Изискването за задължително ваксиниране на дете не е форма на дискриминация. Не е дискриминация и недопускането на неимунизирано дете в детска градина.
Това окончателно постанови Върховният административен съд (ВАС) с решение от днес. То е на върховните съдии Йовка Дражева – председател и докладчик, Анна Димитрова, Тинка Косева
Проблемът със задължителните ваксинации не за първи път стига до ВАС. Този път казусът е конкретен, от Сливен. Като директорът на Регионалната здравна инспекция (РЗИ), Комисията за защита от дискриминация и министърът на здравеопазването са оспорили решение на Административен съд – Сливен.
Спорът е за отказа на РЗИ –Сливен през 2017 г. да допусне посещение в общинска детска градина на момченце, на което не са поставени задължителните ваксини съгласно Имунизационния календар. Впоследствие родителите му подадават жалба пред Комисията за защита от дискриминация, която от своя страна не установява неравно третиране. Административен съд – Сливен обаче приема, че е налице пряка дискриминация.
Родителите твърдят, че задължителното ваксиниране „следва да бъде изоставено като остаряло и противоречащо на норми от Конвенцията за правата на човека и биомедицината и вместо него да се възприеме по-демократичен подход на препоръчителните имунизации с възможност за задължителни такива само при доказана конкретна нужда“. Позовават се на право на неприкосновеност и на информирано съгласие на индивида, закрепени в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
В решението си върховните съдии заявяват, че изискването за представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им.
Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в Наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести.