Алексей Трифонов остава председател на СГС, според личните му документи е български гражданин

Решението на Върховния административен съд е окончателно

Изборът на Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд на 27 ноември  2018 г. е бил перфектен. А съмненията за това дали магистратът е станал български гражданин и само български гражданин ли е (задължително условие, за да е в системата), не могат да се решават от съда. За това е достатъчно удостоверяването на гражданството му в издадените лични документи.

Това, най-общо, обявяват Наталия Марчева, Георги Георгиев – докладчик и Тодор Тодоров от Върховния административен съд (ВАС). Те отхвърлят жалбата на другия кандидат, издигнат от Общото събрание на СГС, Евгени Георгиев. Решението на ВАС е окончателно, Алексей Трифонов остава начело на Софийския градски съд за още три години и половина. Толкова остават от петгодишния мандат.

Драмата е известна – през ноември 2018 г. Трифонов бе избран на поста от Съдийската колегия на ВСС с 9 „за“ срещу 4 „против“. Преди това колегията отхвърли искането на конкурента Евгени Георгиев за отвод на кадровик заради пристрастност (Боян Новански), както и на друг член на СК заради отправена от него покана към Трифонов да участва в надпревата. (Ставаше дума за Даниела Марчева, която като съдия е била с Трифонов в един кабинет). При липсата на тези два гласа, избор нямаше да има – изисква се минимално мнозинство от 8 „за“.

Макар че решението на кадровиците бе оспорено пред ВАС, върховните съдии допуснаха неговото предварително и незабавно изпълнение и през февруари 2019 г. Алексей Трифонов встъпи в длъжност. А като аргументи в оспорването Георгиев изтъкна (освен пристрастността на кадровици) най-вече и основно и незачитането на съдийското самоуправление. По-късно, докато течеше делото във ВАС, гръмна бомбата, хвърлена от разследване на Валя Ахчиева – че избраният председател на Софийския градски съд може и да не е български гражданин. В последната година върховният съд се занимаваше основно с проблема за гражданството на Трифонов.

Но в решението си отхвърля всички възражения срещу избора му.

Какво казва Върховният административен съд?

За българското гражданство на председателя на СГС

Тъй като най-интересният момент бе този за гражданството, започваме от него.

Оспорването на наличието на българско гражданство е неоснователно, съмненията са недоказани, заявяват тримата върховни съдии.

И, макар че сами приеха въпроса за първостепенно важен и повече от година събираха доказателства по него, накрая приемат, че издадените на съдия Трифонов български лични документи слагат точка на този спор. Понеже по закон гражданство не се установявало по съдебен ред.

Конкретно ВАС заявява:

„В Закона за съдебната власт и Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт няма разпоредби, които да сочат с какви доказателства се установява българско гражданство и само на българско гражданство за изпълнение на изискването на закона.

В настоящата конкурсна документация не се предвижда установяването на този факт, което е обяснимо с оглед на обстоятелството, че кандидатите са действащи съдии, за които това изискване следва да е налице и е установено надлежно при заемане на длъжността „съдия“ в Български съд. В такъв смисъл няма нарушение на административно-производствените правила от СК на ВСС при провеждането на процедурата за избор на председател на СГС.

Доводът обаче следва да бъде разгледан по същество с оглед наличието на това изискване като изначална материална предпоставка, обуславяща заемането на длъжността председател на СГС от съдия.  Уредбата на българското гражданство се съдържа в Конституцията на РБ, Закона за българското гражданство и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството – чл. 2 от Закона за българското гражданство/ЗБГ/. Съгласно чл. 4 от ЗБГ гражданството не може да се установява по съдебен ред.   Това означава на практика, че не подлежат на установяване по съдебен ред фактите, които се свързват с правен извод за гражданството, в случая на страна по делото. Недопустимо е оспорването на тези факти в настоящето производство, не могат да се обсъждат възраженията по тях и да се обсъждат доводите налице ли е гражданство или не.

