Пламен Бобоков оспори новия 1 милион гаранция. Защитата: Обвиненията за „престъпен сговор“ са абсурдни

Defakto.bg

Защитата на Пламен Бобоков оспори пред Специализирания съд поредната гаранция от 1 милион лева, определена от Специализираната прокуратура.

В жалбата адвокат Ина Лулчева заявява, че новите обвинения срещу клиента й за „престъпен сговор“ за търговия с влияние са абсурдни и несъставомерни, както и са израз на произвол и пристрастност. Освен това подчертава, че внесеният вече от Пламен Бобоков  1 000 000 лева (по делото за организирана престъпна група „за боклуците“, от което е „отделено“ новото) гарантира в пълна степен явяването му пред едни и същи прокурори от една и съща прокуратура. Нещо повече – досега процесуалното поведение на клиента й е било перфектно, а вече на два пъти е задържан. Вторият арест бе миналия четвъртък, след претърсванията на „Дондуков“- 2, последвани от задържане и на президентския съветник Пламен Узунов. Ден по-късно и двамата  бяха освободени, срещу парични гаранции.

Адвокат Лулчева прави и разбор на новите обвинения, според които Пламен Бобоков е „подбудител“, а президентският секретар Пламен Узунов „извършител“ в твърдяния „сговор“, в който е била предавана публична информация от БТА, Ройтерс и Асошиейтед прес.

Какво се казва в жалбата? (Цитираме дословно)

Акт на произвол

„С постановление от 10.07.2020 г. на г-н Пламен Бобоков е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 1 000 000 (един милион) лева.

ВЗЕТАТА МЯРКА Е В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 31, АЛ. 4 И ЧЛ. 121, АЛ. 4 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА.

ПОСТАНОВЛЕНИЕТО, С КОЕТО Е ВЗЕТА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ, Е ЯВНО НЕОБОСНОВАНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ОБВИНЕНИЕ ЗА НЕСЪСТАВОМЕРНО ДЕЯНИЕ И ВЗЕМАНЕТО НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 1 000 000 ЛВ. Е АКТ НА ПРОИЗВОЛ.

Съображенията на защитата са следните.

Това е втората по ред мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 1 000 000 лв., която СП определя на г-н Бобоков в периода 31 май – 10 юли, без той да е дал причина с поведението си за това. Атакуваното постановление е издадено по дело, образувано по отделени материали от първото дело, по което г-н Бобоков е привлечен като обвиняем и е внесъл 1 000 000 лв. гаранция, т.е. за факти, които са били известни на прокуратурата още преди предявяване на обвинението.

Независимо от разделянето на делата (което безконтролно може да извършва прокурорът), наличието на вече внесена гаранция от 1 000 000 лв. по първоначалното дело напълно изключва възможността от неявяване пред органите на досъдебното производство без уважителни причини, защото това би довело до отнемане в полза на държавата на гаранцията. Внесената вече гаранция в размер на 1 000 000 лв. по първоначално образуваното дело срещу г-н Бобоков гарантира в пълна степен явяването му и по второто дело, още повече когато и двете дела се водят в една прокуратура и от едни и същи прокурори.

Освен всичко данните за процесуалното поведение на г-н Бобоков и по двете дела изключват дори хипотетичната опасност от препятстване развитието на делото.

Отделянето на материали и образуването въз основа на тях на нови дела, по които отново се взема мярка за неотклонение гаранция в изключително завишен размер, без да са налице нови обстоятелства, обосноваващи опасност от укриване или извършване на престъпление, е израз на произвол и пристрастност. Определянето на нови и нови мерки за неотклонение, без това да е необходимо за нуждите на делото е в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Без мотиви

В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 121, АЛ. 4 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, НА ЧЛ. 199, АЛ. 2 НПК И НА ЧЛ. 59, АЛ. 1 НПК ПОСТАНОВЛЕНИЕТО, С КОЕТО Е ВЗЕТА МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ, НЕ СЪДЪРЖА МОТИВИ.

Задължението за мотивиране на актовете на съдебната власт е конституционно закрепено, а по отношение на актовете на прокурора е определено в чл. 199, ал. 1 НПК.

