Последни новини
Home / Законът / Работодател на шофьорите от международния транспорт, е  предприятието, което плаща заплатите им и може да ги уволни

Работодател на шофьорите от международния транспорт, е  предприятието, което плаща заплатите им и може да ги уволни

Defakto.bg

 

В своето решение AFMB и др. (C-610/18), обявено на 16 юли 2020 г., големият състав на Съда постанови, че работодател на шофьор на товарен автомобил за международни превози по смисъла на Регламент № 1408/711 и Регламент № 883/20042 е предприятието, което упражнява спрямо него действителната власт, фактически понася съответните разходи за заплата и разполага с действителното право да го уволни, а не предприятието, с което той е сключил трудов договор и което формално е посочено там като негов работодател. Съобщението е на пресцентъра на Съда на ЕС.

 

В спора по главното производство установеното в Кипър дружество AFMB Ltd сключва с установени в Нидерландия транспортни предприятия споразумения, по силата на които срещу заплащане на комисиона AFMB Ltd трябва да осигури управлението на тежкотоварните превозни средства на тези предприятия, за тяхна сметка и на техен риск. То сключва и трудови договори с пребиваващи в Нидерландия шофьори на товарни автомобили за международни превози, в които като техен работодател е посочено AFMB Ltd.  Шофьорите на товарни автомобили извършват дейността си за сметка на транспортните предприятия в две или повече държави членки, и дори в една или повече държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

AFMB и шофьорите оспорват решенията на Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Управителен съвет на социалноосигурителния институт, Нидерландия, наричан по-нататък „Svb“), които обявяват, че приложимо за тези шофьори е нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност. Всъщност Svb счита, че само установените в Нидерландия транспортни предприятия трябва да бъдат квалифицирани като работодатели на тези шофьори, така че за тях е приложимо нидерландското законодателство, докато AFMB и шофьорите считат, че като работодател трябва да се квалифицира AFMB и доколкото седалището му е в Кипър, е приложимо кипърското законодателство.

В този контекст, като подчертава решаващото значение на поставения въпрос за определянето на приложимото национално законодателство в областта на социалната сигурност, запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни дали за „работодател“ на въпросните шофьори трябва да се считат транспортните предприятия или AFMB. Всъщност, съгласно Регламент №1408/71 и Регламент № 883/2004, лица като въпросните шофьори, които извършват дейност в две или повече държави членки, без да са наети на работа предимно на територията на държавата членка, в която пребивават, в областта на социалната сигурност са подчинени на законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на работодателя.

Съдът преди всичко отбелязва, че за определяне на значението на понятията „работодател“ и „персонал“, Регламент №1408/71 и Регламент № 883/2004 не препращат към националните законодателства или практики. При това положение се налага това понятие да получи самостоятелно и еднакво тълкуване, при което да се отчита не само текстът, но и контекстът на съответните разпоредби и целта, преследвана с разглежданата правна уредба.

Що се отнася до използваните изрази и до контекста, Съдът отбелязва, от една страна, че връзката между „работодател“ и наетия от него „персонал“ предполага, че между тях съществува отношение на власт и подчинение. От друга страна, той подчертава, че следва да се вземе предвид обективното положение, в което се намира съответният работник, както и всички обстоятелства около неговата заетост. В това отношение, ако сключването на трудов договор може да е показателно за наличието на отношение на власт и подчинение, само по себе си от това обстоятелство не може да се заключи със сигурност, че такова отношение е налице. Всъщност е необходимо също да се вземе предвид не само информацията, която формално се съдържа в трудовия договор, но и начинът, по който поетите както от работника, така и от въпросното предприятие задължения се изпълняват на практика.

В този смисъл, независимо от формулировката на договорните документи, следва да се определи субектът, който упражнява спрямо работника действителната власт, фактически поема съответните разходи за заплата и разполага с действителното право да го уволни.

Според Съда тълкуване, което се основава единствено на формални съображения като сключването на трудов договор, би означавало да се позволи на предприятията да прехвърлят мястото, което трябва да се приеме за релевантно за целите на определянето на приложимото национално законодателство в областта на социалната сигурност, без такова прехвърляне в действителност да е част от целта, преследвана с Регламент №1408/71 и Регламент № 883/2004, а именно, да се гарантира ефективното упражняване на свободното движение на работници. Като отбелязва, че без съмнение въведената с тези регламенти система цели единствено да улесни координирането на националните законодателства в областта на социалната сигурност, Съдът все пак счита, че има опасност преследваната от тях цел да бъде застрашена, ако възприетото тълкуване улеснява възможността предприятията да прибягват до напълно изкуствени схеми, за да използват правната уредба на Съюза с единствената цел да получат предимство от съществуващите между националните режими различия.

В настоящия случай Съдът констатира, че шофьорите явно са част от персонала на транспортните предприятия и те са техни работодатели, така че приложимо за тях изглежда е нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност, което все пак запитващата юрисдикция следва да провери. Всъщност преди да сключат трудови договори с AFMB тези шофьори били избрани от самите транспортни предприятия, а след сключването на посочените договори те упражнявали професионалната си дейност за сметка и на риск на тези транспортни предприятия. Освен това действителните разходи за заплатите им са поети, чрез плащана на AFMB комисиона, от транспортните предприятия. Накрая тези предприятия изглежда са разполагали с действителното право да ги уволняват и преди да сключат трудови договори с AFMB, част от шофьорите вече са били наети на работа от тези предприятия.

1 Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства (OB, L 149, 1971 г., стр. 12), които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. (OВ, L 100, 2004 г., стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 32) и по-специално член 14, точка 2, буква a) от него (наричан по- нататък „Регламент № 1408/71“).

2 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (OВ, L 166, 2004 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (OВ, L 149, 2012 г., стр. 4) и по-специално член 13, параграф 1, буква б) от него.

 

About De Fakto

Проверете също

124 кандидати за 7 районни съдии се явиха на писмен изпит в СУ

В зала 272 на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе писменият изпит в конкурса за …

Столицата отново под блокада, полицията не използвала физическа сила заради многото жени на протеста

„Орлов мост“,  площад „Независимост“ и кръстовището пред Софийския университет отново са под блокада на протестиращите, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.