DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението на Конституционния съд от миналата седмица, което постанови, че главният прокурор не може да се меси в проверка и разследване срещу самия него, нито да ги осуетява, не дава отговор на проблема с „независимия“ обвинител, поставен още преди 10 години от Евросъда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. В това бе категоричен доскорошният прокурор, бивш зам.-министър на правосъдието и настоящ адвокат Андрей Янкулов пред БНР.
Янкулов коментира ширещите се трактовки на произнасянето на КС в смисъл, че „всеки прокурор“ може да разследва и проверява Главния. Това не е така, подчерта експертът. И напомни – не е така най-малкото защото делата срещу магистрати по закон са подсъдни или на Специализирания, или на Софийския градски съд, оттам и компетентността е на Специализираната или на Софийската градска прокуратура. „Става дума за лимитиран кръг от обвинители, като в двете прокуратури магистратите също са разделени и в отдели, част от които нямат никакво отношение към престъпленията, извършени от магистрати“, поясни Янкулов.
Големият проблем обаче е друг и решението на КС не дава решение по него, тъй като и питането на Министерския съвет, по което бе образувано конституционното дело, не е такова. Решението идва по време, когато отлежава един проект за НПК, предвиждащ ръководителят на Инспектората на ВКП да е този, който ще бъде изключен от надзора за законност, упражняван от Главния върху всички прокурори, когато се произнася по преписки срещу него, напомни експертът.
„Едно разледване или проверка срещу главния прокурор трябва да се отличава с белега на независимост, за да се гарантира тя, естествено, обектът на разследванегто не би трябвало да може да отменя актовете на разследващите го. Това ни казва КС – ни повече, ни по-малко. Но оттук насетне, за да се изпълни стандартът за независимост на такова разследване и неговото случване, извършващият го трябва да има гаранции срещу неправомерни влияния. Не само по отношение на отмяната на актовете му, а и по друг начин – да не е в някаква зависимост от Главния и положението му в йерархията на държавните органи. Шефът на Инспектората на ВКП е шеф на отдел във ВКП, той ще се номинира и избира от Прокурорската колегия на ВСС, която е под тоталния контрол на главния прокурор. Трудно е да се каже, че който и да е прокурор от системата в момента отговаря на критериите за независимост“, категоричен бе Андрей Янкулов.
Юристът бе скептичен за съдбата на „отворения сигнал“ до всички прокурори чрез СГП, подаден от Христо Иванов за неправомерното разгласяване на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, от Иван Гешев. Настояването е да се провери дали това не осъществява състава на престъплението по чл. 145а от Наказателния кодекс. Като поводът са включително разпространените от прокурорската пресслужба записи на разговори на президента с командващия ВВС, между президентски съветник и друго лице и т.н.
Че това разпространение на данни от СРС нарушава закона, бе категоричен бившият председател на Бюрото за контрол над спецсредствата Бойко Рашков.
„Част от нещата биха могли да бъдат проверявани с оглед извършено престъпление, най-вече по отношение на изнасяне на резултатите от специални разузнавателни, средства, но това е нещо с много условности – дали е извършено точно от главния прокурор, престъпление ли е и т.н. Наблюдаващи прокурори са дали т.нар. разрешение по НПК за разгласяване на материали по разследването, спорен е обаче въпросът доколко т.нар. разрешение може да дерогира специалната защита по ЗСРС, възникват и ред други съпътстващи въпроси“, илюстрира Янкулов. Поясни и технологията – сигналът е от компетентността на СГП, трябва да се разпредели на случаен принцип, вероятно между прокурорите от специализирания отдел и „оттам нататък магистратът, при когото ще отиде сигнала, ще преценява какво ще прави с него“.