Съгласно чл. 59, ал. 1 НПК в акта за определяне на всяка мярка за неотклонение следва да се посочени мотиви за вземането й. В мотивите следва да се обосноват както самата необходимост от вземане на мярка за неотклонение (ако такава необходимост съществува, с оглед целите по чл. 57 НПК), така и конкретно определената мярка за неотклонение. В постановлението следва да са посочени фактите, обосноваващи законосъобразността на използването на процесуална принуда и установяващи например опасност от укриване, от извършване на престъпление, както и пропорционалността на ограничението, а при вземане на мярка за неотклонение гаранция в пари – и факти, относими към определяне на размера й (например във връзка с чл. 61, ал. 2 НПК).

В случая органите на досъдебното производство са се задоволили само да посочат каква мярка на процесуална принуда определят, без да изложат каквито и да било съображения – нито изобщо за необходимостта от вземане на мярка за неотклонение, нито за драстичния размер на паричната гаранция. Подобен подход е недопустим, още повече при ограничаване на права.

Нещо повече, в постановлението е посочено, че г-н Бобоков е неосъждан, с установен и постоянен, и настоящ адрес, всякога се е явявал при призоваване по делото, има непълнолетни деца и възрастни родители, за които се грижи. Само това е достатъчно за отмяна на взетата мярка за неотклонение, защото от изложените от прокуратурата факти е очевидно, че изобщо не се налага вземането на мярка за неотклонение – тя не е необходима за осъществяване целите на правосъдието по смисъла на чл. 57 НПК.

В постановлението от 10.07.2020 г., с което е взета мярката за неотклонение по досъд. пр. № 97/2020 г. (пр. пр. № 1223/2020 г.), са възпроизведени доводите за чистото съдебно минало, децата, възрастните родители и здравословното състояние, изложени в постановлението от 31 май 2020 г. със същия предмет по досъд. пр. № 78/2020 г. (пр. пр. № 20/2020 г.). Преписвайки почти буквално постановлението от 31 май 2020 г., прокуратурата следваше да отбележи, че по делото, по което г-н Бобоков вече е бил обвиняем, той също е имал перфектно процесуално поведение, съдействал е на органите на досъдебното производство, включително като им е предоставил телефона си с кодовете и паролите, откъдето е извлечена информацията, послужила за отделяне на второто дело и предявяване на друго обвинение.

Тези факти обосновават за сетен път липсата на необходимост от вземане на мярка за неотклонение, и то парична гаранция в изключително висок размер по досъд. пр. № 97/2020 г., пр. пр. № 1223/2020 г.

Съгласно чл. 57 НПК мерките за неотклонение се вземат, за да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление.

По отношение на г-н Бобоков не е налице нито една от двете предпоставки за вземане мярка за неотклонение, поради което мярка за неотклонение изобщо не следва да се взема.

Не съществува опасност г-н Бобоков да се укрие. Той има постоянен адрес, семейство, трайна връзка с държавата.

Данните за личността му и за общественото му ангажираност изключват дори хипотетична опасност от укриване.

Няма опасност г-н Бобоков да извърши престъпление, ако не му бъде взета мярка за неотклонение. Той е неосъждан, с отлични характеристични данни.

В самото постановление е посочено, че той е имал „добро процесуално поведение („редовно се явява в случаите, когато е призоваван за извършване на действия по разследването“).

От изложеното е видно, че не са налице никакви фактически предпоставки за вземането на каквато и да мярка за неотклонение по отношение на г-н Бобоков. Поради това налагането й е в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, който забранява на обвиняемия да се налагат ограничения, които не са необходими за осъществяване целите на правосъдието.

От съществено значение е и следното.

На 18 юни 2020 г. СП постанови задържане на г-н Бобоков „до 72 часа“ и във връзка с направено искане по чл. 61, ал. 5 НПК по досъд. пр. № 78/2020 г. (след като паричната гаранция бе внесена на 17 юни 2020 г.).

С определение по н. ч. д. № 1728/2020 г. СпНС, 4 състав, потвърдено с определение по в. н. ч. д. на АСпС, 4 въззивен състав, искането на прокуратурата бе оставено без уважение, като и двата съдебни състава приемат, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление с оглед данните за личността му, професионалната и семейната му обвързаност.

