DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата периодично ни уведомява за извършени от нея процесуални действия, включително за намерените вещи и документи при показното претърсване в президентската администрация. Законността на подобни действия е оспорена от множество юристи с аргументи от практиката на ЕСПЧ и на СЕС. Изумително е обаче, че тези действия са „засекретени“ за лицата, на които по закон се полага да се запознаят с тях.
С постановление на прокурор от Специализираната прокуратура, изписано върху бланка на Районна прокуратура – София, е отказано на адвокат Емилия Недева, защитник на обвиняемия секретар на президента Пламен Узунов, както и на него самия, да получат копие от протокола за претърсване и изземване, извършено в неговия кабинет.
Cтава дума за протокола от обиските на 9 юли т.г., след cĸaндaлнoтo нaxлyвaнe нa пpoĸypopи и въоръжени cлyжитeли нa Бюpoтo пo зaщитa ĸъм глaвния пpoĸypop в Πpeзидeнтcтвoтo, където eдин oт пpeтъpcвaнитe ĸaбинeти бе нa Πлaмeн Узyнoв . На следващия ден на Узунов и на бизнесмена Пламен Бобоков бяха повдигнати обвинения за търговия с влияние, а конкретното им престъпление е, че са се сговорили секретарят да предава на бизнесмена информация за политическото положение в Либия и в Украйна, с която Бобоков не можел правомерно да се сдобие по друг начин. Като конкретно инкриминирани са копирани информации на Българската телеграфна агенция (БТА).
Според прокурора от Специализираната прокуратура разгласяването на материалите по делото може да попречи на разкриването на обективната истина „в нейната пълнота“. Забраната за разгласяване на материалите обаче е сведена само до обвиняемия и неговия защитник. Очевидно нито прокурор Тодор Денков, изготвил постановлението, нито друг прокурор от Специализираната прокуратура са обезпокоени от вече разгласеното чрез Пресцентъра на прокуратурата съдържание на иззетите от кабинета на президентския секретар Пламен Узунов документи.
Абсурдът се задълбочава от факта, че според НПК и обвиняемият, и неговият защитник имат право да се запознават с материалите по делото, а това е в основата на правото на справедлив процес според Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Не е ясно и по какъв начин обвиняемият ще попречи за разкриване на истината, след като претърсването вече е извършено, а фактите от претърсването са широко разгласени от самата прокуратура.
Според постановлението претърсването е извършено в държавно учреждение – администрацията на Президента на Република България, и в този случай в съответствие със закона протоколът за претърсване бил предоставен на главния секретар на Президента на Република България.
Постановлението за отказ е изготвено в деня, в който Конституционният съд обяви решението си по питането на главния прокурор за президентския имунитет. Конституционните съдии категорично посочват, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи. При това положение, ако изобщо е допустимо да се извършва претърсване в част от администрацията на президента, независимо дали той лично ползва или не претърсваното помещение, то предварително ясно следва да се разграничат онези вещи и книжа, които са предназначени за осъществяване на президентските правомощия, коментираха пред Де Факто юристи. Още повече, че такива вещи могат да се намират във всяко от помещенията на президентската администрация, защото президентските секретари и съветници подпомагат президента в осъществяване на неговите държавнически функции.
Съдът в Страсбург изрично е подчертавал, че предварително даденото съдебно разрешение за извършване на претърсване в помещения не е непременно достатъчна гаранция срещу произвол и нарушаване на права . От значение е дали предварителният съдебен контрол е извършен правилно, дали съдията надлежно разглежда съществуването на обосновано предположение, оправдаващо претърсването, дали даденото разрешение е внимателно формулирано, така че да ограничи ефекта от претърсването до необходимото. Отказът да се предостави копие от протокола за претърсване рефлектира и върху лични права на обвиняемия, каквото е правото му на личен живот,смятат юристи.
Адвокат Емилия Недева е оспорила отказа, като е посочила и доводи от практиката на ЕСПЧ по български и чужди дела. По делата Посевини против България и Преждарови против България Съдът е приел, че „претърсване на жилищни и офисни помещения, водещо, както тук, до изземване на устройства, съдържащи електронни данни, е намеса в неприкосновеността на „личния живот”, „дома” и „кореспонденцията” на засегнатите лица“.
Специализираната прокуратура мълчи за нарушените лични и процесуални права на обвиняемия. Очаква се произнасянето на Апелативната специализирана прокуратура.
