DeFakto.bg DeFakto.bg
Двама авторитетните юристи, Благовест Пунев и Бойко Рашков, призоваха за реформа в прокуратурата и недосегаемата фигура на главния прокурор.
Изнасянето на следствена информация и данни, добити със специални разузнавателни средства по делата не бива да се случва, защото остава впечатление за избирателност и недопустими внушенията на обществото към определени личности, заподозрени и обвиняеми. И то в нарушение на закона. По нашето законодателство главният прокурор наистина е недосегаем, защото в тази фигура са съсредоточени големи правомощия, а прокуратурата е структурно изградена пирамидално като строго йерархическа система – всяко долно звено е подчинено на по-горното, а на върха е главният прокурор.Това заяви пред БНР Благовест Пунев, бивш конституционен съдия и бивш зам.-председател на Върховния касационен съд. Пунев напомни чл. 126, ал.2 от Конституцията, според който главният прокурор упражнява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори. Така главният прокурор може да контролира всички прокурори и разследванията им по конкретни дела. За да отпаднат подозренията за недопустими влияния прокуратурата трябва да се реформира институционално и „тогава нещата ще си дойдат на мястото си“: „Така няма да съществуват подозренията, че се използва за политически цели и че има търговия с влияние между прокуратурата и политическата власт и обратно“, каза бившият конституционен съдия.
Юристът подчерта, че искането на главния прокурор Гешев до Конституционния съд за имунитета на президента, по което предстои съдът да се произнесе, е недопустимо.
„По повод искането на главния прокурор за тълкуване от Конституционния съд за имунитета на президента, мнението на четирима от конституционните съдии е, че то е недопустимо, тъй като съдържанието на текста е ясно, а и прокуратурата няма отношение по процедурата за импийчмънт. Главният прокурор може да участва, ако се прекратят правомощията на президента и има данни за извършено престъпление“, заяви Пунев.
По повод спора дали главният прокурор може да бъде разследван обективно от подчинените си прокурори, при данни за извършено от него умишлено престъпление, юристът в бе категоричен, че това не може да стане, защото прокуратурата притежава монопола върху разследването и обвинението. “ А когато на върха на тази пирамида е главният прокурор, който нарежда извършването на разследването и привличането към наказателна отговорност, това е невъзможно“.
Пунев напомни, че заради решение №3 на Конституционния съд от 2003 година процедурата по промяна на Конституцията е изключително трудна: „Велико Народно събрание е трудно реализируемо. От 2 до 5 месеца е периодът за обсъждане на решение за въпросите, които ще бъдат предмет на неговата дейност. С 2/3 мнозинство от действащото трябва да реши насрочване на избори за ВНС, което се насрочва от президента“.
Бившият диркторо на Бюрото за контрол над СРС Бойко Рашков и член на правния съвет към президента в предаването „Неделя 150“, заяви, че призивите на протестиращите за оставка на главния прокурор са напълно основателни. Изнасянето на информация от специални разузнавателни средства от делата, при изрични разпоредби на закона, че те се ползват само за нуждите на наказателния процес, са безпрецедентни действия от страната на главния прокурор в световен мащаб… „В старанието си главният прокурор да благодари на Бойко Борисов, че го е посочил за главен прокурор, той нарушава законите в нашата страна“.
„Основанията за освобождаването на главния прокурор са в Конституцията, а ситуацията е такава, че може да се обсъжда дали главния прокурор нарушава законите на страната и дали не уронва престижа на съдебната власт, и на базата на това Висшият съдебен съвет да вземе своето решение“. Рашков напомни, че навремето ВСС поиска оставката на Никола Филчев .
По думите му надпартийността, заложена в Закона за съдебната власт, се потъпква спокойно от главния прокурор.
„Когато главен прокурор започне да нарушава законите на страната, няма право да говори за правова държава. Изнасят се данни, доказателства от наказателни дела, включително събрани със СРС. Два закона забраняват тяхното оповестяване. А когато това оповестяване не е случайно, а е насочено към подкрепа на политическата власт, това е политическо действие на главния прокурор. Най-малкото за това трябва да си отиде… Главният прокурор не може да изнася СРС-та, те са предназначени само за наказателните дела“.
Рашков определи структурата на нашата прокуратура като Сталинска: Няма правна възможност някой да подведе под наказателна отговорност главния прокурор липсва. Този омагьосан кръг много добре се осъзнава от Гешев. Един от ръководителите на елементите на съдебната власт се е превърнал в политически придатък на управляващите и ги подпомага с доказателства от наказателните дела. Каква надпартийност притежава българската прокуратура?“.
„Главният прокурор е като камбана, която, като я удари политическият ръководител Бойко Борисов, тя отеква в цялата страна до последния прокурор. Това е порокът на българската прокуратура, която няма децентрализация… Много се надявам министър-председателят, който ръководи Иван Гешев изкъсо, да му каже да не излага българската държава пред света“, коментира още Бойко Рашков.
