Работна група, създадена към Министерството на правосъдието на 9 юни 2020 година, предложи правна рамка на дейността на т. нар. колекторски дружества, на кредитодателите, осъществяващи дейност извън регулациите на Българската народна банка, и на дружествата за предоставяне на бързи кредити. Това съобщиха от МП.
Така с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) се защитава потребителят и се търси баланс в отношенията между кредитор и длъжник. С цел осигуряване на яснота на длъжника относно легитимността на финансовата институция, на която се прехвърля вземането, се предлага купувачът да бъде лице, вписано в регистъра по чл. 3а от ЗКИ.
Предлагат се и подробни разпоредби за регулиране на събиранията на взиманията, които да не накърняват честта, достойнството и правото на личен живот на потребителите. Законопроектът задължава кредиторите да осъществяват контакти само лично с длъжника, като се конкретизира време и място за това. Въвежда се задължение за предишния кредитор винаги да уведомява длъжника при прехвърлянето му. Няма да се прехвърля и частично на един или на няколко кредитора вземане, за да се прекрати практиката да се цедират отделни лихви, разноски и главници. Предвидени са и административно-наказателни разпоредби при неизпълнение на задължението за уведомяване.
Проектът е за промени в Закона за защита на потребителите, ГПК, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, Закона за кредитните институции, Закона за ограничаване на плащанията в брой, Закона за потребителския кредит.
В началото на юни омбудсманът Диана Ковачева предложи спешни мерки за защита от фирми за бързи кредити, колектори и ЧСИ.