Последни новини
Home / Избрано / Адв. Борислав Вълчев: При толкова органи срещу “мръсните” пари, защо и адвокатите трябва да стават разследващи полицаи

Адв. Борислав Вълчев: При толкова органи срещу “мръсните” пари, защо и адвокатите трябва да стават разследващи полицаи

Defakto.bg

Миналия петък  ВАдС публикува за обсъждане проект на Единни вътрешни правила за оценка на риска срещу пране на пари и финансиране на тероризъм, които всяка една от свободните професии ( адвокати, нотариуси, ЧСИ ) са длъжни да изготвят въз основа на европейска Директива (ЕС) 2015/849 и  Закона за мерките  срещу пране. Спазването на правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма не засяга по никакъв начин задължението за опазване на адвокатската тайна, бе заявено на  брифинг на съвета, чиято цел бе да разсее  опасенията, че адвокатите ще бъдат превърнати в  доносници на службите.

Обратно, философията и  целта на приетия от Висшия адвокатски съвет проект на Единни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, е да предпази всеки адвокат от опити да бъде инфилтриран в нелегални финансови системи, заяви Ралица Негенцова, председатела на ВАдС.   Според оповестения проект, адвокатите ще правят комплексна проверка на клиентите си, когато извършват финансови операции или сделки с имоти, или регистрират фирми.  Важно е да се знае, че никой не задължава адвокатите да докладват за всяка една сделка и всяка информация, свързана с изпиране на пари, уверяват от адвокатския съвет.  Тези правила се прилагат само в посочените от закона случаи и то само тогава, когато се извършват правни консултации.  Проверката се  състои в  попълването от клиента на  декларация, образецът на която е посочен в правилата, която се съхранява от адвоката за срока, за който той съхранява адвокатските книжа.  Никой не задължава адвокатите да съобщават на органите съмненията си за пране на пари.  Но ако адвокатът бъде набеден, че участва в такъв процес, ще има доказателства, че е  спазил правилата и ще може да предпази  себе си или своя клиент от обвинения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм, посочва  ВАдС.

До 3 август тече дискусия в гилдията по обявения проект на правилата. След тази дата,  ВАдС ще пристъпи към приемането им, а когато ги гласува, те ще бъдат публикувани на сайта му.  От този момент  ще започне да тече 14-дневният срок в който  всички адвокати ще се запознаят и присъединят към тях с декларация по образец, която ще бъде  подавана до колегията, в която е вписан адвокатът.  В обсъждането на обявените мерки се включи и адвокат Борислав Вълчев, който отправя свои  критики, забележки и препоръки, които  Де Факто публикува.

 

Адвокат Борислав Вълчев: Не е нужна бумащина, за да се спазят мерките срещу изпиране на пари

Мерките срещу изпирането на пари са задължителни за лицата, които по занятие извършват правни консултации по имуществени въпроси, е записано в чл.4 от едноименния закон. Това е текстът от ЗМИП, който е отворил кутията на Пандора за българските адвокати, на фона на обявените от Висшия адвокатски съвет единни правила за противодействие на изпирането на пари, които много скоро трябва да станат задължителни за всички адвокати. Нека поразсъждаваме:

  1. Кои лица по занятие извършват правни консултации? Това са само адвокатите, или има и други лица? „По занятие“, означава да предоставяш тези услуги на неограничен кръг клиенти, а не само, например като юрисконсултите – на своя работодател. Могат ли счетоводителите, например, или пък одиторите, да извършват по занятие правни консултации? Коя е тази друга професия, чийто представители разполагат /най-малкото/ с юридическа правоспособност и специализирани юридически познания? Със сигурност тази точка 15 на чл. 4 от ЗМИП няма предвид нотариуси и ЧСИ, защото те са посочени отделно.
  2. Може би се имат предвид търговски дружества, който извършват правни консултации? Могат ли такива юридически лица, въобще, да извършват правни консултации, или, те са изключителна адвокатска дейност? Ако могат, не е ли това нелоялна конкуренция на фона на липсата на задължителна застраховка, неограничена отговорност към клиента за вреди, забрана за реклама, повишаване на квалификация, дисциплинарна отговорност и останалите многобройни задължения на адвоката?
    1. Най-общо казано, адвокатите трябва да доносничат относно:
    • сделки с недвижими имоти;
    • Банкови трансфери, управление на активи и всякакви финансови операции;
    • Учредяване и сделки с търговски дружества и предприятия.

