Последни новини
Home / Актуално / 16 адвокати сезираха ЕК: Българската прокуратура не зачита презумпцията за невиновност, а държавата си затваря очите

16 адвокати сезираха ЕК: Българската прокуратура не зачита презумпцията за невиновност, а държавата си затваря очите

Defakto.bg

16 български адвокати изпратиха сигнал в Европейската комисия и до всички компетенти длъжностни лица в ЕС за съзнателното и последователно нарушаване на презумпцията за невиновност от страна на българската прокуратура и за отказа на българската държава да гарантира спазването на този основен принцип.

Конкретно жалбата на адвокатите е за нарушаването на Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. 

Нейни адресати са зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, комисарят по правосъдие Дидие Рейндерс, Александра Жур-Шрьодер (зам.-генерален директор) и Фабиен Льо Бо (началник отдел за процесуално наказателно право) от Главна дирекция “Правосъдие и потребители” и др.

А сред подписалите (всички имена – по-долу) са адвокатите Даниела Доковска, Михаил Екимджиев, Константин Симеонов, Ина Лулчева, Илиян Василев.

“Сигналът идва след отказа на Прокуратурата и на висшия ѝ кадрови орган – Прокурорската колегия на ВСС, да признаят и вземат отношение по порочната практика на държавното обвинение да разнася доказателства, лична кореспонденция, обвинителни тези и позорни квалификации по отношение на лица, срещу които няма влязла в сила присъда, а дори и срещу лица, които нямат качеството на обвинени.

Правото на справедлив процес е основно гражданско и процесуално право, предмет на множество европейски и международни регулации, защото е осъзнато отдавна като висша ценност в съвременното общество. Презумпцията за невиновност е основен стълб на справедливия процес. Без тези права е невъзможно правосъдие, невъзможна е справедливост и това засяга всички.

Ние, българските адвокати, подписали се под този сигнал, призоваваме всички адвокати, адвокатски колегии, адвокатски сдружения, неправителствени организации и граждани, които споделят становището, изразено в сигнала, да се присъединят към него като изпратят нарочен имейл в този смисъл до длъжностните лица, посочени в сигнала, чиито имейли също ще намерите в него. Можем да покажем, че когато българската държава и българските институции не желаят да пазят върховенството на закона, европейските ценности и европейското право, ние, българските граждани, ще се изправим в негова защита”, заявяват 16-те защитници.

В жалбата до евроинституциите включително се заявява и: “Обръщаме се към Вас, за да Ви информираме, че Директивата: 1) не е транспонирана в българското законодателство и 2) е обект на грубо погазване и възмутителни интерпретации от страна на Прокуратурата на Република България, главно под тона и практиката, наложени от настоящия главен прокурор – Иван Стоименов Гешев“. Адвокатите призовават за незабавни действия по разследване и установяване на допуснатите нарушения.

По ирония на съдбата, по-рано днес в изявление по повод рокадите в кабинета, премиерът Бойко Борисов категорично обяви, че от правителството няма да има инициатива за смяната на Иван Гешев.

Публикуваме жалбата на адвокатите до евроинституциите с малки съкращения:

ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

  1. В българското законодателство уредбата на презумпцията за невиновност се изчерпва с кратките текстове на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от НПК, гласящи, че „обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда”.
  2. Аспектите на презумпцията за невиновност, представляващи интерес за настоящото изложение, поради това, че именно те са обект на трайно нарушаване от страна на българската прокуратура, са развити в глава 2 на Директивата, съдържаща общо 5 члена.
  3. Първият от тях – чл. 3, преповтаря основния текст на принципа, като го обвързва със задължението на държавите-членки да гарантират спазването му: „Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона.
  4. Тук е мястото да уточним, че, въпреки че фигурата на заподозрения формално отпадна в българския наказателен процес преди повече от десет години, формулировката на разпоредбата, отчитайки и допълнителните разяснения, съдържащи се в параграф 12 от Преамбюла на Директивата, позволяват да се определят адресатите на презумпцията за невиновност и това са не само официално обвинените лица, но и всяко друго лице, от момента на задържането му или от момента, в който компетентните органи, чрез действия или актове, в това число неофициално оформени, са дали да се разбере, че даденото лице е заподозряно в извършването на престъпление или дори на предполагаемо такова.
  5. Следователно, в наказателното производство, провеждано по реда на българския НПК, презумпцията за невиновност следва да се разпростира и върху лицата, задържани за 24 часа със заповед за арест по реда на българския ЗМВР или такива, имащи качеството на „свидетел” в наказателното производство, когато от обстоятелствата по делото може да се съди, че са главни заподозрени.
  6. Следващите четири члена развиват по-подробно няколко различни аспекта на презумпцията за невиновност, като отново обвързват тези аспекти със задължение на държавите членки да гарантират спазването им.
  7. Така, чл. 5 от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите няма да бъдат представяни като виновни пред съда и обществеността чрез използването на прекомерни мерки за физическо възпиране. Чл. 6 и чл. 7 от Директивата уреждат положения и права, които съществуват отдавна в българския наказателен процес, но ги доразвиват по начин, който да не оставя поле за стеснителни интерпретации: обвинението носи тежестта на доказване на вината, а заподозрените и обвиняемите имат право да запазят мълчание и да не се самоуличават, без упражняването на това право да може да се ползва срещу тях.
  8. За целите на настоящото изложение искаме да обърнем особено внимание на чл. 4 от Директивата, който подробно, в три разпоредби, развива задължението на държавите членки да гарантират, че заподозрените и обвиняемите няма да се представят като виновни в публичните изявления на държавните органи, както и в съдебни решения, различни от тези, произнасящи се по въпросите на вината. Изключение правят актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината (например Постановление за привличане на обвиняем, Обвинителен акт), както и предварителните решения от процесуално естество, взети от съдебните или други компетентни органи, които се основават на подозрения или уличаващи доказателства (например съдебните определения или прокурорски постановления, с които се определя мярката за неотклонение на обвинения).
  9. Алинея 3 на цитираната норма изрично постановява, че задължението обвиняемите и заподозрените да не бъдат представяни като виновни не възпрепятства публичните органи да разпространяват публично информация относно наказателното производство, когато това е строго необходимо по съображения, свързани с наказателното разследване или от обществен интерес. За да се разбере правилно обхвата на предвиденото изключение, трябва да се съобразят разясненията, съдържащи се в параграф 18 от преамбюла на Директивата.
  10. Така например съображение, свързано с наказателното разследване, би била необходимостта от показване на видеоматериал с цел идентифициране на предполагаем извършител, а обществен интерес би представлявала необходимостта от информиране на населението за опасност, свързана с екологично престъпление или необходимостта да се информира обществеността за състоянието на наказателно производство, с цел предотвратяване нарушения на обществения ред.
  11. Захранването на общественото любопитство по определено разследване, както и популяризирането на обвинителната теза не попадат сред тези изключения. В тази връзка, в същия параграф 18 от преамбюла на Директивата следва изричното уточнение, че използването на съображения за прилагане на изключението от общата забрана обвиняемите и заподозрените да бъдат представяни като виновни, следва да бъде ограничено до случаите, когато това би било „обосновано и пропорционално”, като дори в този случай „начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, не следва да създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в съответствие със закона.”
  12. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Директивата, държавите членки са длъжни да я транспонират най-късно до 01.04.2018 г.

ДИРЕКТИВАТА НЕ Е ТРАНСПОНИРАНА

  1. Към настоящия момент Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. не е транспонирана. Същата е описана като „Релевантен акт от европейското законодателство” в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на НПК, обнародван в бр. 7/2019 г. на ДВ, съобразно задължението на държавите членки да се позовават на съответните директиви при приемането на транспониращите ги мерки. Не се намира обаче нито една законодателна промяна, извършена с това изменение на НПК, която да може да бъде отнесена към Директивата като транспонираща частично или изцяло описаните по-горе аспекти на презумпцията за невиновност, развити в чл. 3, чл. 4 и чл. 5. Чл. 16 НПК, цитиран по-горе, все още е единствената наказателно-процесуална разпоредба, указваща в едно изречение наличието на презумпция за невиновност.
  2. Потърсихме възможни индикации в мотивите към законопроекта, но и там липсват каквито и да е данни, че Директивата е била въобще обсъждана и предвидена за транспониране. Маркирайки Директива (ЕС) 2016/343 като „относима” в НПК, българската държава практически е заблудила Европейската комисия, че Директивата е транспонирана.
  3. Убеждението ни се затвърди от факта, че на 28.05.2019 г., на запитване, отправено от адвокат по реда на ЗДОИ, администрацията на Министерски съвет изпрати отговор, който, без да отговори на зададения въпрос кои са точно текстовете на основните разпоредби, приети в националното ни законодателство, посредством които е транспонирана Директива, препраща към Системата за нотифициране на национални изпълнителни мерки, по отношение на транспонирането на Директива (ЕС) 2016/343, съгласно която България е „нотифицирала” следните актове: НК, НПК, Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закон за задълженията и договорите, Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, Закон за съдебната власт.
  4. Очевидно, изброявайки на Европейската комисия „нотифицираните” актове, България не е предоставила на последната конкретните текстове на основните разпоредби, посредством които Директивата е транспонирана, каквото е изискването на чл. 14, ал. 2 от нея. Така за Комисията и за нас остава да гадаем какво точно отношение имат ЗЗД, ЗОДОВ, ЗСВ и особено ЗИНЗД към цитираните по-горе задължения, свързани с презумпцията за невиновност. Уверяваме ви, в посочените закони няма нови разпоредби и със сигурност няма такива, които да транспонират съществените аспекти на презумпцията за невиновност, визирани по-горе.
  5. В обобщение, Република България не е предприела абсолютно никакви законови или други мерки, с които да гарантира:
  • че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона,
  • че заподозрените и обвиняемите няма да се представят като виновни в публичните изявления на държавните органи, както и в съдебни решения, различни от тези, произнасящи се по въпросите на вината
  • че заподозрените и обвиняемите няма да бъдат представяни като виновни пред съда и обществеността чрез използването на прекомерни мерки за физическо възпиране.
  1. Следователно, описаните разпоредби на Директивата имат директен ефект.
  2. Нещо повече – в настоящия си вид, българското законодателство е в противоречие с директивата, за което ще споменем по-долу.
Главният прокурор Иван Гешев

ДИРЕКТИВАТА Е ОБЕКТ НА НЕМИСЛИМИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ И ГРУБО ПОГАЗВАНЕ ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА

  1. Естествен резултат от законодателното бездействие на държавата е превратната интерпретация на Директивата и поголовното й погазване, придружено с усещане за безнаказаност от страна на българската прокуратура.
  2. През последните две години и особено в последните месеци се наложи последователна практика на Прокуратурата на Република България да „огласява” факти, доказателства, обвинителни тези и дори само подозрения, свързани с текущи досъдебни производства и по отношение на различни лица, понякога имащи качеството на обвиняеми, а понякога – само на „заподозрени” по смисъла на Директивата, както и да оглавява шумни и зрелищни полицейски акции, с явна демонстрация на сила, неадекватно числено превъзходство спрямо обекта на акцията и предварително уведомяване на про-правителствените медии. Налагането на тази практика съвпадна със засилващата се активност на прокурор Иван Стоименов Гешев, настоящ главен прокурор на Република България, а преди това оглавявал Специализираната прокуратура.
  3. Може да се каже, че началото й беше положено през на 17.04.2018 г. със зрелищния арест на тогавашния районен кмет в Столична община, Десислава Иванчева и нейният заместник Биляна Петрова на оживен столичен булевард по обвинение за подкуп. Арестът бе заснет от множество медии, някои от които, известни с про-правителствения си тон, бяха „на терен” от самото начало на акцията. Задържаните политически лица бяха държани с часове на булеварда, с белезници и без адвокат, като на място присъстваше лично тогавашния шеф на Специализираната прокуратура , а сега – настоящ главен прокурор, Иван Гешев. Впоследствие двете крехки жени бяха привеждани в съда за разглеждане на мерките им за неотклонение, оковани с пранги, на фона на огромния медиен и обществен интерес.
  4. Последната демонстрация на сила и власт от този вид се състоя на 09.07.2020 г., когато в сградата на Президентството на Република България влезе голям брой представители на МВР, прокуратурата и Бюрото за защита на свидетелите към прокуратурата, както и поемни лица с цел претърсване на общо два кабинета. Акцията бе придружена от многобройни прессъобщения на прокуратурата, публични изявления на главния прокурор Иван Гешев и огласяване на доказателства, всички те формулиращи обвинителни тези и внушения срещу обвинени, заподозрени лица и президента на Република България /части от прессъобщенията са цитирани по-долу/.
  5. В периода, рамкиран от описаните по-горе две събития, се заредиха множество подобни акции срещу различни публични лица – бизнесмени или политически фигури, всички под егидата на Специализираната прокуратура, оглавявана към онзи момент от настоящия главен прокурор Иван Стоименов Гешев, като общото между всички тях беше охотното публично разгласяване на различните обвинителни тези, на избрани и често предварително модулирани доказателства и предоставянето на медиите във формата на „окончателни факти” на различни твърдения, предмет на предстоящо разследване /примери са дадени по-долу/.
  6. Първоначално прокуратурата не намираше за необходимо да обосновава решението си да огласява материали и доказателства по своите разследвания, но след като адвокатската общност и някои журналисти започнаха да задават въпроси за основанието за подобни огласявания, последните започнаха да се придружават от разнообразни „мотиви” – предвид обществения интерес, в отговор на изказвания на обвиняеми и техни адвокати (!), а дори и с оглед подготвяно обжалване на съдебно определение, с което се отказва налагането на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняем /делото, известно сред обществеността като „НАП Лийкс”/. Нито едно от тези основания не попада в обхвата на изключенията по чл. 4, ал. 3 от Директивата.
  7. След тези, донякъде хаотични и ad hoc основания за разгласяването на обвинителни тези, доказателства и дори лична кореспонденция на заподозрени и обвиняеми, постепенно изкристализира един основен мотив: „разгласяването става с разрешението на наблюдаващия прокурор на основание чл. 198 НПК”. („Еволюцията” на основанията на прокуратурата да огласява материали може да се проследи в дадените по-долу примери.)

