Последни новини
Home / Актуално / Ще се спъне ли новата конституционна реформа във Велико Народно събрание? Има варианти

Ще се спъне ли новата конституционна реформа във Велико Народно събрание? Има варианти

Defakto.bg

Няма власт, която заглуши гласа на активните граждани, обяви евродепутатът Рамона Стругариу

Новата конституционна реформа по отношение на прокуратурата и най-вече на главния прокурор, а и на ВСС е неизбежна. В това се обединиха участниците в конференция, организирана от инициатива “Правосъдие за всеки”. Тя бе под надслов “Конституционната реформа в правосъдието – за утвърждаване на правовата държава”.

Като любопитен, неизбежен акцент и проблем се открои дилемата възможни ли са обсъжданите промени без свикване на Велико Народно събрание, заобиколимо ли е Решение 3 на Конституционния съд от 2003 г. (което включи във “формата на държавно управление” буквално всяка структурна промяна на органите на третата власт, включително и откъм численост), а и нужно ли е въобще да се заобикаля или този път контролът на КС може да е последващ, ако бъде сезиран?

Отговорите бяха различни, но с вариации те даваха да се разбере, че невъзможни неща няма.

Конституционните идеи на организатора “Правосъдие за всеки” са известни – премахване на чл. 126, ал. 2 от основния закон (за надзора за законност и методическото ръководство на главния прокурор върху всички обвинители), както и изобщо на фигурата “главен прокурор”. Плюс драстично намаляване на парламентарната квота във ВСС от 11 на 5 човека. Както и законови изменения, въвеждащи съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство и премахване на двете специализирани съдилища.

От инициативата бяха заявили, че днешният форум е за дебат на идеи и постигане на съгласие по належащите проблеми.

Представяме ви част от тезите на участниците.

Евродепутатът Рамона Стругариу: Бъдете упорити и мотивирани, ние от ЕП ще окажем помощ

Рамона Стругариу

Онлайн се включи евродепутатът от групата “Обнови Европа” Рамона Стругариу. Румънката бе сред евродепутатите, атакували Иван Гешев при първото му представяне пред Комисията ЛИБЕ заради корупционните скандали у нас и начинът на неговото номиниране и избиране. Днес се оказа, че преди самата тя да стане политик, е работила в екипа на бившия правосъден министър Моника Маковей.

“Няма власт, която може да заглуши гласа на активните граждани, независимо от използваните силови методи. Най-важното условие за контрол над властите е свободното гражданско общество и свободните медии. Това е и посланието, което искам да отправя към вас: ако не се отказвате, ако поддържате контакти с подобни мрежи в другите страни, няма сила, която да ви спре”, заяви Стругариу.

Разясни – като член на ЕП може да помогне за утвърждаването на върховенството на закона с настояването за приемане на механизъм за мониторинг върху всички страни-членки и обвързването му с бъдещата бюджетна рамка на ЕС.  Прикани: “Силно съм свързана с антикорупционната дейност на ЕП и ще настоявам за засилването й по отношение на България и независимостта на съдебната власт, както и проявите на корупция на всички нива. Изпращайте ни сигнали!”

Отправи “политическо послание на висок глас”: “Европейските политически семейства, представени в ЕП, имат задължението да наблюдават върховенството на закона. Това на практика означава, че те имат задължението да критикуват партиите, членове на тези политически семейства, когато те не спазват върховенството на закона, като това означава и приемането на конкретни мерки спрямо въпросните партии. От наша гледна точка нещата в България не изглеждат особено добре откъм корупция, върховенство на закона, медийна свобода. По отношение на индекса за върховенство на закона България е на предпоследно място в ЕС, Унгария е на последно. По индекса за усещането за корупция е на 43 място, Румъния е на 44-о, това не са места, с които можем да е гордеем. За 2020 г. България е на 111-о място по медийна свобода, последна от ЕС, трета поредна година. Това със сигурност не е по вина на българските граждани, но или правителството трябва да поеме отговорността си за това лошо представяне, от което българските граждани страдат и плащат цената. Или, ако правителството не поеме отговорност, то трябва да бъде сменено с ново, с нови хора на ключовите позиции. Когато участвах в протестите в Румъния и още не бях политик, нямахме особена надежда, но бяхме убедени, че доколкото разполагаме с право на глас, трябва да го използваме. Благодарение на това, че останахме на улицата, нещата наистина се промениха.  Бъдете упорити и мотивирани, ние ще окажем помощ, нещата ще се променят“.