ТЕЗИ ДАННИ НЕ СА ПРОМЕНЕНИ. ТЕ ИЗКЛЮЧВАТ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЛАГАНЕТО НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВТОРА ПО РЕД ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАВИШЕН РАЗМЕР.

За размера и преследваната цел

В постановлението липсват мотиви за определяне размера на гаранцията. Гаранцията е определена на ЕДИН МИЛИОН лева, без органите на досъдебното производство да са положили усилия поне да изследват доходите на г-н Бобоков, както изисква чл. 61, ал. 2 НПК.

Гаранцията представлява директно имуществено ограничение на правата и задължително следва да се съобрази с финансовите възможности на обвиняемия.

Европейският съд по правата на човека нееднократно е посочвал, че е недопустимо непосилният размер на една произволно определена гаранция да е повод, привидно законен параван, за задържане на обвиняемия и свързаното с това драстично ограничаване на правата му.

Единственият довод в постановлението, който би могъл, макар и доста косвено, да е относим към определянето на размера на гаранцията е, че мярката за неотклонение била адекватна с оглед „степента на обществена опасност на извършените деяния“, „упоритостта при извършването им и продължителния инкриминиран период от време“.

По делото обаче няма факти нито за проявена упоритост, нито факти за престъпно сдружаване по смисъла на чл. 321, ал. 6 НК, нито за подбудителство от страна на подзащитния ми (каквото е обвинението му във вр. с чл. 282 НК).

Независимо от това посочените обстоятелства са едни и същи както за г-н Пламен Бобоков, така и за г-н Пламен Узунов. На първия обаче е взета мярка за неотклонение гаранция в размер на 1 000 000 лв., а на втория – в размер на 20 000 лв. Това означава, че според стандарта на прокуратурата „степента на обществена опасност на извършените деяния“ и „упоритостта при извършването им и продължителния инкриминиран период от време“ обуславят определянето на размер на гаранцията до 20 000 лв., а „остатъкът“ от 980 000 лв. е определен без мотиви.

При липсата на данни за опасност от укриване, при перфектното процесуално поведение на г-н Пламен Бобоков, при семейната му и професионална обвързаност определянето на гаранцията в размер, надвишаващ с 980 000 лв. гаранцията, определена на другия обвиняем, е израз на произвол и пристрастност. Този подход създава убеждение за дискриминация на база имуществено състояние. И то на база слухове и клюки за имущественото състояние на г-н Бобоков, тъй като то не е установено по делото (участието в търговски дружества, дори и притежаване на част от капитала от тях, или участие в управлението им не води до еднозначен извод за имуществени възможности, защото акционерът има право само на дивидент, а управляващият получава заплата).

Определянето на втора гаранция в размер на 1 000 000 лв., без да са налице законовите предпоставки за това, в рамките на един месец и при наличието на безукорно процесуално поведение, е израз на произвол, защото определената гаранция очевидно преследва цели, различни от целите на наказателното производство. При липса на мотиви за разликата в размера на паричната гаранция на двамата обвиняеми единственият извод е, че с определянето на изключително завишения размер, и то по второ производство (а с оглед роенето на делата е възможно образуването на още множество дела), явно се цели лишаването от свобода на г-н Бобоков, въпреки че това не се налага за нуждите на делото, нито е законна цел на мярката за неотклонение „гаранция“.

Да бъде лишен от свобода на всяка цена

Стремежът г-н Бобоков да бъде лишен от свобода на всяка цена се установява и от действията на прокуратурата по двете водени досъдебни производства (като специално следва да се подчертае, че те се водят от едни и същи прокурори – т.е. не става въпрос за недоразумение):

• и по двете досъдебни производства г-н Бобоков е задържан със заповед по ЗМВР за 24 часа преди предявяването на обвинението;
• и по двете досъдебни производства след привличането му като обвиняем г-н Бобоков е задържан „до 72 часа за довеждането му пред съда“ на основание чл. 64, ал. 2 НПК, като и в двата случая искане до съда за вземане на най-тежката мярка за неотклонение не е правено – т.е. задържането както за 24 часа, така и за „до 72 часа“ са незаконни. Прокуратурата е постановила фактическото задържане, знаейки, че то не почива на закона.