РАЗГЛАСЯВАНЕТО НА МАТЕРИАЛИ СЪГЛАСНО БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И В НАРУШЕНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА

  1. Разгласяването на материалите по разследването е предмет на оскъдна законодателна уредба в чл. 198 НПК, която гласи, че „материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.”. Очевидно е обаче, че фокусът на тази разпоредба не е в основанията за разгласяване на материали от разследването, такива всъщност не са предвидени, а в разрешителния режим на това разгласяване. В процесуалния закон, уреждащ наказателното производство, липсва конкретна разпоредба, която да урежда предпоставките и законната цел, обосноваваща разгласяването на материалите по разследването, както и да обвързва това правомощие със задължението за гарантиране спазването на презумпцията за невиновност. Следователно, формалното позоваване на тази разпоредба, без отчитане на ясната уредба на презумпцията за невиновност в Директива (ЕС) 2016/343 и предвидените в нея рестриктивни изключения от правилото за неразгласяване, се явява нарушение на последната и засяга пряко едно от основните граждански и процесуални права – правото на справедлив процес и правото да бъдеш считан за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда.

ПРЕВРАТНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ДИРЕКТИВАТА ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА

  1. Следва да отбележим, че на 12.06.2020 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, явяваща се висшия кадрови орган на
    Прокурорската колегия на ВСС

    прокуратурата, бе сезирана от сдружение на адвокати /Обединение на свободните адвокати/ с искане да се ангажира със становище относно най-новата практика в прилагането на посочения член 198 НПК от страна на прокуратурата и в частност на главния прокурор, в нарушение на презумпцията за невиновност. Прокурорската колегия реагира с бърз публичен отговор под формата на отворено писмо, разпратено до всички медии, с което заяви, че приема това искане за недопустим натиск върху независимостта на прокуратурата, придружено с бланкетното твърдение, че „Прокуратурата може да предоставя информация на медиите в интерес на правосъдието и обществеността, когато тази информация е обоснована и пропроционална, при съблюдаване правата на участниците в досъдебното производство.” Прокурорската колегия също така отбелязва, че „презумпцията за невиновност не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на обвиняемия, като например обвинителния акт, който е публичен.” Държим да отбележим на свой ред, че нито едно от огласяванията, извършени от прокуратурата, част от които цитираме по-долу, не касае актове на прокуратурата, още по-малко обвинителни актове, защото те са направени в началната фаза на разследването, някои от тях дори преди подвигане на обвинения и по същество представляват едностранни тези, недопустими квалификации и селективно разпространение на доказателства, ползващи обвинителната теза. Що се отнася до интересите на правосъдието и съблюдаването на правата на участниците в производството, оставяме сами да прецените, въз основа на официалните съобщения на прокуратурата по изброените по-долу огласявания, дали това е така и дали са били налице предпоставките за тези огласявания, така както са предвидени в параграф 18, във връзка с чл. 4, ал. 3 от Директивата.

  2. По-долу представяме неизчерпателно примери от последните месеци на грубото погазване на Директивата от страна на прокуратурата. По-голямата част от тях представляват директни цитати от нарочните прессъобщения, с които съответните доказателства биваха огласявани. Разбира се, става въпрос за селективно и частично публикуване на такива доказателства – само онези и само в онези части, които ползват обвинителните тези. В почти всички случаи тези огласявания бяха придружавани от публични изказвания на главния прокурор Иван Стоименов Гешев, който не пропускаше да раздава квалификации на съответните заподозрени или обвиняеми лица, както и да представя твърдения като крайни и необорими факти.

ПРИМЕРИ ЗА ОГЛАСЯВАНИЯ НА “ФАКТИ” И ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ СТРАНА НА ПРОКУРАТУРАТА В НАРУШЕНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА /в по-голямата си част цитираните в прессъобщенията лица са посочени с пълните им имена и са заменени с инициали за целите на настоящото изложение/

ДАТА: 01.08.2019 г.

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРБ

По повод протеста на Апелативната специализирана прокуратура за определената мярка за неотклонение “парична гаранция” на собственика на “……..” И. Т. и с разрешение на наблюдаващия прокурор, публикуваме части от доказателствения материал, събран в хода на разследването.

Заличени са всички лични данни, факти и обстоятелства, увреждащи интересите на трети страни, както и нецензурни думи и изрази.

