението на ежедневното зло. А множеството примери от настоящето убедително ни показват, че ако изоставим протеста срещу неправдата, ще потънем в тинята на унизително безправно вегетиране. Намерилите задушливо удобство в тази рядка кал ще ни кандардисват, че няма ние да оправим света, докато сами непрестанно го развалят.
Предупреждавам читателя, че веднъж прочел „Борбата за право“ дори и в откъслеците, които му предлагам тук, няма да има повече оправдание нито за бездействието си, диктувано от страх, алчност или мързел, нито за правния си формализъм, който трови българското право вече над половин век, нито за сторените неправди, чиито срамотии се пъне да загърне с юридическа сръчност.
Да не си борец за право, значи да си негов убиец. Защото времето е разделно, границите са ясни и няма спор, кои са лошите. Със сигурност измежду тях са безразличните. Както позналият Писанието не може да се оправдава, че не знае що е грях, така и челият „Борбата за право“ не може да се позовава на невинност.
Казвам го, за да няма неразбрали. Пиша го в заключителните пояснения, за да няма съмнение, че предшестващото тия пояснения е вече прочетено и така всъщност ги е направило излишни. Оттук нататък има само два пътя – на борбата за право и на предателството към него. Ние не избираме, дали да се впуснем в тази борба; избираме само, на коя страна ще застанем. Времето решава, дали да помни или да замъти временните ни предателства към нея. Съдбата пък избира, колко дълго ще ни позволи да я продължим. Спечелването й е немислимо, но спирането й – позорно.
Sapienti sat.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
- 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.
- 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа.
Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.
Забелязали ли сте, че начело на обществени структури често застават не кадърните, а амбициозните. Талантът не иска да управлява и по-скоро се гнуси да го прави, а наглостта копнее. Затова –
- 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба.
- 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите.
Както най-добрите са 5% от хората във всяка една група, така и най-злите са пак 5%. Светът обаче се прави от останалите 90%. Не ги презирайте. Работете с тях и за тях. Най-добрите ще се справят или – което е по-вероятно – ще загинат (знаем, че открай време най-свестните са ги посвещавали на боговете, защото този лош свят не е бил достоен за тях). Най-лошите 5% ще останат непоправими и смъртта ще ги завари, преди да се покаят. Не ги оставяйте да задават тона.
- 5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно. За да го осоля малко, да ви споделя, какво казваше Съдия Румен Янков – „Като не знаеш, какво да направиш, приложи закона.“
- 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи.
Не искайте всичко и веднага. Няма да стане. Но малките стъпки са мислими и реални. Те ни водят напред. Раят обаче не е зад ъгъла. Ние вероятно няма да стигнем до него. Не бъдете егоисти – оставете и за бъдните поколения да свършат нещо. Но им проправете малко път напред.
„Отчаянието е любимото дете на гордостта“ – като искате всичко веднага, си въобразявате, че можете да изкорените злото набързо с устремните си действия. Безумна гордост е, да продължите да го вярвате и след сегашната си възраст. Усмирете се и помнете, че гордостта е грях. Смъртен грях.
Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.
За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).
Пазете правото. Включително и от закона.
А дано то ви огорчава сравнително рядко.
––––––––––––––––––––––-
Времето е особено.
Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.
Времето е особено.
Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.
Времето е особено.
– знаем закона, но сме забравили приличието;
– търсим формални доказателства за очевидното;
– спазваме процедури, за да загърбим разума;
– решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.
Времето е особено.
– Полуграмотните са на почит;
– Безчестните са богати;
– Честните – нечути;
– Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал.
Времето е особено.
– правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс;
– за обществото ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.
Не се лъжете. Времената винаги са били особени.
Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде”. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.
Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат”.
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.
Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.
И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.
