
Измененията, в сила от днес, разширяват възможностите за авансово плащане на оказаните от защитника услуги.
Новият текст в наредбата (чл. 3, ал. 3) гласи:
„(3) По време на извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и до 6 месеца след отмяната му адвокатът може да направи искане за авансово плащане до размера по ал. 2 и преди изтичането на 6 месеца от назначаването му за процесуален представител. В този случай от окончателно определения размер на възнаграждението се прихваща изплатеното авансово възнаграждение.“
По принцип правилата са, че възнагражденията за консултация – за постигане на споразумение или за завеждане на дело, за подготовка на документите и за представителство при полицейско задържане, арест по Закона за митниците и по този за ДАНС, се заплащат „след осъществяване на дейностите“. А хонорарът за процесуално представителство – след приключване на производството пред съответната инстанция, както и при спиране или прекратяване на делото.
Досега наредбата реграментираше също, че адвокатът може да поиска авансово заплащане до 50 % от максималното възнаграждение при предоставяне на правна помощ по дела, които продължават повече от 6 месеца. Като в тези случаи авансът се прихваща от окончателния хонорар.
Сега, вероятно като мярка срещу посредиците от извънредното положение, „свалено“ от 14 май, се вкарва новата хипотеза авансово изплащане по проточили се дела, без да се чака изтичането на половин година от назначението на защитника.
От днес е в сила и друг текст в наредбата (чл. 5, ал.2), уточняващ новото плащане. Той гласи:
„(2) В случаите на авансово искане за заплащане на правна помощ, направено при условията на чл. 3, ал. 3, плащането се извършва от НБПП въз основа на подаден отчет по образец, утвърден от НБПП, към който се прилагат актът за допускане на правна помощ от съответния орган, извършващ процесуалните действия, уведомително писмо, издадено от адвокатския съвет, акт за назначаване на определения с уведомителното писмо адвокат като процесуален представител в съответното производство, удостоверение от органа по чл. 25, ал. 1 от ЗПП и/или протокол от съответното съдебно заседание.“