Последни новини
Home / Законът / Специализираният съд намали стократно гаранцията на Пламен Бобоков, не откри доказателства за обмен на “тайна” информация с Пламен Узунов и настъпили вреди

Специализираният съд намали стократно гаранцията на Пламен Бобоков, не откри доказателства за обмен на “тайна” информация с Пламен Узунов и настъпили вреди

Defakto.bg
Пламен Бобоков

Пламен Бобоков няма плаща за втори път 1 000 000 лева гаранция. С окончателно определение съдия Ангелина Гергинска от Специализирания съд е намалила сумата стократно – на 10 000 лева. Такава става мярката му за неотклонение по второто дело срещу този бизнесмен за “престъпен сговор” заедно с президентския секретар Пламен Узунов.

Именно по това дело отряди на специализираната прокуратурата и Бюрото за защита към Иван Гешев зрелищно нахлуха на “Дондуков” -2 и отприщиха гражданския протест, поискал оставките на главния прокурор и на кабинета, под надслова “Мутри – вън!”. Днес е 13-ият ден на протеста.

Вестта за намалената гаранция на Бобоков съобщи първо “Дневник”. Де факто се сдоби със съдебното определение. И то е преинтересно.

Специализираната прокуратура обвини Пламен Бобоков и Пламен Узунов за “престъпен сговор” по чл. 321, ал. 6 НК, който бил за търговия с влияние и престъпления по служба, както и отделно за престъпление по служба по чл. 282, ал.2, от което настъпили значителни вреди – уронен бил престижът на президентската институция. В схемата на прокуратурата Узунов е извършител, а Бобоков подбудител. Като цялата конструкция се свежда до предавана (чрез мобилно приложение) информация за ситуацията в Либия и Украйна, с която бизнесменът не можел да се сдобие “по правомерен начин”.

Още от постановлението за привличане обаче стана ясно, че въпросната информация е от БТА и международни информационни агенции, тя не е поверителна, обратното – общодостъпна е.

А в жалбата си срещу размера на определената гаранция, поредният 1 000 000 лева за клиента й, адвокат Ина Лулчева бе категорична: обвиненията са абсурдни, те са акт на произвол и целта им е Пламен Бобоков на всяка цена да бъда лишен от свобода.

Съдия Ангелина Гергинска на практика се съгласява с повечето от аргументите. Тя заявява, че няма и помен от твърдяното престъпление по служба, а обменяната информация наистина е открита и няма как да е нанесла вреда.

Приема обаче, че, “на пръв поглед”, имало данни за другото обвинение – за “престъпен сговор” (понеже освен сводките на БТА двамата си писали и за танкера Бадр и др.) и затова оставя мярката за неотклонение “гаранция”, но в стократно намален размер.

Из определението на съда:

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основанията за вземане на мярка за неотклонение в едно производство са: по делото да са налице доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението,за което привлечен към наказателна отговорност и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на на влязлата в сила присъда, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.56 и чл.57 НПК.

На обв. Бобоков са повдигнати следните обвинения: по чл.321, ал.6 НК за това, че за времето от месец ноември 2019г. до края на месец януари 2020г. в гр.Русе и гр.София се сговорил с Пламен Узунов да вършат в страната или в чужбина престъпления по чл.304б НК и по 282 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни влияние върху дейността на орган на властта; и по чл.282, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК, за това че в периода от 08.05.2019г. до 28.08.2019г.в условията на продължавано престъпление , чрез 21 деяния склонил Пламен Узунов, секретар по правни въпроси и антикорупция в Администрацията на президента на РБ, да наруши служебните си задължения, регламентирани в чл.54, т.2 от Правилата за работа на администрацията на Президента и т. „Преки задължения“, пункт 13 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност, като деянието е извършен с цел да набави за себе си облага , изразяваща се в своевременното получаване на достоверна информация за случващото се в политическия живот на държавата Либия и Република Украйна, като информацията му била необходима за вземане на решения свързани с икономическите му интереси в тези държави, като с тази информация не можел да се сдобие по правомерен начин и от това са настъпили значителни вредни последици – разгласяване на информация станала му известна по служба сред лица извън кръга на тези, които са оправомощени да я получат, както и уронване престижа на Президентската институция сред гражданите на РБ и застрашаване на националната сигурност на страната чрез разкриване на оперативния интерес на специална разузнавателна служба – Служба „Военна информация“. Престъпленията и по двата пункта предвиждат наказание лишаване от свобода.

По отношение наличието на обосновано предположение, обв.Бобоков да е извършил престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност, съдът намира следното:

В хода на разследването са събрани много по обем писмени доказателства, разпитани са множество свидетели, назначенни са експертизи, изискани са множество справки, чието постъпване се очаква и това са факти, които съдът не може да не отчете. За да е налице обосновано предположение, обвиняемият да е извършил престъпленията за които е привлечен към наказателна отговорност, следва да е възможно да бъде направен такъв нееднозначен извод и то въз основа на събраните към момента доказателства, без разбира се да се изследват в дълбочината, необходима при постановяване на краен съдебен акт.  Въпреки това, този извод следва да е наличен за съставомерните елементи на повдигнатите с постановлението за привличане на обвиняем престъпления.