Установено е, че има неуспешни опити за нерегламентиран достъп до 49 търговски дружества.

Относно личните данни на магистрати, такива са събирани основно за прокурори и следователи, а папката е със заглавие: ” Ne se chistiiiii”.

Публикуваме и част от свидетелски показания, които ще бъдат представени в цялост на Специализирания наказателен съд:

…..

Действията по разследването продължават.

ДАТА: 09.08.2019

ИЗТОЧНИК: МЕДИЯWWW.NEWS.BG

За втори път от началото на скандала НАПлийкс Специализираната прокуратура публикува доказателства от обвинението срещу собственика на ……. ………., изпълнителния директор ……. и служителя ……..

От специализираната прокуратура са публикували  4 PDF файла, озаглавени „Застрахователни дружества”,, „Разпити резюме”, „Справка телеграм” и „………” – на името на собственика на фирмата  ……………в, който вчера бе върнат в ареста с постановление на Апелативната инстанция. Мярката му е постоянен арест и отменя първоинстанционната мярка с гаранция от 100 000 лв. Припомняме, миналата седмица прокуратурата направи публични други доказателства, на което адвокатите на тримата обвиняеми реагираха с теза, че обвинението се опитва да въздейства на съда и обществото.

Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура заявяват, че правят публикацията на материали, тъй като считат, че българските граждани имат право на информация по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не се засягат чужди права.

ДАТА: 23.08.2019 Г.

ИЗТОЧНИК: МЕДИЯ – ТЕЛЕВИЗИЯ БТВ

Специализираната прокуратура оповести нова порция доказателства по случая с кибератаката срещу НАП. За компютърен тероризъм са обвинени ….като новата голяма публикация съдържа експертна справка, която свързва ….с писма на обявилия се за извършител до медиите, както и стенограма на разговорите във фирмата след ареста му.

Тезата на държавното обвинение, че … са рекетирали фирми чрез пробиви в сигурността, пък е подкрепена с протоколи от разпити на предполагаеми „жертви”.

Подчертаваме, че тези доказателства са разгласени с разрешение на наблюдаващия прокурор, както и след като същите са били предмет на съдебно обсъждане”, отбелязва на сайта си специализираното обвинение. (необходима забележка – така нареченото „съдебно обсъждане” всъщност е разглеждане на мярка за неотклонение и 1) не е окончателен съдебен акт; 2) не се произнася по въпросите на вината и 3) не дава абсолютно никакъв законов аргумент за разгласяване на доказателства)

 

ДАТА: 28.01.2020

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Предвид призива на президента към главния прокурор на Република България да обясни мотивите си за отправеното питане към Конституционния съд за задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията, високия обществен и медиен интерес, Прокуратурата на Република България предоставя следната информация:

В хода на образувано и водено от Специализираната прокуратура наказателно производство, наблюдаващите прокурори на 22.01.2020 г. са извършили цялостен анализ на доказателствената съвкупност, включително и на приобщени по делото веществени доказателствени средства (събрани чрез използването на специални разузнавателни средства експлоатирани от ДАНС, спрямо командира на ВВС генерал-майор Ц.Ст.). При така извършения анализ са констатирани данни и доказателства „за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.

Анализът на проведените телефонни разговори разкрива, че същите са по повод вероятно извършвана проверка от КПКОНПИ по отношение на г-жа Д.Р. Наблюдаващите прокурори считат, че може да се приеме във висока степен на достоверност предположението, че пълното извършване на тази проверка на КПКОНПИ е била осуетена поради укриване на документи.

С постановление от 23.01.2020 г. наказателното производство е спряно, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавният глава се ползва с имунитет, изразяващ се в неотговорност за действията, извършени при изпълнение на служебни функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията (чл. 103, ал. 1 от КРБ) и неприкосновеност за задържане и за възбуждане на наказателно преследване (чл. 103, ал. 4 от КРБ). Наблюдаващите прокурори са приели, че това би било единственото правилно процесуално решение при липса на трайна практика на КС и ВКС, като всяко друго такова може да бъде предприето, респективно осъществено в нарушение на забраната за наказателно преследване срещу президента.

Във връзка с горното, Прокуратурата на Република България публикува постановление за спиране на наказателно производство от 23.01.2020 г., от което е заличена информацията нямаща отношение към посочената причината за спиране на наказателно производство, ведно с част от ВДС (аудио-файлове).

Предоставената информация се разпространява след разрешение на наблюдаващите прокурори по реда на чл. 198 от НПК.

Прокуратурата на Република България заявява, че всички поставени на вниманието на обществеността въпроси, са подробно изяснени в отправеното от главния прокурор на Република България искане за задължително тълкуване на чл.103 от Конституцията и така публикуваните материали от досъдебното производство.

