DeFakto.bg DeFakto.bg
Адвокат Мариана Митова
Общественото мнение ескалира след споделения в социалните мрежи видео запис, от който се вижда проява на жестоко насилие и агресия упражнено върху три годишно дете от Перник от неговата майка.
Случаят е буквално от часове и е поредна проява на насилие, което наблюдаваме ежедневно не само в социалните мрежи, а сме свидетели на разрастването му по улиците, включително отразените от масмедиите протести съпроводени с високи нива на агресия.
Обществото, обаче не търпи тези форми на агресия. Вътре в себе си човешката личност, макар и деструктивна според Фройд, в действителност е устроена, така че да е вечно търсеща хармония навътре в себе си и с другите. Има ли възможност и ефективен модел за справяне с агресията и насилието, за борба с младежката престъпност и превенция върху нея, за възвръщане на мира в общността, за нов път за жертвите и насилието можем да открием отговора на въпросите във Възстановителното правосъдие. То идва в края на 70-те години на миналия век като отзвук от невъзможността на съдебната система, въпреки все по-строгите закони и присъди, да се справи с нарастващата лавинообразна престъпност и агресията. Днес заслужено заема място на наука между правото, социологията и психологията. Един от основоположниците му представящ в най-чист вид възстановителното правосъдие и неговите практики, проф. Хауърд Зер ни учи, че то е не само възстановяване на вредите, поемане на отговорност от извършителя да поправи извършеното, а и възможност за него самия-да продължи живота си действително поправяйки се чрез възстановителни практики(психологически подходи) научавайки агресора на емпатия, алтруизъм дори и най-важното: да виждайки другото човешко същество като себе си (жива, чувстваща и мислеща душа). То е възможност да се завърне в общността(обществото) без стигма на нарушител, извършител, осъден(престъпник) като фокуса се поставя не върху личността му, а върху онези дълбинни причини довели до извършване на самото престъпление (фрустрации-девиации-девиантно поведение-криминогенна личност=път към затворите).
В този процес е въвлечена общността като виновна страна този индивид да се превърне в агресор. Нейната роля е да го приеме обратно без стигмата и в същото време да поеме своята отговорност на подкрепяща го страна в трудния път за промяна. Не на последно място за Възстановителното правосъдие може да се каже, че то е фокусирано върху изцелението на жертвата. За нея се търси чрез възстановителните му практики онова изцеление от причинената болка и преживяното насилие, така че да продължи своя път освободена от тях. Но всъщност жертвата е и самия агресор по причините изредени по-горе. Не може да се каже, че този процес би имал мигновено въздействие върху хората и промяна в обществото, имайки предвид ригидността (вцепененост, неподвижност) на човешката личност. Но със сигурност е ефективен модел за справяне с агресията и насилието. За медиацията става ясно, че не дава очакваните резултати в случаи на насилие и при жертвите. За разлика от нея възстановителните практики успешно могат да се прилагат като подход в дела за домашно насилие и при всички случаи на агресия още от най-ранна детска възраст, напр. в детската градина и училище. Позицията ми е, че не би могъл да се търси резултат единствено в случаи на проява на насилие от страна на лица психопати и тези с хронична социопатия.
През 2019 г. проведох емпирично изследване в две училища ( в столично и в друг голям град в България), което показа: първо, че в изследваните три групи лица – учители, ученици и техните родители са с високи нагласи за прилагане на възстановително правосъдие и участие във възстановителни срещи.
На второ място децата са склонни да простят на провинилия се съученик, да го подпомогнат в процеса на поправяне (след проведена предварително разяснителна беседа, б.а.
На трето място се откроиха високи нива на изразено физическо и психическо насилие от страна на учителите към учениците и родителите им, което буди тревожност и поставя акцент върху редица въпроси един от които: как да се погрижи държавата за психическото състояние на българския учител(напр. често отключване на бърнаут и др.), т.е. за здрава човешка личност, която да учи децата ни.
Необходимо е законодателно решение и воля за единна промяна на действащите закони за апробиране на възстановителното правосъдие не само в правосъдната система, а и в тази на здравеопазването, в образованието, в социалната сфера на живот.
В заключение можем да кажем, че възстановителното правосъдие, макар и първоначално създадено за постановяване на присъди, днес е „начин на живот“ след като е отчетено в практическото му приложение, че подходите му повлияват психически и поведенчески участниците в него. Трансформира не само самия конфликт (както в медиацията за сравнение), а и участниците в него. Те се отучват от агресията, за да отдаде място на прехода от болка към надежда и се научим да живеем заедно.
Авторът Мариана Митова е адвокат от Софийска адвокатска колегия от м. март 2000г.. Д-р по „Психология“ от 22 май 2020г., Катедра „Психология“, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Автор на дисертационен труд „Модел за превенция на извършители и за закрила на пострадали от насилието в училищна среда“ (2020), В. Търново. Д-р Митова е автор на редица доклади и статии в научни издания свързани с Възстановителното правосъдие и неговите практики, разграничаване на медиацията от възстановителното правосъдие, включително на съвместни доклади в научни конференции за ползите от апробирането му в армейска среда.
