За правото и властта днес

Д-р Делян Недев

 Днес обществото ни е особено чувствително по отношение на правото и ние повече отвсякога трябва да го отстояваме. Властта в момента е достигнала етап, в който системно го погазва и същевременно се опитва да легитимира действията си именно като правни, като съответстващи на закона и морала в едно зловредно съешаване на партиен интерес, законодателна власт, изпълнителна власт и прокуратура, която е деградирала до рудиментарен репресивен орган.

Това, за което рядко говорим в часовете по право, е какво всъщност е правото. Бъркаме. Трябва да го повтаряме всеки ден. Най-кратката дефиниция за правото, която мога да дам, е следната: правото е анти-власт.

Всяка власт развращава. Буквално. Властта е необходимото зло, което сме принудени да търпим, защото сме несъвършени, а трябва да живеем в общество. Но властта си остава зло, което трябва да бъде възпирано. Ежедневно.
Властта непрестанно се концентрира, набира сили, разбеснява се. Правото непрестанно я ограничава, възпира, укротява я.

Властта обича послушанието.
Правото иска борба

Властта не се интересува от добро или лошо, от законно или не. Тя общува с две категории хора: удобни и неудобни.
На удобните се осигурява удобство. Това удобство може да има много измерения, например километър плажна ивица. На неудобните се осигурява неудобство. То също може да има много измерения. Например 2х2 квадратни метра и тоалетна чиния.
За властта всичко може да бъде изразено посредством думичките удобно и неудобно. Например СРС-та и СМС-те на Божков са два вида. Удобните са тези, с които той (уж) плаща протести. С неудобните той (уж) се разбира с Борисов и Горанов. Първите Гешев ги чете и дори вижда в тях престъпление против Републиката. Вторите Гешев не ги чете, но знае, че в тях няма нищо.

Когато властта е все още укротена, когато правото не е погазено, гражданите не са нито удобни, нито неудобни. Те са настръхналият коректив на властта. Търпят я като необходимо зло, но винаги я наблюдават с недоверие. Но когато правото систематично бива погазвано, властта става все по-силна и винаги стига до момента, в който гражданите са неудобни. Тогава те трябва да бъдат укротени. Те трябва да бъдат вкарани в дихотомията удобни-неудобни (протестиращи-контрапротестиращи, ако щете).

Ние сега се намираме там. Сблъсъкът право – власт е явен и може да бъде проследен през трите атрибута на свободния гражданин: свободата на словото, презумпцията за невиновност и неприкосновената собственост.

Свободата на словото се превръща в СРС-та на свобода

Правото схваща словото като ценност. Властта схваща словото като обект на специални разузнавателни средства. Медиите, които трябва да са проводник на свободното мнение, днес ни заливат със СРС-та, които властта е освободила за нейни си цели. Свободата на словото се превръща в СРС-та на свобода. А СРС-та на свобода са начинът, по който властта налага своето мнение. Това нейно мнение не се променя и е твърде просто: за удобните – удобство, за неудобните – неудобство.

Целта е да се убедим, да нямаме никакво съмнение, че неудобните са виновни. Не е ясно за какво точно са виновни, това предстои да бъде уточнено, нарича се съставомерност, но властта не обича такива дълги и сложни адвокатски думички. Вината на неудобните се състои най-вече в неудобствотоим. То, както видяхме, служи вместо всички други негативни изрази. Да си неудобен означава да си лош, незаконен, виновен и каквото там се сетите. В религията на властта да си неудобен е върховният грях.

И така, сдъвканото, форматирано несвободно слово, което властта избълва срещу неудобния в овладените от нея медии, служи, за да накара гражданите да повярват, че той е виновен. Така се заобикаля презумпцията за невиновност. После остава определени хора от властта и приближените ѝ да започнат да повтарят вече утвърдената истина, че този или онзи е лош, виновен и престъпник. Така пък се погазва презумпцията за невиновност.

Знаете ли кое е още по-лошото? Че човекът може наистина да е виновен, но това всъщност няма значение. Целта е той да бъде смачкан, защото това може властта. Не да се накаже или възпре – това го може правото. Това е и една от причините гръмките процеси у нас да са неуспешни: никой всъщност не е целял да ангажира правото – да събере доказателства, да спази закона, не – целта е била грубото, просташко смачкване. После вече няма значение. Така репресията предхожда и дори измества наказанието, защото те имат различни цели и служат на различни господари.

И да не ме обвините сега, че се застъпвам за Цветан Василев, Божков или някой друг. Имаме си главен прокурор, чието първо интервю след встъпването му, не – извинете – след назначаването му, беше в ПИК. Същата тази ПИК два месеца по-рано открито заплашваше политик, че ако не се откаже от изборната надпревара, ще продължава да публикува голи снимки на приятелката му. На същия този главен прокурор му се присънват престъпления против Републиката (глаДен прокурор държавна измяна сънува), докато наяве се хвали с броя арести, сякаш е градски шериф. Представям си го как дава отчет и за битите протестиращи например: толкова и толкова днес, очакваме еди – колко си процента ръст и т.н.
(Впрочем на въпрос за битите от полицията протестиращи, главният секретар на МВР се оплака, че никой него не го пита как се чувства. Не знам, може да е включил и чувствата си в отчета на министерството. Чувствата също следва да влияят на общественото мнение).

Презумпцията за невиновност е избутана в канавката, разчиства се пътят за тотално разсипване

След като общественото мнение вече е подготвено и презумпцията за невиновност е избутана в канавката като дребно препятствие, се разчиства пътят към собствеността на неудобния. Неприкосновената частна собственост е първото – и последното – убежище на човешкото достойнство и посегателството върху нея е едно от най-нетърпимите престъпления. А когато властта в самата държава започне да посяга на собствеността на гражданите, които са ѝ неудобни, това се превръща вече в удар срещу демокрацията, срещу целия правов ред.

Това, което описах, не е нужно да бъде извършено срещу всички. За властта е достатъчно гражданите да знаят, че може да бъде извършено срещу тях във всеки един момент („Осемте джуджета“!), за да се страхуват. И бавно да започнат да губят достойнството си. Затова тук не става въпрос просто за разправа с неудобните, които са били доскоро удобни (И едните лоши, и другите лоши, какво ни засяга). Не. Касае се за демонстрация как всеки един гражданин може да бъде буквално разсипан, ако няКОЙ пожелае това.

Днес ние сме свидетели как властта не се интересува от друго, освен от това да крепи удобните и да се справи с неудобните. Ние виждаме как главният прокурор говори като политик (атакуват го анархолиберали, десни екстремисти), перчи се като паркетен лъв (каскет, антураж, маска с щампа на прокуратурата) и бълнува като инквизитор („Аз възприемам себе си като инструмент в ръцете на Господ“). Но не виждаме магистрат.
Днешните властници нямат нужда от право. Те заедно  го погазват систематично, нагло и безскрупулно.
Затова и заедно трябва да си отидат – този главен прокурор и това правителство.

А ние трябва да им се противопоставим докрай и след това трябва да се противопоставяме на всеки друг, който се опита да разпростре властта си отвъд правото. Защото достойнството на гражданите изисква не да се подчиняват, а да търпят властта, гледайки я винаги с подозрение, и да се опълчват на всеки, който злоупотреби с нея и пожертва правото за собствените си цели.

• д-р Делян Недев е главен асистент по гражданско и семейно право в УНСС

Миналото лято той бе сред преподавателите, които публично възроптаха срещу вкарването на ВУЗа в „подкрепите“ за кандидата за главен прокурор Иван Гешев