На конкретен въпрос може ли бъдещата бюджетна рамка за България за идните 7 години да бъде обвързана конкретно  с реформа на прокуратурата, Стругариу отвърна, че въпросът е щекотлив. Важното е обаче да има наистина независими институции и магистрати с висок морал.

Съдия Благовест Пунев: КС да ревизира решението от 2003-а

Благовест Пунев

Бившият върховен и конституционен съдия Благовест Пунев говори за парламентарната квота във ВСС и възможностите за промяна в структурата и състава й.

Както е известно, в момента 22-мата изборни членове на Висшия съдебен съвет поравно са поделени на професионална и парламентарна квота – по 11, а същото “равенство” бе постигнато и в двете колегии. В Съдийската колегия съдиите и депутатите изпращат по 6 избраници, в Прокурорската са  5 от парламента, 4 от прокурорите и 1 от следователите. При обсъждането на конституционните промени в края на 2015 г. се предлагаше намаляване на парламентарното представителство при съдиите и увеличаването му при прокурорите, но не мина и тогавашният правосъден министър Христо Иванов подаде оставка.

Промяната в броя на политическата квота е въпрос на изменения в Конституцията,  категоричен бе днес съдия Пунев.

“ВСС има решаваща, а не консултативна компетентност – за кадровите, организационните и бюджетните въпроси на съдебната власт. Замисълът за наличието на парламентарна квота е прилагане на принципа за разделение на властите и взаимен контрол между тях. Замисълът е добър, но на номинално, не на реално ниво. През годините тази квота е проводник на партийни влияния във ВСС”, напомни авториретният юрист, който също бе в един от съставите на ВСС. даде пример предсрочното прекратяване на мандата на три състава на съвета през 1992 г., 1994 г. и 1998 г., с цел да се постигнат удобни за управляващите назначения по върховете на Темида.

Бариера пред реформирането по конституционен път е решението от 2003 г. на КС за формата на държавно управление, която бе тълкувана разширително, в нея се включи не само отношението парламент-правителство-президент, но и всички конституционно уредени органи, посочи Пунев. В случая с ВСС намалението на броя на членовете на парламентарната квота, по силата на това решение, отива в тежката процедура на ВНС. Така не може да се извърши съдебна реформа изобщо извън пределите на наличното статукво в съдебната власт в нейните три съставки – съд, прокуратура, следствие, заключи той.

“Смекчаването” на конструкцията с решението на КС от  2005 г., че когато промените са вътре в системата, без да се засягат конституционните баланси и са в наименование и структура, може да се извършат и от обикновено НС, не решава проблема днес.

Благовест Пунев бе категоричен – с решението си от 2003 г. КС е надхвърлил своите правомощия и е време за ревизия. Това може да стане с отправяне на ново питане по текстовете за формата на държавно устройство и на държавно управление, чиито промени са изключителен прерогатив на ВНС.

По-сетне бяха изказвани и мисли, че конституционната реформа първо може да се извърши, а после да се пита или сезира КС.

 

Велислав Величков: Свикването на ВНС не е страшно, може би му е дошло времето

Велислав Величков

Големият проблем е системен, не личностен, обяви Велислав Величков от “Правосъдие за всеки”.  Ахилесовата пета на българската прокуратура, спазването върховенството на закона, беше същата и при Филчев, и при Цацаров, илюстрира той.

А решението на КС от миналата седмица, че Главният не може да осуетява разследване срещу себе си не решава нищо, смята Величков. “Ако обвинител от СГП или от Специализираната прокуратура образува досъдебно производство, е ли възможно по-горестоящият, примерно зам.-главен прокурор, да му отнеме разследването, да издаде невъзможни за изпълнение указания или да го прекрати? Разбира се, че може! Мотивите на КС стъпват върху чл. 126, ал.1 и чл. 127, за функциите и правомощията на цялата прокуратура и още веднъж показват, че текстът на чл. 126, ал.2 за главния прокурор въвежда инстанционната фигура над прокуратурата, извън останалите конституционни норми. Нито един главен прокурор през последните 30 г. не е извършил самостоятелно разследване и не е провел докрай обвинение, приключило с осъдителна присъда за корупция по високите етажи. Е, ако той е натоварен с политическа риторика, не осъществява пряка прокурорска дейност, защо ни е? В ЕС всевластен главен прокурор като нашия няма никъде, въпросът е трябва ли да проведем този дебат докрай и да премахнем политическата фигура на главния прокурор, който плаши всички власти с всевластието си. Нашият отговор е, че такъв не ни е нужен”, заяви адвокатът.

