Без „главен прокурор“, реформа на ВСС плюс закриване на специализираните съдилища, предлага „Правосъдие за всеки“ (допълнена)

От Конституцията да отпадне длъжността на главния прокурор като „армейски началник“ на всички прокурори и да се реформира структурата на ВСС с минимилизиране на парламентарната квота в него. Тези предложения за реформа на основния закон представи днес инициативата „Правосъдие за всеки“. Плюс закриване на специализираните съдилища – първоинстанционен и апелативен (чрез отпадането им от Закона за съдебната власт) и въвеждане на съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство (в НПК).

За осъществяването на тази реформа в по-голямата й част не се налага свикване на Велико Народно събрание, смятат от инициативата. Но дори и някои от идеите да са „гранични“, те имат право на живот.

Предложенията бяха представени и на пресконференция, ще бъдат огласени на протеста днес пред Съдебната палата от 18,30 ч.

На него ще бъде поискана оставката и на Висшия съдебен съвет или на цялата му парламентарна квота, за да могат и парламентарните групи да поемат „личната отговорност“ за изпратените от тях във ВСС и да изберат достойни хора.

От „Правосъдие за всеки“ изпращат конституционните си предложения на президента, за внасяне в Народното събрание. Държавният глава има право да инициира промени в Конституцията и ще я реализира за първи път.

От „Правосъдие за всеки“ обявиха:

„Ще внесем при президента няколко простички идеи за радикална реформа в съдебната власт и система, в защита на правото, правосъдието и усещането за справедливост на българските граждани, които ще поставим и на широк обществен и експертен дебат в близките месеци до следващите избори. Ето ги:

1. ПРОКУРАТУРА:
   • Съгласно чл. 126, ал.1 от КРБ, “Структурата на Прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.” Този принцип е последователно проведен на районно, окръжно и апелативно ниво в съдебната система, където към съответните съдилища действат и съответните прокуратури, със съответните си административни ръководители – районен, окръжен и апелативен прокурор. На ниво Върховен съд обаче тази структура и функционалност е сериозно нарушена, т.к. при наличие на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, със своите председатели, няма съответно ръководител на Върховна касационна прокуратура със собствена оперативна самостоятелност и такъв към Върховна административна прокуратура, а със Закона за съдебната власт (ЗСВ) са учредени длъжностите на заместник-главен прокурор при ВКП и такъв при ВАП.

И двамата са подчинени и обвързани в действията си с Главния прокурор. Това е така, защото самата Конституция в ал.2 на същия чл. 126 руши собствената си логика на основния текст, като депутатите от ВНС са предвидили институционалната фигура на Главния прокурор, който да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на ВСИЧКИ ПРОКУРОРИ, като това се отнася и до заместниците му, които са ръководители на ВКП и ВАП!? Този алогизъм спрямо водещия конституционен текст е силно доразвит в устройствения Закон за съдебната власт и така се стига до всевластната и безконтролна фигура на Главния прокурор, който се явява фактически армейски началник на всички прокурори. Това силно застрашава правосъдието, понеже лишава дори компетентните прокурори от върховните прокуратури от възможността да действат по съвест и вътрешно убеждение, при стриктно спазване на Закона, и ги подчинява на волята и прищевките съответно на евентуалните обвързаности на Главния прокурор. Ето защо, за да бъде възстановена логиката на конституционния текст на чл.126 /1/, НИЕ ПРЕДЛАГАМЕ:

• ОТПАДАНЕ НА ал.2 на чл.126 от КРБ и закриване на фактическата паралелна институция в Прокуратурата – длъжността на Главния прокурор, като се въведат в ЗСВ ръководител на ВКП и ръководител на ВАП, компетентни само в тези прокуратури. Към тези прокурори се формират съответните съвети за методически указания и точно и еднакво прилагане на законите, които могат да издават задължителни ПРИНЦИПНИ ПРЕДПИСАНИЯ за точното и еднакво прилагане на закона, без да се месят в работата на по-долу стоящите прокуратури. Така ще се възстанови логиката и на следващата конституционна норма, а именно чл.127, който говори само за Прокуратурата, но не и за главния прокурор.