При така цитираната правна уредба не могат да се разглеждат като не относими към спора исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства-удостоверение за раждане, отразяване в гражданските регистри на факти от значение за извода за гражданството на Алексей Трифонов като не се спори, че същият е роден в гр. Курск. По същите съображения не могат да се ценят и записванията в регистрите на фактите свързани с гражданството, тъй като съдът не може да изведе правен извод дали Алексей Трифонов е български гражданин и само български гражданин ли е. Това удостоверяване се извършва на общо основание с документите за самоличност от Закона за българските лични документи, които съдържат задължителни лични данни в чл. 16, ал. 1, т. 1-4 и в т. 5 гражданство.
В Закона за гражданската регистрация се урежда вписването на фактите от значение за регистрация на гражданите, включително и обстоятелството дали са български граждани. Твърденията на жалбоподателя, че вписването в регистрите на българските граждани и на Алексей Трифонов като такъв е в нарушение на цитираната Конвенция, и на българските закони не може да бъде проверявано в настоящето производство, поради недопустимост на такъв предмет и спор.
Приложеното по делото писмено доказателство – справка за липса на гражданство на Руската федерация, издадено от Консулски отдел на посолството на Руската федерация в република България удостоверява, че Алексей Трифонов, роден  в РСФСР, гр. Курск не е получавал гражданство на Руската федерация и съгласно законодателството на Руската федерация за гражданството не е гражданин на Руската федерация.
По делото е изисквано от министерство на правосъдието на Република България удостоверение по чл. 39 вр. с чл. 40 от ЗБГ. Съгласно разпоредбата по молба на заинтересуваното лице Министерството на правосъдието издава удостоверение за гражданство, в което се посочва дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството.
Отговорът е, че в регистрите, които се водят в министерството по чл. 38 ЗБГ не се откриват данни за лице с имена Алексей Трифонов на посочената рождена дата. При тези доказателства относно гражданството на Алексей Трифонов следва да бъде зачетено отразяването в българските лични документи само българско гражданство. При установеното от фактическа страна се налага извод, че възражението относно гражданството на Алексей Трифонов е неоснователно, поради което не е налице порок за отмяна на решението на основание липсата на материална предпоставка чл. 162 ЗСВ.“

За недадените отводи

Фактът, че Боян Новански от Съдийската колегия се е усъмнил в точното деклариране от кандидата Евгени Георгиев на негови акции в КТБ при първото му участие в процедурата за СГС (в първия избор участваха Георгиев и Светлин Михайлов и никой не бе избран – б.р.) не го прави предубеден при втората изборна процедура, макар че в нея участва същият кандидат Евгени Георгиев, е заключението на ВАС.

За това даването на отвод не е било необходимо. Фактът, че при първата процедура Новански е атакувал Георгиев за неизпълнението на задължения, несъществуващи в закона, е подминат.

Мотивите:

„Няма ограничения за членовете на СК на ВСС какви въпроси да задават за да установят правно значимите факти от предмета на обсъждане. Неблагоприятните за кандидата въпроси или факти, ако не са на основата на лично отношение, или предубеждение, или не целят умишлено злепоставяне на кандидата не дават основание за отвод на член на колегията и не съставлява нарушение на административно-производствените правила. Членът на СК на ВСС Боян Новански при обсъждането на искането за отвод е заявил позицията си по отношение на броя на акциите на кандидата Георгиев и разминаването във фактите според собственото си установяване, поради което е задавал въпроси. Тези въпроси, задавани в предходна процедура се твърди, че го правят заинтересован и предубеден в настоящата, но за това няма никакви доказателства, а не следва автоматичен извод само от характера на въпросите. Наред с това, кандидатът Георгиев е имал възможност да отговори на въпросите, да докаже възраженията и твърденията си и да установи фактите, с които смята, че следва да се защити. При липса на доказателства  твърденията, че  членът на СК на ВСС Боян Новански е заинтересован и предубеден в гласуването на решението за избор на председател на СГС, поради което е следвало да бъде отведен от процедурата е неоснователно като недоказано…. в настоящият конкурс следва да се има предвид поведението на членовете на СК на ВСС само при вземане на настоящето решение“.