За второто предложение за промяна в числеността на парламентарната квота на ВСС, каза: “Дори и да се свика Велико Народно събрание,  не е страшно, според мен. Ние вече сме част от надационален съюз чрез промени, които не минаха през ВНС, макар да бе отстъпване от суверенитет… Но нека и народните представители да се притеснят, да помислят за свикване на ВНС макар и с един член – премахва се ВНС. Само в Монголия има такова Велико Народно събрание, кому е нужна тази институция в 21 век. Самото то отменя себе си и продължава да работи като обикновено, това напълно гарантира волята на суверена и твърд, но не невъзможен ред за промени в Конституцията”.

Величков обяви също, че не вярва КС да ревизира решението от 2003 г. Заключи: “Надяваме се президентът да изпълни ангажимента, който публично пое и да внесе проект за промени в Конституцията. Трябва преди следващите избори да знаем какво е отношението на политическите партии към съдебната реформа – кой ще оправи системния проблем в държавата и кой се страхува, конституционният дебат е основен и ще изкристализира въпросът нужно ли е или не свикване на ВНС”.

 

Биляна Гяурова, БИПИ: Решенията на КС не са свещени крави

Биляна Гяурова-Вегертседер

Биляна Гяурова-Вегертседер напомни предложенията на Българския институт за правни инициативи за реформа в Конституцията, изпратени в началото на годината в Президентството – повишаване на отчетността на ПРБ и специално на главния прокурор, утвърждаване независимостта на съда, ревизия на предишни решения на КС относно съдебната власт.

За отчетността накратко поясни – прокуратурата осъществява провеждането на държавната наказателна политика, затова е нужен дебат за нейното място. Което не означава автоматично прехвърляне в изпълнителната власт, а обсъждане и решение как да е по-ефективна, отчетна и каква отговорност трябва да се носи. Вариант е, че прокуратурата остава в съдебната власт, но бюджетът, положението на главния прокурор и на останалите обвинители се привеждат в съответствие с ролята им на адвокат на държавата, като се носи отговорност от главния прокурор и ръководството. Може да се мисли за избора на Главния от НС с квалифицирано мнозинство, с номинации от ВСС или  от самостоятелен съвет на прокуратурата. Втора хипотеза е самостоятелно място на ПРБ в държавната йерархия, което й гарантира автономност, изборът на Главния пак от парламента, със задължитено разминаване на мандатите, механизъм за носене на отговорност, подобен на този на конституционните съдии. Бюджетът на ПРБ да е самостоятелно обособен, за да има по-добро планиране и отчетност и обвързано с резултатите по годишните доклади. Обвързването на бюджета с резултата не е ново – така е в Англия.

За процедурата  по отстраняване на Главния бяха напомнени резултатите от изследване на БИПИ, включително за повдигането на обвинение не от едноличен, а от колективен орган. Чл. 126, ал.2 на практика препятства провеждането на независимо разследване в момента, нужно е или ново тълкуване, или по-радикалният вариант – премахване на този текст.

“Решенията на КС не са свещени крави, развитието на обществените отношения е динамично, те трябва да подлежат на ревизия, когато не съответстват на обществените отношения. Затова не виждам пречка за ново запитване за формата на държавно устройство и управление като правомощие на ВНС”, категорична бе Гяурова.

Що се отнася до премахването на Велико Народно събрание изобщо чрез свикването му: “Въпросът е деликатен и решаването му не трябва да е плод на мимолетни настроения и желания или на милолетната политическа конюнктура. Не смятам, че настоящият момент е подходящ за такъв дебат. Разговорът за промени в Конституцията в момента трябва да се концентрира върху съдебната власт”.

 

Атанаска Дишева от ВСС: Парламентарната квота в момента е незаобиколима

Атанаска Дишева

На форума бе и Атанаска Дишева от Съдийската квота на ВСС, избраник на съдиите. Изрично уточни: участва в лично качество и изразява лична позиция, която не ангажира съвета.

“Защо ли отново говорим за съдебна реформа, след като беше обявено, че тя е завършена? Но усещането за липсата на справедливост и ясно изразеното недоверие към съдебната система”, започна Дишева. Постави и принципният въпрос за реформата във ВСС – а именно дали в сегашния си вид той функционира като орган, който отстоява независимостта на съдиите, на правораздавателната власт? Дали начинът му на устройство отговаря на възложените функции?