Постановление

Аудио 1

ДАТА: 22.06.2020

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

“Във връзка с отделените материали по досъдебно производство на Специализирана прокуратура и образуваното ново за престъпно сдружение с цел търговия с влияние, днес в Следствения отдел при СП е призован за разпит П.Б.

……

При продължаващия анализ на големия обем от информация – над 200 GB, съдържаща се в експертното заключение, е констатирана допълнителна комуникация между обвиняемия П.Б. и П.У., секретар по правните въпроси и антикорупция на президента. Същата може да има отношения към дългогодишната професионална ангажираност на П.У. в системата на МВР, както и в качеството му на министър на вътрешните работи в периода 27.01.2017 г. – 04.05.2017 г., а и като представител на администрацията на държавния глава. С оглед на високия обществен интерес и след разрешение от наблюдаващите прокурори по реда на НПК, Специализирана прокуратура публикува снимков материал от осъществена комуникация между П.Б. и „Prezident-Pl. U.”, отнасяща се до три отделни случая: Първият случай се отнася до искане от 10.08.2017 г. на руски гражданин за придобиване на българско гражданство. След проведено интервю, на 13.09.2018 г. Съветът по гражданство не е уважил молбата за българско гражданство, с оглед постъпило възражение от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“, поради причини засягащи националната сигурност на Република България. Видно от кореспонденцията, осъществена чрез мобилно приложение, на 22 януари 2019 г. П.Б. изпраща до „Prezident-Pl. U.” снимка на неуважената молба на руския гражданин.

 

ДАТА: 23.06.2020

ИЗТОЧНИК: СПЕЦИАЛИЗИРАНА ОНЛАЙН МЕДИЯ ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НОВИНИ

https://news.lex.bg/%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%B0/?fbclid=IwAR0KaCmOo4laR-bcnj4Buz1w8qSHDJw6eqOLDJIE4ycwfl8_YJOJ8rEDaJc

Главният прокурор коментира и започналото разследване за търговия с влияние срещу Б., по което за разпит беше извикан и секретарят на президента по правни въпроси и антикорупция П.У., с който е водил също активна кореспонденция. На въпрос дали У. ще бъде обвинен по делото, Гешев отговори така:

„Дали съветникът по правни въпроси, корупция и лобизъм, извинявайте, тук мисля, че грешка допуснах, лапсус, да се поправя – секретар по правни въпроси и антикорупция на президента, ще бъде привлечен като обвиняем, решават наблюдаващите прокурори по конкретното производство.“

ДАТА: 02.07.2020

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Специализирана прокуратура публикува част от текстова комуникация между вероятно лице с имунитет от една страна и обвиняемия П.Б. от друга.

Във връзка с множеството запитвания от медии, високият обществен интерес и с цел представяне на обективната истина, Специализирана прокуратура публикува част от текстова комуникация между вероятно лице с имунитет от една страна и обвиняемия П.Б. от друга.

Комуникацията се публикува с разрешение на наблюдаващите прокурори, съгласно чл. 198 НПК. Същата се съдържа в експертиза на мобилен телефон, ползван от П.Б.

Анализът на комуникацията установи размяна на съобщения между посочените лица със следното съдържание:

На 29.09.2019 г. в 16:15 ч. P.B. изпраща на Prezident – R. R. съобщение с текст:

…..

Горното се публикува и с оглед поредно изнасяне на неверни твърдения в ефира на национална телевизия.

Анализът на информацията, съдържаща се в изготвената експертиза и приложенията към нея, продължава.

 

ДАТА: 14.07.2014 Г.

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА САЙТА НА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДМЕТ: ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР

Забележка: Изявлението е по повод намерението на прокуратурата да огласи нова порция комуникация между разследвано лице и трети лица, с които се опитва да докаже, че протестите срещу правителството и главния прокурор са организирани от обвиняеми лица с цел атака срещу прокуратурата. Макар и да споменават, че в по-голямата си част, исканията на протестиращите са справедливи, очевидното внушение е, че специално протестите срещу главния прокурор са умишлено подклаждани от обвиняеми и подсъдими лица. Със същото изявление говорителят на главния прокурор обещава, че прокуратурата ще продължи практиката си на огласяване на доказателства, под благовидния предлог за правото на обществото да е информирано за работата на прокуратурата и за това кой го ограбва. Изявлението е наситено с квалификации спрямо лица с обвинения, но без присъди, спрямо лица без обвинения и без присъди и спрямо лица, обект на разследване, без обвинения и без присъди.