Особено показателни са действията по лишаване от свобода на подзащитния ми на 9 и 10 юли 2020 г. – по ЗМВР за 24 часа на 9 юли 2020 г. и по чл. 64, ал. 2 НПК по досъд.пр. № 97/2020 г. с постановление от 10.07.2020 г.

Видно от материалите по делото, подзащитният ми е задържан за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на 9 юли 2020 г. в 11,10 ч., след като на 22 юни и на 7 юли 2020 г. се е явил на разпит като свидетел по същото досъдебно производство. Нещо повече, той е задържан на основание ЗМВР на 9.07.2020 г., след като на 9.07.2020 г. вече е имало изготвено постановление за повдигане на обвинение – следователно задържането по ЗМВР е незаконно и е израз на произвол.

На 10 юли 2020 г. подзащитният ми е задържан „до 72 часа за довеждането му пред съда“ след предявяване на обвинението в 9,50 ч. С постановление от същата дата обаче на г-н Бобоков е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ – т.е. прокурорът е разпоредил задържането му на основание чл. 64, ал. 2 НПК, без да има намерение да внася искане по чл. 64 НПК в съда – следователно без законово основание и като поредна проява на произвол.

Следователно г-н Пламен Бобоков е бил незаконно лишен от свобода веднъж по ЗМВР – след като вече е имало постановление за привличането му като обвиняем, и втори път – на основание чл. 64, ал. 2 НПК, след като му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“.

Не е без значение и обстоятелството, че СП постанови задържане на г-н Бобоков „до 72 часа“ и във връзка с направено искане по чл. 61, ал. 5 НПК по досъд. пр. № 78/2020 г., СЛЕД КАТО ГАРАНЦИЯТА ВЕЧЕ Е ВНЕСЕНА и прокуратурата бе уведомена за това.

Както беше посочено по-горе, и СпНС, и АСпС оставиха искането на СП и протеста й без уважение, тъй като не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление с оглед данните за личността му, професионалната и семейна обвързаност.

ТЕЗИ ДАННИ НЕ СА ПРОМЕНЕНИ. ТЕ ИЗКЛЮЧВАТ НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ВЗЕМАНЕТО НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ – ВЗЕМАНЕТО НА ВТОРА ПО РЕД ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАВИШЕН РАЗМЕР.

Определянето на две последователни парични гаранции от по 1 000 000 лв., без да са налице основанията на закона, и поредицата от незаконни лишавания от свобода, разпоредени от прокуратурата, установяват по категоричен начин, че целта на мярката за неотклонение не е осигуряване развитието на процеса, а лишаване от свобода на г-н Пламен Бобоков на всяка цена и в изпълнение на цели, различни от тези на наказателния процес.

Къде е престъплението?

МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ Е ВЗЕТА В НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 56, АЛ. 1 НПК, ТЪЙ КАТО ЛИПСВА ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

ТОВА Е ТАКА, ЗАЩОТО ПОДЗАЩИТНИЯТ МИ СЕ ОБВИНЯВА В ЯВНО НЕСЪСТАВОМЕРНО ДЕЯНИЕ.

С постановление от 10.07.2020 г. на г-н Пламен Бобоков е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НПК за това, че в периода януари 2019 г. – май 2020 г. се е сговорил с Пламен Узунов да вършат в страната престъпления по чл. 304б НК и по чл. 282 НК.

ПО ДЕЛОТО НЯМА ФАКТИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СГОВОР ДА СЕ ИСКАТ, ПРЕДЛАГАТ, ПРИЕМАТ ИЛИ ОБЕЩАВАТ ДАРОВЕ, ЗА ДА СЕ УПРАЖНЯВА ВЛИЯНИЕ. Длъжността на г-н Пламен Узунов не дава възможност за упражняване на влияние върху което и да било длъжностно лице във връзка със службата му. Нито секретарят в Администрацията на Президента, нито дори самият Президент имат правомощия за намеса/съдействие в икономическите отношения в страната или в чужбина.