По отношение на престъплението по чл.321, ал.6 НК, настоящият състав намира, че от събрания към момента доказателствен материал може да се извлече необходимата съвкупност, която да изпълни по изискуемия начин със съдържание изискването за наличие на обосновано предположение относно съставомерността на посоченият по-горе състав на престъпление. Данни за наличието на сговор (постигане съгласие, съгласуваност на волите)  между обв.Бобоков и обв.Узунов за извършването на най-малко две престъпления, за които да е предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода, се установяват в достатъчна степен. Съдът намира, че обоснованото предположение може да се изведе преди всичко от писмените доказателствени средства – а именно кореспонденцията между двамата обвиняеми във връзка с уточняване собствеността на танкера, разменената кореспонденция във връзка с криминалистичната регистрация на чужд гражданин. Получаването на тази информация, безспорно е факт, който дава преднина във всяко едно отношение. От друга страна именно отношенията му с обв.Узунов, с оглед служебното положение, което заема и възможността му да се възползва от него с цел „забързавена“ на процедури, от които обв.има интерес, индикират за желанието му в най-добрия случайда разполага с предварителна информация. Извършената констатация се прави с уточнението, че prima facie /на пръв поглед/ има основание в обвинението срещу обвиняемия, но и с уточнението, че предвид етапа на досъдебното производство, тепърва предстои събирането на допълнителни доказателства, които от своя страна биха могли да потвърдят или разколебаят обвинителната теза. Допълнителна конкретика и анализ на събраните до момента доказателства не следва да се извършва, тъй като това е правомощие на съда, който ще гледа делото по същество, в случай че обвиняемия бъде предаден на съд.

При анализа на събраните до момента доказателства, обаче, съдът не намери необходиия по обем доказателствен материал, от който да изведе извод за това, обв. Бобоков умишлено да е склонил обв.Узунов да извърши престъплението по чл.282, ал.2, вр.ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. чл.26, ал.1 НК. Съдът не може да изведе извод дори за намек за такова действие от страна на обв.Бобоков. Събрани са убедителни доказателства за това, че обв.Бобоков е получил от обв. Узунов данни относно политическата обстановка в Либия и Република Украйна, на използваното от него приложение за комуникация „WhatsApp“. На следващо място, липсват данни за разгласяването или използването на тези данни от страна обв.Бобоков. Установяват се наличието на бизнес отношения на управляваното от обв.Бобоков търговско дружество с либийската държава, датиращи отпреди инкриминирания период, свързани с подписване на договор за концесия, както и бизнес и културни отношения с Р Украйна, чийто почетен консул е. Следва да бъде отчетено и обстоятелството получената от обв.Бобоков информация от обв.Узунов е изготвена от „СВИ“-МО, представляваща ежедневен обзор на преведена информация от открити чуждестранни източници. Действително тази информация е верифицирана за достоверност със сили и средства на службата, и представлява неин аналитичен продукт и следователно това е информация достъпна до всички граждани, но с по-голяма степен на достоверност. В свидетелските си показания,  служителите на „СВИ“-МО, са категоричини че информацията посочената от прокуратурата не е секретна и е събрана от явни източници. Посочват, че секретната информация се предоставя при строго определен ред. Тези факти се подкрепят и от събраните писмени доказателства, а именно приобщения правилник за работа на службата. Видно от приложените към жалбата извлечения от редица информационни агенции, тази информация е била и е налична и общо достъпна. Не на последно място, следва да се отбележи, че следва да бъде ясно отграничен и обективният признак на престъплението по чл.282, ал.2 НК, а именно настъпилите „вредни последици“, нещо което в настоящия случай също не в изискуемия обем, с отграничаването на престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност обв. Бобоков от редица дисциплинарни, административни и други нарушения.

Съдът намира, че прокуратурата правилно е определила и подходящата в случая мярка за неотклонение “гаранция”, като е преценила, че не са налице опасност от укриване или от извършване на престъпление в такъв интензитет, които да обуславят вземането на по-тежка мярка за неотклонение, доколкото по делото са налице необходимия минимум от доказателства и обвинението не е напълно необосновано. Съдът прие, че не са налице и другите предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение. Няма опасност обвиняемият да се укрие. Той е семеен с деца, с трайни връзки в страната. Не са налице данни по делото, които да сочат на наличие на такава опасност.

Не е налице опасност и да извърши друго престъпление. Той  неосъждан, престъплението се доказва чрез документи и експертизи, които да анализират данните, които са предмет на обвинението. В този смисъл не може да се приеме, че има опасност да повлияе на свидетели.

Съдът счита, че определената мярка за неотклонение”ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 1 000 000 лв. ” не съответства на критериите по чл. 56, ал. 1 от НПК, не е налице кумулативно изискуемото основание по чл. 57 НПК –няма данни същият да се е укривал от органите на досъдебното производство и да е възпрепятствал разследването по делото. Взетата МНО не е съобразена и със семейното и материалното положение на обв. Бобоков – в тази насока в настоящото производство не са представени доказателства. Въпреки липсата на доказателства относно имущественото състояние на обв.Бобоков, на съда е служебно известно, предвид наличието на пр.пр. №20/2020г. по описа на СП, от което са отделени материали за образуването на настоящото производство, по което обв. Бобоков е с МНО парична гаранция, в размер на 1 000 000лв., изпълнена от него, че същият работи и разполага с имущество. Въпреки всичко, съдът счита, че сумата от 1 000 000 лева е несъответна за заплащане от него по настоящото производство и следва нейния размер да бъде намален. В конкретният случай и предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че размер на парична гаранция в размер на 10 000 лв. би изпълнила целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл.57 от НПК, а именно – да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или осуети предприетата спрямо него наказателна репресия.

 

About De Fakto

Проверете също

Проф. Емилия Друмева: Всички съдебни състави, а не само върховните, трябва да се обръщат към Конституционния съд

Освен право на индивидуална конституционна жалба на всеки български граждани, проектът за промени в Конституцията, …

841 от 1531 прокурори избраха Евгени Иванов във ВСС

Общо 117 магистрати пуснали недействителен глас, 573 не са гласували С гласовете на 841 от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.