Последни новини
Home / Избрано / Как главният инспектор при Висшия съдебен съвет прилага закона за “ЦУМ гейт” *

Как главният инспектор при Висшия съдебен съвет прилага закона за “ЦУМ гейт” *

Defakto.bg

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма “Достъп до информация”

Вече 27-ми ден множество граждани протестират в цялата страна. Често не им е лесно да формулират ясно защо, но от целия контекст става ясно едно – протестират против наглостта на ръководителите на ключови институции в държавата. Единият от тях е главният прокурор Гешев, прочул се с арогантността си за има-няма шест месеца, откакто заема позицията.

Главен инспектор Теодора Точкова

На 4 август 2020 г. към случващото се допринесе щрих един нов сюжетен елемент, показващ, че господин Гешев не е единственият ръководител в тази система, който си позволява да използва закона по свое усмотрение, без да зачита нито неговия дух и смисъл, нито задължителното му тълкуване, дадено от съда. В условията на спешност в офиса на „Програма Достъп до информация“ (ПДИ) бе връчено съдебно съобщение от Административния съд – София град (АССГ). Оказа се, че то не е, както би помислил човек, за спешно насрочване на дело през август, нито е свързано с бързо производство по някой закон. Напротив, става въпрос за молба за отмяна на влязло в сила решение на АССГ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), подадена от главния инспектор при Висшия съдебен съвет г-жа Точкова. За неосведомените нека да поясним, че тази молба е искане за започване на съдебно производство, което представлява извънреден способ за преразглеждане по изключение на влязъл в сила съдебен акт. Молбата е регистрирана в АССГ на 03 август 2020 г., т.е. вчера. Няма как другояче да си обясним спешността на съобщаването, освен с това, че още от сутринта на 04 август от Инспектората при ВСС (ИВСС) или от другаде оказват натиск да бъде връчен незабавно препис от молбата.

Казусът „ЦУМ-гейт“

Естествено е човек да си зададе въпрос, за отмяната на кое пък толкова важно съдебно решение се полагат такива усилия и е необходима чак пък такава спешност. На 16 юли 2020 АССГ, 31 състав се произнесе с решение, с което отмени като незаконосъобразен отказ на главния инспектор да предостави крайния акт, с който е приключила проверката по казуса, придобил известност като „ЦУМ-гейт“, и съдържанието на стенографския протокол от заседанието на ИВСС, на което той е бил обсъждан и дискутиран. Едва ли има нужда да се припомня, че този случай е придобил характера на знаков като илюстрация на проблемите в прокуратурата и демонстрацията на огромната и безконтролна власт на главния прокурор, по онова време – г-н Сотир Цацаров.

За да достигне до извод за основателност на жалбата, административният съд е анализирал подробно правомощията на ИВСС да извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, регламентирани в Закона за съдебната власт, като е идентифицирал и документите, които се съставят в хода на такава проверка. В конкретния случай проверката е извършена по сигнал на Гражданско движение БОЕЦ и е приключила с краен акт на ИВСС – Решение от 10 юли 2017 г. Проверката е по повод на среща в кабинета на бизнесмена г-н Георги Гергов, по това време член на ръководството на Българската социалистическа партия, с участието на главния прокурор г-н Сотир  Цацаров и собственика на вестник „Сега“, останал с впечатление, че към него се отправя заплаха. Срещата се е състояла в сградата на Централния универсален магазин (ЦУМ) в София, откъдето идва и названието на казуса. Данни за тази печална за образа на българската прокуратура случка са широко огласени в медиите, което е и основание в решението си АССГ да приеме, че към нея „безспорно е налице обществен интерес“. Следва да се отбележи за пълнота, че случаят бе посочен и в докладите по сътрудничество и проверка на Европейската комисия.

Според АССГ не е налице нито едно от основанията в закона за ограничаване на правото на достъп до информация. Съдът е приел и че изричното несъгласие на г-н Цацаров за предоставяне на информацията не е мотивирано, а липсата на върната разписка от изпратеното до г-н Гергов съобщение също не е основание за ограничаване на достъпа до информация, „доколкото по отношение на търсената обществена информация е налице надделяващ обществен интерес и последната не може да бъде ограничавана“.