Всяка съдебна система, основана на върховенството на закона, се нуждае от силни, независими и безпристрастни прокурори, които са готови да разследват лица, независимо от тяхното положение или влияние в обществото. Това е така, защото поддържането на независимо обвинение трябва да е в интерес на обществото, а не на лица с власт, финансов ресурс или други позиции.

Европейският съд по правата на човека и основните свободи подчертава, че „в едно демократично общество, както съдилищата, така и разследващите власти, трябва да останат свободни от политически натиск“.

Днес българската прокуратура е подложена на безпрецедентен, не само политически натиск.

Преди няколко месеца тук, в сградата на Съдебната палата, Главният прокурор каза на българското общество, че знае срещу кого се изправяме. Наясно бяхме и тогава, и сега с това, което ще се случи. С атаките, на които ще бъде подложена прокуратурата, магистратите и дори техните семейства. Атаки, в които участват някои медии, а вече открито се включиха и политиците с обобщаващи призиви за законност и демокрация, без да кажат какво незаконно и недемократично прави прокуратурата.  Продължението на тези атаки предстои и следващата стъпка е посочена от лица, привлечени към наказателна отговорност – да бъде унищожена прокуратурата, за да си запазят присвоените средства.

В този момент, в който правя това изявление, наблюдаващите прокурори от Специализираната прокуратура по новообразувано разследване издават разрешение по чл. 198 от Наказателно- процесуалния кодекс. То ще позволи в следващите часове на българската общественост да станат достояние доказателства за опити на обвиняеми лица за организирана престъпност, бих ги определила като безпрецедентни опити, за избягване търсене на наказателно преследване спрямо тях от извършените от тях  множество тежки престъпления. Това българската прокуратура ще направи с оглед отредената й от Конституцията на страната роля на пазител на обществения интерес и в името на върховенството на закона!

Сега ще бъде публикувано съобщение на Специализираната прокуратура за образувано разследване по Глава Първа от Наказателният кодекс на РБ. Ще си отговорите на въпроса преплитат ли се интереси на лица с власт, пари и политическо влияние. Ще станете свидетели на това как обвиняеми си партнират с журналисти и с политици, за да защитят откраднатото от българския народ. Моля, всеки български гражданин да си отговори на въпроса това ли иска. Българските граждани трябва да са наясно, че всичката тази кампания срещу прокуратурата се финансира с откраднати от тях стотици милиони дори милиарди левове.

Прокуратурата на Република България подкрепя правото на всички да изразяват с мирни средства своите възгледи за по-добър живот в европейска България. Правото на граждански протести е сред основните принципи на съвременните демокрации. Наясно сме, че прокуратурата като част от съдебната власт е длъжник на обществото в осигуряването на чувството за справедливост, което се оказва трудно постижимо през последните 30-години. Постигането на тази справедливост е и сред водещите приоритети на главния прокурор Иван Гешев.

В същото време, и за съжаление, са налице и доказателства как, използвайки справедливите искания на по-голямата част от протестиращите граждани, обвиняеми лица, формирали чувство на недосегаемост през последните години на Прехода, използват протестите, за да попречат на работата на прокуратурата и да предотвратят изправянето им пред независимия български съд на база събраните доказателства.

В последните седмици сме свидетели как всички тези, които българската прокуратура иска да изправи пред правосъдието, полагат усилия, не само да попречат на това, а и да унищожат независимостта на разследващите органи, в опит да запазят заграбеното от народа.

Предоставените от Специализираната прокуратура доказателства ясно ще покажат как представители на организираната престъпност, действащи политици и някои журналисти действат в пълен синхрон срещу правосъдната система, с ясното съзнание, че само така могат да си гарантират недосегаемост. Българската общественост има правото да знае как обвиняемият В. Б. и подсъдимият Цв. В. си партнират с „честни“, в кавички, политици и „свободни“, отново в кавички, журналисти. Вярвам, че след като разбере истината, всеки български гражданин ще направи своя информиран избор и ще избере на коя страна да застане – на страната на извършителите на престъпления или на страната на закона! Изборът, пред който е изправено цялото българско общество, в това число и прокуратурата, е да възродим държавата, осигурявайки върховенството на закона или да се поддадем на натиск и да позволим грабежът да продължи.

Заявяваме, че и занапред ще поддържаме прозрачност  чрез осигуряване на адекватна информираност на обществото за всички елементи от нашата дейност. И няма да позволим дневният ред на дебата за работата на прокуратурата да се формира от участници от организирана престъпна група, които накърняват нашата независимост.

Прокуратурата ще продължи до край борбата за  справедливостта, която очакват българите вече над тридесет години. Няма да се откажем и да се оставим да бъдем сплашени.