Според нашите юристи не е нужно свикване на ВНС за отмяната на този текст, понеже не се размества балансът на властите.

2. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
   • В първия вариант, който не изисква свикване на ВНС, се намалява парламентарната квота в чл.130, ал.3 от единадесет на петима членове, като трима от тях се разпределят в Прокурорската колегия и двама в Съдийската колегия. Така се осъществява целта парламентарната власт да има контролираща, а не управляваща квота в съдебната власт. Кандидатурите на юристите за парламентарната квота се предлагат от професионалните и съсловни организации на съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите, както и от граждански организации с експертиза в областта на правосъдието и гражданските права. Мандатът на изборните членове на ВСС се намалява от пет на три години.
   • Във втория вариант, който изисква свикване на ВНС, се закрива изцяло Прокурорската колегия във ВСС и се учредяват със ЗСВ два прокурорски съвета към административните ръководители на ВКП и ВАП, които отговарят за назначенията, кадровото израстване и атестациите на прокурорите от съответните прокуратури, надзор за еднаквото прилагане на Закона и приемане на методически указания по прилагането му. ВСС остава да действа като СЪДЕБЕН СЪВЕТ, в който прокуратурата няма място, понеже е страна в процеса.

3.3.  ЗАКРИВАТ СЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪДИЛИЩА и всичко минава към родовите подсъдности на съответните съдилища със съответните промени в ЗСВ.“

На пресконференцията участниците – адвокатите Велислав Величков, Емил Георгиев, Петромир Кънев, дадоха пояснения.

А именно – по отношение на ВСС в първия вариант съдиите пряко ще избират 16 свои представители в този орган, политическата квота от парламента ще се сведе до общо петима, по право ще продължат да участват председателите на двете върховни съдилища и ръководителите на двете върховни прокуратури.

При втория вариант Прокурорска колегия във ВСС изобщо няма.

За закриването на специализираните съдилища поясниха – в ЗСВ ще останат специализираните прокуратури, но техните обвинения ще се разглеждат от „редовните“ съдилища по редовния инстанционен ред. Това означава, че на първа инстанция по спецобвиненията ще се произнасят от СГС (включително по дела на министри и хора с имунитет) или други ОС, а на втора инстанция – съответните апелативни съдилища.

От гражданската инициатива настояват и за въвеждане на съдебен контрол върху отказите на прокурори за образуване на досъдебни производства – идея, обсъждана неведнъж досега, със свои привърженици, но и опоненти.

Протестът пред Съдебната палата: Или Гешев с оставка, или ВСС с импийчмънт

С действията си Иван Гешев предизвика настоящото безпрецедентно обществено недоволство и институционална криза. Заради избора му миналия ноември отговорни за случващото се са и членовете на Висшия съдебен съвет, които го подкрепиха (на два пъти, с 20 на 4 гласа – б.р.), обявиха от „Правосъдие за всеки“ по-късно, на протеста пред Съдебната палата, който после се вля в общия.

Настояването бе: или главният прокурор да си подаде оставката, или Висшият съдебен съвет да открие процедура за избор на следващ обвинител номер едно.

„Искаме да върнем вниманието обратно към главния прокурор, тъй като неговото оттегляне, предсрочно освобождаване или оставка, е много по-важно от това на правителството и на Бойко Борисов в частност.

Това, че той не дава знак, че иска да се оттегли не ни учудва и именно заради това трябва да мобилизираме гражданската енергия и да го изкараме от удобното положение. Трябва да убедим членовете на ВСС, че те са допуснали грешка с неговия избор и сега мога да я поправят, като го отстранят%, обяви адвокат Емил Георгиев.

Процедурата по отстраняване обаче е сложна – трябва да бъде иницирана от минимум трима от Прокурорската колегия, а „за“ импийчмънта се искат минимум 17 „за“ в 25-членния по принцип ВСС. Вчера видяхме друго гласуване – 12 от членовете на съвета, включително и съдии, дадоха вот за позиция срещу „институционалните и междуличностни конфликти“, което в прочита на сегашната ситуация е подкрепа за главния прокурор.