Съдебните решения по ЗДОИ и тенденцията към тяхното неизпълнение от администрацията

Това решение от 16 юли 2020 г. е било връчено с обратна разписка на ИВСС, намиращ се в една и съща сграда с АССГ, едва на 27 юли, като преодоляването на разстоянието от няколко метра между институциите явно се е оказало мъчен проблем за някого от служителите или техните началници. Решението влиза в сила ведната, тъй като не подлежи на обжалване, благодарение на поправката, внесена в ЗДОИ през 2018 г. в „12 без пет“ в правната комисия на парламента, ръководена тогава от настоящия министър на правосъдието и любител на анимационни формати г-н Данаил Кирилов. Започналото от 2019 г. разглеждане на делата по ЗДОИ само на една инстанция доведе до поредица от креативни опити и в други държавни институции, нежелаещи да изпълняват съдебни решения, да създават обструкции пред упражняването на конституционно гарантираното право на достъп до обществена информация. Тук можем да изброим опитите на Агенция „Митници“ втора година да не предоставят информация на сайта „Биволъ“ относно данните за износ на цигари за Обединените арабски емирства, триковете на Агенцията за ядрено регулиране с цел да не се предостави на еколога Петър Пенчев обществена информация, свързана с радиоактивните отпадъци, упорството на самото Министерство на правосъдието да предостави на журналиста Доротея Дачкова паметните бележки от срещите по продължилия много години Механизъм за сътрудничество и проверка, и други.

Оплаквания в молбата за отмяна

Несъмнено и сега молбата за отмяна се подава с цел да се създаде алиби да не бъде изпълнено съдебното решение. Според посоченото в нея е било невъзможно да се организира защитата на страната в процеса. Главният инспектор (чрез своя пълномощник) се е мотивирала с това, че ангажираните двама юрисконсулти не могли да се явят (за втори път) в откритото съдебно заседание на 18 май 2020 г., тъй като тя била издала заповед да работят три дни в инспектората и два дни вкъщи с оглед ситуацията с COVID-19. Отникъде не става ясно защо явяването в съда се смята за „работа в офиса“, както и по какви причини се е получило така, че при двама ангажирани с делото юристи и двамата отсъстват по едно и също време, което съвсем случайно съвпада с разглеждането на важно (поне за обществения интерес) дело.  Липсва обяснение защо при голямото разстояние на ИВСС от съда, изразяващо се в няколко метра, молбата за отмяна на хода по същество, придружена с въпросната заповед, се е наложило да пътува близо две седмици. Дори не ни хрумва да заподозрем, че се е налагало първо да бъде съставена и антидатирана, а след това да се изпрати.

Предишни етапи на борбата за запазване на тайната

Опитите на госпожа Точкова да се бори „с нокти и зъби“ срещу излизането на документите по „ЦУМ-гейт“ на бял свят не започват от вчера. Първото дело за достъп до тази информация бе заведено от журналистката Доротея Дачкова от в.“Сега“ и спечелено от нея на първа инстанция с помощта на ПДИ. Въпреки че ЗДОИ след изменението през 2018 г. не предвижда касационно обжалване, главният инспектор подаде касационна жалба. След прекратяването на производството по делото с определение на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) тя атакува две от съдиите за това, че били заинтересовани като членове на същия Висш съдебен съвет, в който е било направено предложение за разглеждане на същия случай „ЦУМ-гейт“. Петчленният състав върна на същите съдии делото за разглеждане, а те си направиха отвод като заявиха, че липсват каквито и да е данни да са пристрастни, но не желаят да има съмнения. Новият състав отново не удовлетвори госпожа Точкова, която поиска нов отвод, този път заради това, че съдиите вероятно четат вестник „Сега“. В крайна сметка в началото на 2020 г. делото бе забутано в „9-та глуха“, като беше спряно под претекст, че се чака произнасяне на Конституционния съд по дело, поставящо свързан въпрос.

Вместо епилог

Подаването на ново заявление от гражданина Неделчев и обжалването на повторния отказ да бъде предоставена информацията се яви неочаквано затруднение, като отново главният инспектор бе поставена пред избора да предостави достъп до тази важна за обществото информация или да води борба за закрилянето на мотивите да не се предприемат мерки по отношение на поведението на предишния главен прокурор.

Като си дадем сметка, че ролята на главния инспектор и на ИВСС е да се занимават с въпросите, свързани с почтеността на магистратите и установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, е логично да си направим извод, че от тях се очаква да притежават такава почтеност в по-голяма степен от редовите магистрати. На въпроса дали това е така, можем да получим някакъв отговор и като погледнем към настоящия частен случай.

About De Fakto

Проверете също

Есенната национална конференция: Адвокатите обсъдиха принципите на бъдещия си закон

През уикенда във  Варна се проведе Есенната национална конференция на българската адвокатура. На форума присъстваха …

Присъдите “Сарафово”: Доживотен затвор без замяна и над 145 милиона лева обезщетения за загинали и ранени

Доживотен затвор без замяна отсъди Специализираният съд за Мелиад Фарах и Хасан ел Хадж Хасан, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.