Оттук нататък отговор дължат другите власти. Ние ще свършим своята работа като разследваме – действащи управляващи, членове на правителството и уличени в престъпления представители на администрацията на президента,  но законодателят е този, който трябва да създаде адекватно законодателство в съответствие с добрите европейски практики за борба с организираната престъпност и корупцията.

Чакаме и отговор от Президента на Република България. Как концепцията му за „прокурорски рекет“ и за „мафията“ в прокуратурата кореспондира с доказателствата, посочени открито днес пред българското общество за връзки на представители на организираната престъпност със случващото се в последните седмици и особено през последните дни.

Прокуратурата е твърдо решена да не поставя никой над закона.

ДАТА: 14.07.2020

ИЗТОЧНИК: ПРЕССЪОБЩЕНИЕ НА ПРОКУРАТУРАТА

Специализирана прокуратура отдели материали от досъдебното производство, водено срещу обвиняемия В. Б. и други лица, за участие в организирана престъпна група и други престъпления.

На база отделените материали е образувано ново досъдебно производство за престъпление по глава Първа от Наказателния кодекс, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Част от събраните материали представляват веществени доказателствени средства, събрани по реда на НПК. С разрешение на наблюдаващите прокурори съгласно чл. 198 НПК, с оглед на особения обществен интерес на делото и съзнавайки отговорността си пред българските граждани и обществото за запазване на правовия ред в страната, както и при спазване на закрепеното в чл. 41 от Конституцията на Република България, право на българските граждани да бъдат информирани, Специализирана прокуратура оповестява съдържанието на доказателствения материал, а именно четири телефонни разговора на обвиняемия, спрямо когото са прилагани специални разузнавателни средства.

На 10 юни 2020 г. обвиняемият В. Б. провежда разговор с лице, за което са налице данни от справка на ДАНС, че е О. С.:…

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Ситуацията в България, свързана със съблюдаването на презумпцията за невиновност и привеждането както на националното законодателство, така и на поведението на българските правоохранителни органи и най-вече на българската прокуратура в съответствие с разпоредбите на Директива 2016/343, е нетърпима. Струва си да отбележим, че докато съставяме настоящото обръщение към Вас, страната е завладяна от протести срещу българското правителство, но и наред с това срещу главния прокурор Иван Стоименов Гешев, с искане за оставката му, което само по себе си е прецедент в историята на българското гражданско общество. Причината за исканата оставка са именно шумните показни акции срещу определени лица, много от тях отявлени противници на настоящата власт и настоящия главен прокурор, на фона на видимия комфорт и недосегаемост, на който се радват други известни политически фигури и бизнесмени, въпреки изнасяните срещу тях независими журналистически разследвания и твърдения на пострадали от действията им лица.

В светлината на описаните нарушения ние, долуподписаните адвокати, както и огромна част от българската адвокатура и от българското общество, считаме, че европейското право и по-важното – европейските ценности, са обект на сериозна заплаха и не биха могли да устоят на нея без предприемането на официални действия от страна на Европейската комисия. Поради спешността на ситуацията, най-любезно Ви призоваваме да предприемете незабавни действия по разследване и установяване на допуснатите нарушения.

 

С УВАЖЕНИЕ:

  1. Адв. Ася Олегова Манджукова-Стоянова, АД „Манджукова, Шопов, Петров” – гр. София;
  2. Адв. Милен Атанасов Шопов, АД „Манджукова, Шопов, Петров” – гр. София;
  3. Адв. Румен Василев Петров, АД „Манджукова, Шопов, Петров” – гр. София;
  4. Адв. Янко Христов Стоянов, АД „Манджукова, Шопов, Петров” – гр. София;
  5. Адв. Даниела Стефанова Доковска, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  6. Адв. Ина Николаева Лулчева, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  7. Адв. Златка Стефанова Динева, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  8. Адв. Никола Георгиев Атанасов, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  9. Адв. Даниела Василева Василева, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  10. Адв. Васил Тончев Василев, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  11. Адв. Иглика Василева Василева, Адвокатско дружество Доковска, Атанасов и съдружници – гр. София;
  12. Адв. Константин Начев Симеонов – АК – Благоевград;
  13. Адв. Катина Бончева, Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори” – гр. Пловдив;
  14. Адв. Михаил Екимджиев, Адвокатско дружество „Екимджиев и партньори” – гр. Пловдив;
  15. Адв. Илиян Милков Василев – САК;
  16. Доц. д-р Христо Христев – адвокат от САК, преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски” по право на ЕС.

 

About De Fakto

Проверете също

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Правителството отговаря: Главният прокурор обитава 1 дка жилище в “Бояна”, ремонтирано за над четвърт милион

Главният прокурор Иван Гешев живее  в Дом номер 5 на държавната резиденция „Бояна“.  Сградата, която …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.