Ралица Негенцова: Мерките срещу прането на пари не правят от адвоката доносник и не засягат адвокатската тайна

 Само в Северна  Корея и Иран не се прилагат мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризма

„Важното да се знае, че спазването на правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма не засяга по какъвто и да било начин прилагането на принципа на професионалната тайна, в случая с адвокатите – адвокатската тайна“ –  това заяви на брифинг Ралица Негенцова,  председател на Висшия адвокатски съвет.  На брифнига  бе разяснено, че философията и целта на приетия от Висшия адвокатски съвет проект на Единни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, е да предпази всеки адвокат от опити да бъде инфилтриран в нелегални финансови системи.

След петъчното си задание миналата седмица ВАдС публикува за обсъждане проект на Единни вътрешни правила за оценка на риска срещу пране на пари и финансиране на тероризъм, които всяка една от свободните професии ( адвокати, нотариуси, ЧСИ ) са длъжни да изготвят въз остана на европейска Директива (ЕС) 2015/849 и  Закона за мерките  срещу пране на  пари.

„Наясно сме че трябва да има баланс между отделния личен интерес  и интересите  на обществото.  Въз основа на мерките по закона за срещу пране на пари и Правилника а неговотото прилагану,  Висшият адвокатаски съвет  прие  вътрешни правила, насочени за оценка на риска срещу пране на пари и финансиране  на тероризма.  Така не  всеки един от близо 14-те хиляди адвокати ще подава декларация и ще пише вътрешни правила за спазване на мерките, а с декларация по образец пред  колегията, в която е вписан, ще се присъединява към тях„, поясни Негенцева.

     Предложените на адвокатите мерки  са базирани на извършената през през 2017 година Европейска наднационална оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, която очертава рамката в Европейския съюз на борбата с изпирането на пари по отношение на упражняващите тези професии лица, които са освободени от задълженията да докладват при защитата на клиенти в съдебен процес.  Вътрешните правила,  не  правят адвоката „доносник“, а целят да предпазят защитниците от клиенти или лица, които  искат да се възползват от професионалните им умения и на практика да ги въвлекат  в  подпомагане на участници в прането на пари и финансиране на тероризма, разясниха адвокатите по повод обявените за обсъждане в гилдията  правила.  Въпросът за  адвокатската тайна години наред е актуален в ЕК и не се допуска  тотално навлизане в отношенията „адвокат- клиент“ с недобросъвестни  намерения, добави адвокат Милена Миланова, която е специалист по темата.

Тя поясни, че с вътрешните правила на професията срещу прането на пари, всеки адвокат си гарантира първо, че няма да бъде въвлечен в подобна престъпна дейност, и второ – че може да докаже, че е положил дължимата грижа, че не е замесен в пране на пари. „Разбира се, 100% гаранция няма, има играчи, които измислят всякакви фини схеми“, каза тя. Миланова заяви, че правилата не превръщат адвокатите и в детективи. „Всичко е направено за максимално улеснение  на колегите“, смята тя. 

Само Северна Корея и Иран не се прилагат мерки  срещу  прането на пари и финансирането на тероризма, отговори Миланова на въпрос на Де Факто има ли изключения от правилото за мерките срещу пране на пари.

Миналата година, когато в НС влезе  Закона за мерките срещу пране на пари,  повсеместно  адвокатите се възпротивиха, защото предлаганите правила не държаха сметка за адвокатската  тайна.  След намесата на ВАдС,  както законът,  така и  оповестените вътрешни правила  изрично предвиждат изключение от задължението на адвоката да докладва информация, в случаите, когато  е получена преди, по време на или след съдебното производство, както и в процеса на определяане на правното  положение на клиента.  С други думи не се създава ред и условия за докладване на специалните служби  информация, получена от и за клиентите, каза Негенцова.   В предложените сега за обсъждане  Единни правила за контрол и предотвратяване на  прането на пари и финансиране на тероризма вече е отчетена  спецификата на адвокатската дейност, посочена в  Директивата на ЕС2015/849 на Европейския  съвет, подчерта тя.

В приетата на 24.07.2020 година Секторна оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм при дейността на адвокатите, Висшият адвокатски съвет посочи видовете адвокатски дейности, при които следва да се прилагат мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, а именно:

1. Опериране със средства на клиент.
2. Консултиране при покупка и продажба на недвижими имоти.
3. Създаване на дружества.
4. Управление на компании.
5. Действия като номинален собственик.        При извършване на  сделките,  се предвижда, адвокатът да прави комплексна проверка на клиента си. Например, при  сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко свързани операции; Или на сделка на стойност, равна илинадвишаваща левовата равностойност на 5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой. При съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризъм и др. Ако стойността на сделката не може да бъде определена към момента на извършването ѝ, комплексната проверка на клиента се извършва „не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, доколкото адвокатът е информиран за тази стойност или участва в сделката като пълномощник“ и тя минава праговете от 15 000 евро или 5000 евро, ако се плаща в брой.