Парламентарната квота създава проблем във функционирането на органа, в Съдийската колегия двете квоти са поравно, на пръв поглед има равенство в представителството, но не е така, в СК са и двамата предедатели на върховни съдилища,  които не са съдии, пряко избиране от съдии, заяви Атанаска Дишева. Беше категорична – при вземането на решения парламентарната квота е неизбежна. В същото време изборът на тези членове на ВСС не е беше прозрачен, далеч преди него бе ясно оповестено квотното разпределение между парламентарните сили. Затова пък и Венецианската комисия, и консултативният съвет на европейските съдии са категорични – нужен е значителен превес на съдиите, избирани от съдии. А в момента Пленумът на ВСС, в който заедно заседават съдии  и прокурори, дори изземва правомощия на колегията, за да се преодолеят становищата на нейни членове.

Дишева посочи и други проблеми. Като – по действащия регламент целият състав на съвета се сменя едновременно, а в становището на Консултативния съвет се говори за възможност за разминаване на мандати на квотите, подобно на мандатите в КС.

Заключи: “Как може и трябва да се направят реформи? Несъмнено чрез промяна в Конституцията. Дали от ВНС или от ОНС – трябва да се дебатира. Но дали няма разум в това промените първо да бъдат направени и едва после КС да се произнесе дали са били от правомощията на обикновен парламент? Могат ли да бъдат преосвислени решенията на КС е въпрос, не лишен от основания. Но Конституционният съд вече го е правил неведнъж, направи го и наскоро”.

 

Емил Георгиев: Главен прокурор като нашия няма в Европа

Емил Георгиев

Адвокат Емил Георгиев представи сравнителен анализ за устройството на Прокуратурата в европейската практика.

Преди това напомни: Венецианската комисия е дала различни възможности за организацията на прокуратурата – част от съдебната власт като в България, в изпълнителната власт, орган, свързан със съдебната власт, но не част от нея със собствена издръжка и отделно ръководство и т.н.

Европейските модели са основно два.

Модел 1 – прокуратурата като част от изпълнителната власт – така е в Англия и Уелс, Германия, Дания, Естония, Полша, Чехия.

Модел 2 – тя е в съдебната власт или отделно от съдилищата – така е във Франция, Белгия, Испания, Италия, Нидерландия, Румъния. Присъдружна на съдилищата, но отделна от тях структура в рамките на правосъдната система.

По-съществен е прегледът на правомощията, избирането и освобождаването на главния прокурор.

Германия – генерален прокурор, който няма нищо общо с нашия. Специфичен орган към Върховния федерален съд, с координираща функция, политически кадър, отговаря пред министъра на правосъдието и може да бъде освободен от правителството. Назначава го президентът по предложение на министъра и със съгласието на горната камара.

Швеция – подобна ситуация, главният прокурор е един вид  главен администратор, в рамките на върховната съдебна инстанция, подчинен на министъра на правосъдието и се назначава от правителството.

Франция – генерален прокурор към Върховния касационен съд, назначава се от президента по предложение на правосъдния министър при вземане на становището на Националния съвет на магистратурата. Явява се по дела като правен съветник, не командва прокурорите, те не са му йерархично подчинени.

Белгия и Нидерландия – начело на прокуратурата е колективен орган, главният прокурор при ВКС има правомощия по прилагането на правото, но само в рамките на обвинителите към ВКС. Назначава се от монарха по предложение на министъра, което преди това е гласувано от ВСС. В Белгия има съвет на главните прокурори – на провинциите и федералния, общо шестима, председателството е ротационно. Министърътс основна роля при освобождаването.

Различни са и мандатите на главните прокурори. Най-дълъг е в – Унгария – 9 години, в повечето държави е 5 години, в Гърция и Румъния е 3 години, има и по 4 години. В България е 7 години.

About De Fakto

Проверете също

Радан Кънев: Заради протестите – Европа забеляза проблемите с върховенството на закона в България

“Има ли полза от протестите? Огромна. Има еволюция в Европейския парламент, в позицията в Комисията, …

Системата за случайно разпределение на делата вече не е “уязвима”, прие ВСС

Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдилищата вече не страда от външни и …

Един коментар

  1. “Няма власт, която заглуши гласа на активните граждани, обяви евродепутатът Рамона Стругариу”Тези не са единствените активни граждани в България. За щастие има и други хора с активна позиция и разумни виждания. Обвиняеми и подсъдими не им плащат, за да лансират безумни идеи, с помощта на които да избегнат наказателна отговорност, нямат и бюджет да плащат на разни медии да отразяват изявите им, но идеите им са интересни и заслужават признание.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.