Срещу г-н Бобоков е предявено обвинение и по чл. 282 вр. чл. 20, ал. 3 вр. чл. 26 НК за това, че от 8.05.2019 г. до 28.08.2019 г. в условията на продължавано престъпление, чрез 21 деяния склонил Пламен Узунов, секретар по правни въпроси и антикорупция в Администрацията на Президента на Република България, да наруши служебните си задължения, регламентирани в чл. 54, т. 2 от Правилата за работа на Администрацията на Президента, а именно: „Служителите в Администрацията на Президента са длъжни да не разгласяват информация, данни, факти или сведения, станали им известни при или по повод изпълнение на длъжността“, и т. 5 „Преки задължения“, пункт 13 от длъжностната характеристика на заеманата длъжност: „да не разгласява информация, данни, факти или сведения, станали известни на заемащия длъжността при или по повод изпълнение на неговата работа“, като деянието е осъществено с цел да набави за другиго – Пламен Бобоков облага, изразяваща се в своевременно получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на държавата Либия и Република Украйна, като информацията била необходима на Пламен Бобоков за вземането на решения, свързани с икономическите му интереси в тези държави, като с тази информация Пламен Бобоков не можел да се снабди по правомерен начин.

Според постановлението от деянието били настъпили значителни вреди – разгласяване на информация, уронване на престижа на Президентската институция сред гражданите на Република България и застрашаване на националната сигурност чрез разкриване на оперативен интерес на специална разузнавателна служба – Служба „Военна информация“.

ОБВИНЕНИЕТО Е НЕ ПРОСТО ЯВНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. ТО Е АБСУРДНО.

По делото няма факти г-н Пламен Бобоков да е склонявал г-н Пламен Узунов към каквото и да било.

По делото няма факти цитираната в 21 пункта информация да е била необходима на Пламен Бобоков за вземане на решения във връзка с каквито и да било негови интереси.

Плод единствено на явната предубеденост и процесуална недобросъвестност на прокуратурата е твърдението, че Пламен Бобоков не можел да се снабди с описаната в 21 пункта информация по „правомерен начин“.

„ИНКРИМИНИРАНАТА“ В 21 ПУНКТА ИНФОРМАЦИЯ Е ЯВНА.

ТЯ Е ОБЩОДОСТЪПНА И, КАКТО ПРАВИЛНО Е ПОСОЧЕНО В П. 14 ОТ ПОСТАНОВЛЕНИЕТО, ИЗТОЧНИКЪТ Е БТА. А ПО П. 14 – РОЙТЕРС И АСОШИЕЙТЕД ПРЕС.

МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ПОНЕ В ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ДЪРЖАВИ, НЕ Е ТАЙНА.

СРЕЩИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВЕНИ РЪКОВОДИТЕЛИ И ПРЕЗИДЕНТИ СЕ ОБЯВЯВАТ ОФИЦИАЛНО, ДОРИ КОГАТО САМОТО ПОСЕЩЕНИЕ Е „НЕОФИЦИАЛНО“.

ИНФОРМАЦИЯТА ЗА КОНФЛИКТИ, ДЕЙСТВИЯ НА ООН И ЕС, САМОУБИЙСТВЕНИ АТЕНТАТИ СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА ОТ ОГРОМЕН БРОЙ АГЕНЦИИ И ЧАСТНИ ЛИЦА ЧРЕЗ МЕДИИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ. КЪМ ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ МОЖЕ ИМА „ИНТЕРЕС“ НЕ САМО СЛУЖБА „ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ“, НО И ВСЕКИ ГРАЖДАНИН.