    Последната точка, по която тези лица трябва да доносничат „когато по занятие предоставят адрес на управление и …..“ очевидно е грешна и излишна, т.к. същото задължение го има в следващата точка от закона за неограничен кръг лица.Та, за тези три точки – нима нотариусите, които имат публични функции и са овластени от държавата с правомощието да прехвърлят собственост, не са достатъчни, да докладват съмнителните сделки, та това трябва да правят и адвокатите, когато са консултирали такава сделка? Или ДАНС ще сверява едните и другите и ще пита адвоката – ти защо не докладва сделката, пък нотариусът я е докладвал? Глоба! Или обратното, ще глобят нотариуса заради някой престарал се адвокат? Не е ли логично по този въпрос държавата да ползва именно ресурса на нотариуса, който ползва властнически правомощия, и на когото държавата е дала както хубава тарифа за неговите такси, така и лимит в бройката им, така че всички те да са материално обезпечени?

    Нима банките и Централния депозитар /държавна институция/ не са достатъчни, за да докладват всяка една съмнителна финансова операция, та това трябва да правят и адвокатите? Банките, за вариациите в чиято печалба плюс-минус някой милион биваме информирани всяка година? Някой съмнява ли се в техния ресурс да изпълнят всички необходими мерки? Или и тук целта е да глобяваме адвокатите?

    Ами фирмите и предприятията – за какво е търговският регистър, зад който е целият държавен ресурс? През него минават придобиванията на корпоративните активи. Трябва ли адвоката, на когото е възложено да изготви договора, вместо да си върши работата, и да защити интереса на клиента си по най-добрия начин, да се прави на разследващ полицай?

    Имат ли ресурс редовите адвокати, когато консултират сделки, да изпълнят всички изисквания на закона, въплътени в Единните правила на Висшия адвокатски съвет? Да се занимават с цялата тази бумащина, да я складират и архивират надлежно, и да контактуват с ДАНС? Същите тези адвокати, които осъществяват правна помощ по Закона за правната помощ срещу възнаграждения от 10 лв за консултация и 100 лв за водене на дело? Те си нямат осигурени от държавата доходи, за разлика от нотариусите и ЧСИ, а някак оцеляват.

    Адвокатската професия почива на доверието между адвокат и клиент. Кой клиент би влязъл в кантората на адвоката, ако знае че насреща му стои нещатен агент, който, макар и без заплащане, ще го докладва при съмнение, че има нещо нечисто в сделката?

    Адвокатурата е уредена в Конституцията, в глава съдебна власт, наред с другите участници в съдебния процес – съд и прокуратура. Магистратите не са задължени лица по ЗМИП, защо ние да сме? Как да изпълняваме конституционното си задължение да браним правата на гражданите и на юридическите лица, когато с този закон ни се вменява да докладваме своите съмнения в тях?

    Кое е наша работа – да сътрудничим на ДАНС или да защитим същия тоя клиент от държавната репресия?

    В КРБ е записано, че адвокатурата е СВОБОДНА.

    Разбираме необходимостта от транспониране на европейското законодателство, но това трябва да стане /както впрочем се казва и в самата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета/, при съблюдаване на основните принципи на адвокатската професия и с оглед особеностите на конкретната държава членка.

    В тази ситуация има два варианта: Правните консултации да станат изключителна адвокатска дейност, да изгоним Ernst & Young, pwc, KPMG и останалите, държавата да ни даде твърда тарифа за консултации 200 лв на час и да глобява солено всеки, който си позволи друг да го консултира. Така, държавните адвокати ще могат да изпълняват всички свои задължения към своя работодател.

    Но по-лесният, и демократичен вариант е, единственото задължение на адвокатите по ЗМИП да е, да спазват променени Единни правила на Висшия адвокатски съвет, съдържащи единствено задължение да изискват от клиента си попълване на въпросник, който да пазят 5 години и при образувано досъдебно производство и разрешение на съда да го предадат на органите на досъдебното производство.

About De Fakto

Проверете също

Кадровиците приеха безмълвно и “за сведение” доклада на съдия за свършеното в Брюксел

Без никакъв дебат и “за сведение” Съдийската колегия прие доклада на Катерина Енчева за свършеното …

Доц. Наталия Киселова: Комисията за нова Конституция е в нарушение на принципите за парламентарна демокрация

    Конституционният съд ще заседава днес по искането на президента да обяви за противоконституционно решението …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.