За другия член на на колегията и твърденията, че е подтикнал Трифонов да се кандидатира, ВАС казва,  че не става въпрос за реално номиниране на претендент (по закон кадровиците вече не могат да предлагат административни ръководители). А всички останали доводи са останали недоказани.

„Безспорно е, че членове на ВСС не могат да издигат кандидатури за председател на съд, предвид изчерпателното изброяване в чл. 169, ал. 3 ЗСВ. По делото обаче не се и установява фактическа обстановка, която да бъде подведена под такава правна квалификация и/или действия, съответно са в нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗСВ. Данните от самия Трифонов при изслушването на л. 67 и л. 68 от делото за разговор с бъдещ член на настоящия ВСС относно кандидатирането му не е в хипотезата на инициатива за кандидатирането му. Дори разговори за кариерно развитие с членове на ВСС не следва да се приемат за такава инициатива или в хипотезата на чл. 35 ал. 1 ЗСВ без конкретни доказателства….

Членовете на ВСС се избират в специално уредена процедура, изискването към тяхната професионална подготовка и нравствени качества са законово завишени, като реална и достатъчна гаранция да не се допускат нарушения на закона при подбора и избора на магистрати и административни ръководители в звената на съдебната система. Забраната да издигат кандидатури за административни ръководители не ги лишава от правото и възможността да обменят кадрова информация по отношение на съдиите и кандидатите за административни ръководители, неформални срещи и разговори в рамките на законово определената им компетентност. Твърденията, че има издигане на кандидатура, мотивиране към вземане на такова решение за участие в процедура по конкурс, ангажиране с резултата от такава процедура или с подпомагане за постигане на такъв резултат в нарушение на чл. 35 ЗСВ във всички случай следва да се докажат по несъмнен начин с конкретни доказателства по отношение на обективна и субективна страна, каквито доказателства в случая не се представят“, пише в решението.

Кадровиците не са длъжни да зачитат решенията на Общото събрание

За незачетеното съдийско самоуправление, в случая чрез игнориране на издигнатия от магистратите кандидат за председател на СТС, последната инстанция заявява: кадровиците не са длъжни да се съобразяват с волята на съдиите.

Конкретно:

„Така цитирана уредбата не задължава СК на ВСС да се съобрази с инициативата за издигане на кандидатурата, нито с подкрепата, която има или няма по време на изслушването по чл. 194а, ал. 7 ЗСВ. Независимо от мотивите за приемане на измененията на ЗСВ в тази част на законодателния орган, че следва да бъде утвърдено съдийското самоуправление като гарант за намаляване на административния натиск при избора на административни ръководители, не е въведено като задължително изискване съобразяването от СК на ВСС само и единствено с подкрепата, която дава общото събрание на съдиите от съответния съд за кандидата. Това законодателно положение намира своето обяснение в обезмислянето на кадровата преценка на СК на ВСС, ако тя е предварително предопределена от решението на общото събрание на съда за когото ще избира административен ръководител. Функционалните правомощия на СК на ВСС са в по голям обем и мащаб в кадрови план за развитието на съответното звено, на което се избира административен ръководител, от преценката на общото събрание на съда по същия въпрос. Тя не е без значение както се установява от приложените доказателства при избор на административни ръководители по други процедури по конкурси, но не лишава СК на ВСС във всеки конкретен случай да определи кой е най-подходящият кандидат с оглед на всички факти, законови критерии и материални предпоставки, цели и задачи, като в случая се касае  и за едно от най големите и натоварени звена на съдебната система. Видно от изказванията на членовете на СК на ВСС са изложени мотиви защо не се взема предвид решението на общото събрание на СГС, дало значителна подкрепа на съдия Евгени Георгиев. При тези съображения няма нарушение на целта на закона и принципа за съдийското самоуправление. Не се установява и нарушение на принципа за прозрачност и предвидимост в работата на административния орган, тъй като в оперативната си самостоятелност е взето решение от СК на ВСС в съответствие в рамките за упражняването й“.