По повод обвинението за разпространяване на информация с източник сводка на Служба „Военна информация“ ВКС е посочил, че отговорност може да се носи само за разпространяване на непубликувани данни от „закрити, неявни източници“, като се посочат и факти с какво разгласяването на тези данни застрашава националната сигурност!!!! (Решение № 522/26.06.2009 г., н.д. № 492/2008 г., ВКС, ІІ н.о.)   НЕ Е ТАЙНА И НЕДОСТЪПНА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА ОФИЦИАЛНИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 Конституцията на Република България, чл. 41, гарантира правото на свободно получаване и разпространение на информация:

Чл. 41 (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Информацията за ситуацията в Либия не засяга правата и доброто име на другите граждани, не е насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Тази информация не е държавна или служебна тайна. Информацията за международното положение поначало никога не е тайна. Следователно „снабдяването“ с тази информация, независимо от начина, НИКОГА НЕ Е НЕПРАВОМЕРНО.

Прокуратурата не може да въвежда критерии, ограничаващи правото на получаване на информация в нарушение на Конституцията.

А общодостъпният характер на информацията може да се установи дори само при прочит на описаните факти.

Така според прокуратурата би следвало да е недостъпна по „правомерен начин“ информацията за следното:

• среща на премиера на Либия с премиера на Италия (п. 1);
• „обстановката в Либия е напрегната“ (п. 2);
• среща на Председателя на Президентския съвет и ПНЕ на Либия с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и политиката за сигурност Федерика Могерини (п. 3);
• сражения на територията на Либия (п. 4, 7,11, 13, 14, 16, 18 );
• подновяване на разрешението на ООН за инспекции на плавателни съдове край бреговете на Либия (п. 5);
• среща на министрите на външните работи на Тунис, Алжир и Египет (п. 6);
• призив на ръководителя на либийското правителство за провеждане на форум с участието на всички политически сили в страната, съгласувано с ООН и подкрепа от ЕС и ООН на инициативата (п. 8);
• данни на Световната здравна организация за загиналите и ранени в Либия, както и за атентатори-самоубийци по време на футболен мач (п. 9);
• официално посещение на Президента на Република България в Китай и участие в т.нар. „летен Давос“ (п. 10);
• официални изявления на говорителя на Либийската национална армия и на турския министър на националната отбрана (п. 12);
• данни за убити и ранени въздушен удар срещу мигрантски център в Триполи, „СЪОБЩИХА РОЙТЕРС И АСОШИЕЙТЕД ПРЕС“ (п. 14);
• информация за заседания на ООН (п. 15);
• декларация на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща въздушния удар срещу център за мигранти в Триполи (п. 16);
• декларация на Държавния департамент на САЩ, Великобритания, Египет, Италия, Франция и ОАЕ с призив за политическо решаване на конфликта в Либия с посредничеството на ООН (п. 17);
• приемане от либийска страна на предложението на ООН за прекратяване на огъня по време на мюсюлманския празник Айд ал Адха (п. 18);
• информация за възобновяване на дейността на международното летище в Триполи (п. 19);
• „Лидерите на страните от Г-7 (Франция, САЩ, Великобритания, Германия, Италия, Япония, Канада) заявиха (26.08) необходимостта от провеждане на нова международна конференция за намиране на изход от кризата в Либия“!!!?!!!! (п. 20).

Що се отнася до информацията за Украйна (п. 21, подписан договор със Световната банка за предоставяне на кредит!!!!), фактът, че г-н Бобоков е почетен консул на Украйна изключва дори хипотетичната необходимост той да се снабдява по „неправомерен начин“ с информация за държавата, която му е поверила представителството си.

Допълнително следва да се посочи, че ФАКТИТЕ, ОПИСАНИ В ОТДЕЛНИТЕ ПУНКТОВЕ, СЕ СЪДЪРЖАТ И В ОФИЦИАЛНИТЕ ЕМИСИИ НА БТА.

Прилагам към жалбата „материали от емисия „Международна информация“ на БТА в периода 1 май – 31 август 2019 г. във връзка със ситуацията в Либия, от които е видно, че БТА е разпространила много по-голяма по обем и факти информация от тази, инкриминирана в постановлението.

Предвид изложеното моля да отмените взетата мярка за неотклонение на г-н Пламен Бобоков.

В случай че намерите доводите на защитата за неоснователни, Ви моля да вземете мярка за неотклонение „подписка“ или да намалите размера на паричната гаранция най-малко до този, определен на другия обвиняем. Това алтернативно искане се прави за изчерпателност.