
„Така не се прави“ – това отговори конституционният съдия проф. Атанас Семов на въпрос на БНР за съвместимостта на акцията на прокуратурата в президентството с Конституцията. В четвъртък прокурори влязоха в сградата на президентството, подкрепени от въоръжени служители на Бюрото за охрана при главния прокурор, за да претърсят кабинети и арестуват двама от президенстките съветници. Това бе последвано от силно обществено недоволство, струпване на граждани пред сградата на президенството в защита на институцията, протеси, коментари на юристи и нестихващи митинги.
„Мисля,че огромната част от разумните хора на България показа своето правилно разибиране , че така не са прави“, коментира проф. Семов. „Така не се прави не само дотолкова, че Конституцията не го позволява, а защото смисълът на демократичния и обществен процес, е в това да има пространства на недопустимото и мяра в представата за редно и нередно“.
„Това е проблем на нормалността на представата за държавата като система от правила. Нашата държава е в насипно състояние поради очевидния отказ да се осмисли кое е позволено и кое не е позволено, каза преподавателят по европейско право. Според , това което се случва през последните години и седмици в България е пример на „загубената мяра за редно и нередно„.
Нашата държава в момента е в насипно състояние поради очевидния отказ да се осмисли кое е позволено и кое не, кое е равна мяра на справедливо и обективното и кое е злоупотреба с власт, каза професорът. Той коментира прокурорската акция, без нито веднъж да я спомене:
„Имунитетът на президента, естествено не покрива всички негови съветници и секретари, но в същото време смисълът на държавността е, когато една държавна институция осъществява своите правомощия и функиции, да знае не само какво може да прави, но кои неща не бива да се правят„.
„Когато правосъдието се изведе преди съдебния процес, по време на досъдебното производство и преди да се е произнесъл съдът се издават присъди, това е проблем отвъд конституционната мяра„, категоричен беше проф.Семов. Извън мярата е и раздаваното правосъдие, чрез медийни публикации, интервюта и оценки, не с нормалните процесуални способи, каза той.
„Не е недопустимо държавният глава да иска оставки„, са думите на професора по повод поисканите оставки на правителството и на главния прокурор в събота от президента Румен Радев. Уточнението бе важно, защото след обявения призив на президента, главният прокурор заяви, че Радев нарушава конституцията и оказва натиск над съдебната власт с поисканата му оставка.
„Президентът не е неполитическа фигура„, заяви Семов и напомни решение на КС от началото на 90-те години, което казва че държавният глава прави политически обръщения, изказвания и искания, свързани с управлението на държавата.
„Не знам кой измисли тази пълна глупост, че президентът е обединител на нацията. Подобно понятие в Конституцията няма, а в практиката си на Конституционния съд никога не е анализиран такава „куха“ и измислена фигура, реагира професорът на множество политически изказвания за ролята на държавния глава.
В конституцията е казано, че държавният глава олицетворява като институция единството на нацията, извън ситуациите при които като балансьор той може да внася разум, мъдрост и отговорност, както не един български президент след 1990 г. правиха в критични моменти.
Според Семов, днешният исторически момент отново е критичен. „Усещането ми е, че те са аналогични на събитията пред „Кристал“ от ноември 1989 г., смята професорът. След провала на моделите от 9 септември и 10 ноември, България е в трепетно очакване на своя 11 – и. Дали 11 юли ще бъде началото на преформатиране на държавата или предстои то да настъпи малко по-късно , зависи от това как ще се развият съдибтия от следващите дни“ . Но е абсолютно несъмнено, че както на 10 ноември 1989 г. , така и сега огромна част от българските граждани очакват своята промяна.
Конституционният съд не е „Пирогов“ на правната система“, отговори Семов на въпроса кога съдът ще излезе с решение по искането на главния прокурор за имунитета на президента. Без да сочи дата, той заяви, че в Тълкувателното решение ще бъдат казани важни неща за държавността.
„Мнозина обаче не се вълнуват какво ще пише в него, а какви са възможностите им да се възползват от правилата„, заключи проф. Семов.
По думите му Европа досега не е имала „такъв ученик в класа“ и затова не знае какво да прави с България: „ЕС се отказа от мониторинговия механизъм, защото той не върши работа, а не защото България вече е постигнала всичко, което европейската представа за нормалност изисква“.
Проф. Семов посочи, че единственото, което крепи България да прилича на останалите държави, е етническият мир и беше категоричен, че той не трябва да се пипа:
„Проблемът на България не е в „Росенец“. Проблемът е на „Дондуков„, заяви той, без допълнителни уточнения за интелигентната публика.