DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите приеха на първо четене въвеждането на доброволно изпълнение в ГПК и видеоконференцията в процеса
Проектът за допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), на който се разчита да реши огромния проблем с обидите и хулите в съда, бе единодушно и окончателно приет на второ четене от парламента днес.
В последния вариант новите текстове в ГПК гласят:
Чл. 100а
ал. 1 Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.
ал. 2 Алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.
В Закона за съдебната власт вече бе записано, че е недопустимо използването на заплахи, обидни или нецензурни думи в правораздаването.
В предложенията , направени от Крум Зарков и леви депутати, имаше и текстове, обявяващи, че съдът връща исковата молба, когато са използвани заплахи, обиди, нецензурни думи или квалификации. За второ четене свои добавки бяха направили от ГЕРБ и Обединени патриоти. Проектът на Зарков и група получи недвусмислена подкрепа от съдиите.
След внасянето му проблемът получи зрелищна илюстрация – един от „вечните жалбоподатели“ Момчил Добрев, отбелязал се със стотици искови молби до съда и последващи искания за отводи на съдии, бе обвинен за закана с убийство към съдия Райна Мартинова от СГС
Заплахата бе отправена в открито заседание по гражданско дело през ноември миналата година, на което негово поредно искане е било отхвърлено, а след произнасянето Добрев е заплашил съдия Мартинова, че „ще й отреже главата“. Преди това Добрев, по чиито искови молби само в СГС се водят 250 граждански дела, бе преследвал съдията с изпращането на заканителни бележки на домашния й адрес, както и на нейни близки.
С окончателните текстове всъщност всички действия – включително искания, възражения и прочее, съпроводени с хули и обиди, изрично се обявяват за нередовни, то ест негодни.
Остава обаче другият голям проблем, посочен от съдиите – с масовите самоотводи по делата на „вечните жалбоподатели“, но решението му ще се търси с други средства.
На първо четене
Депутатите гласуваха на първо четене други два проекта за ГПК – на Министерския съвет и на Обединени патриоти. Направи впечатление, че правната комисия бе отхвърлила идеите на Валери Симеонов и група, но сега пленарната зала ги прие – може би за затвърждаване на партньорството в управлението?
Проектът на МС е за видеоконференцията в гражданското, административното и наказателното производства (чрез ГПК се правят промени също в АПК и НПК). Сред тях в ГПК се дава възможност и за провеждане на заседания чрез видеоконференция, като видеозаписът се прилага към делото. Иначе ще се прилага при разпит на свидетел и обяснения на страна, изслушване на вещо лице, когато то работи извън съдебния район и служебната ангажираност не му позволява присъствено да се яви в съда и др..
В НПК видеоконференцията ще се ползва и за участие на задържан в съдебно производство, при очна ставка, разпознаване на лица или предмети, делата за условно предсрочно освобождаване.
В АПК тя се въвежда за първи път.
Адвокати обаче предупреждават, че провеждането на съдебно заседание по видеоконференция, без да е налице уважителна причина, трябва да се допуска само при изрично съгласие на страните. Защото обратното би зачертало публичността на процесите.
Проектът на Валери Симеонов и група е за нова процедура за доброволно изпълнение, със създаването на 428а ГПК. За такава процедура отдавна настояват от Камарата на частните изпълнители. Но в правната комисия срещу нея възразяват адвокати и съдии, като основният аргумент е, че ГПК урежда развитието на гражданските съдебни производства, а не уреждането на правоотношения на доброволен принцип, за който има други норми и възможности. В същото време от Министерството на правосъдието заявяват, че идеите са срещнали подкрепа в работна група към ведомството като средство за намаляване на съдийската натовареност (заповедните производства), но се обсъжда ограничаването на приложното й поле до малките вземания.
Проектът мина на първо четене с 82 „за“, 62 „против“ и 1 „въздържал се“.
Предвижда се, когато за парични вземания няма издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител да може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволно изпълнение, като отправи покана към длъжника. Тя се прекратява незабавно при опорване на искането от длъжника, както и ако са изтеклидва месеца от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Кредиторът дължи на изпълнителя договореното помежду им, но не по-малко от 1/10 от събраната сума. За ДСИ – държавната такса в размер на 1/10 от сумата. В това производство няма да се минава през съд.
Преди гласуването Филип Попов (БСП) обяви, че по дефиниция съдебният изпълнител изпълнява решенията на съда, той не е брокер, търговец, комисионер или нотариус. Както и че частният изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително събиране на частни притезания. При доброволното уреждане няма нужда от посредник, то може да се договори между страните или да стартира с нотариална покана, това са лобистки текстове, обвини депутатът.
Христиан Митев (Обединени патриоти) опонира, че става дума за възможност, измежду всички останали.
Има и мнения, че въвеждането на доброволното изпълнение е и алтернатива на намесата на колекторските фирми в събирането на задължения.
