Оставката на Гешев става въпрос №1 *

 Но как се стигна дотук?

След като ГЕРБ провалиха реалната съдебна реформа, не само че не подобриха нищо, ами напротив, драстично влошиха нещата с поредица изменения на Закона за съдебната власт, приемането на конфискационния закон за КПКОНПИ и спорни поправки на процесуалните закони. За информираността на читателя сме длъжни да отбележим, че главен техен идеен вносител и поддръжник е Данаил Кирилов, но всичките му инициативи са щедро подкрепени от ДПС и т.нар. патриоти. Тоест оттук насетне от ГЕРБ, ДПС и уж патриотичните им патерици не можем да очакваме промяна към по-добро. Длъжни сме да отбележим, че БСП са били или против, или често пъти – пас, като партийният им разлом е проличавал в редица действия.

 Има ли как статуквото да спечели днес?

Категорично ДА – при подмяна на обществения дневен ред и самите протести.

Досега опитаха, чрез вдигане на етническата тема, замяна на искането за правова държава на това със социална такава. Социалната държава обаче е белег на правовата такава. Няма как да има повече социални придобивки, ако мафията и повсеместната корупция се вихрят, тъй като те буквално изяждат изкараното и платено от гражданите и бизнеса под формата на данъци, включително и средствата от Европейския съюз. А мафиотизираната и корупционна среда сломява желанието за инвестиции както на българските предприемчиви граждани, така и на чуждестранните инвеститори. Последицата от това е, че обществото ни няма откъде да реализира повече приходи, следователно – и да захранва социалните плащания.

Апропо, във философски план, конфликтът винаги е по оста права срещу блага. Но няма как да имаш блага, ако нямаш права, с които да ги защитиш. Тоест това, с което се опитват да ни залъгват този път, е отдавна известно.

 Как да внимаваме, да не стане подмяната? Важното не само днес

Ако падне Борисов, ентусиазмът ще стихне. Тогава е твърде възможно Гешев да се укрепи. Именно във времето на смяна на правителства фигурата на главния прокурор в настоящия ѝ модел се превръща в реален център на властта, тъй като държи компромати срещу политическия елит. А предвид факта, че добре помним кой и как избра Гешев не е трудно да се досетим, че би го използвал да разубеди всеки политически лидер от инициативи именно за реформа на прокуратурата. Така вероятността да я подкараме бързо постарому остава, а никак не бива. Дефицитите в организацията на прокуратурата при всяко управление раждат своите тумори, от които България трайно боледува. Като няма отчетна прокуратура и независим съд:

• ги има групировките в началото на 90-те години;
• има я престъпната приватизация;
• обикновените мутри от 90-те днес са успешни бизнесмени и икономически, че и политически, първенци;
• има презастрояване по Черноморието, където дюните не са дюни, а хотелите са подпорни стени;
• има разграбване на еврофондове без принос към модернизиране и развитие на икономиката;
• има разпадащи се магистрали и ремонт на ремонта на новооткирити улици и друга публична инфраструктура;
• здравната система е постоянно недофинансирана при видимо намаляващо население и увеличаващ се бюджет и т.н.

Ако всяка от тези последици беше разнищена от прокуратурата и бяха внесени издържани обвинения в съда с годни доказателства, вероятно всеки последващ етап от мафиотското развитие и разграбване на държавата нямаше да се случи.

 Какво предстои да видим

Безспорно по-същественото е на всяка цена оставката на Гешев. За целта протестите трябва да адресират ясни послания към отговорния за това Висш съдебен съвет. До този момент с открито политическия си активизъм и включително, когато показва лицето на 87-годишна жертва на изнасилване, Гешев дава основания за предсрочното си освобождаване. А те са тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения (избирателно обвинява едни и пази други), както и накърняване престижа на съдебната власт. От години е ясно, че реален механизъм за освобождаването на главния прокурор няма и именно сега е времето това да проличи, за да стане точка от желаните дългосрочни промени.

Хаосът е естественото състояние, организираната чрез право държава е постоянно усилие на всеки гражданин. Остава да видим ще има ли политическа фигура с достатъчната харизма да обедини и отстоява исканията за съдебна реформа. Апропо, Радев може да подпомогне процеса, изпълнявайки на практика инициативата си от декември миналата година и упражнявайки президентското правомощие за изменение на Конституцията като предложи конкретни текстове като план минимум, с който да е обвързано всяко следващо управление след Борисовия над 10-годишен застой.