Как съдилият Гешев за дискриминация Христо Николов плати двойно за разноските на главния прокурор

Активистът оспори хонорар за адвоката на обвинител №1

Ромският активист Христо Николов, който търсеше отговорност от Иван Гешев за дискриминация заради оценката „и циганите правят така по дела“, в крайна сметка плати двойно за разноските  на главния прокурор по водените срещу него дела.

От присъдените в полза на Гешев 600 лева за адвокат, Николов получи от частен съдебен изпълнител сметка от 1 226,03 лева за доброволно изпълнение. Като 360 лева от сумата също са хонорар за адвокат на главния прокурор, този път заради изпълнителното дело. А междувременно му бе наложен запор върху банкова сметка и възбрана върху част от жилището му.

Ромският активист плати двойната, че и отгоре сметка в дадения му срок за доброволно изпълнение – иначе знае ли се, във всички случаи сумата щеше да нараства и със сигурност щеше да има още главоболия. Но на свой ред потърси защита на правата си и оспори като прекомерен новият хонорар за защитата на Главния. Иначе излиза, че го „наказват“, задето е дръзнал да води дела.

Както Де факто писа, Комисията за защита от дискриминация, Административен съд София-област и накрая Върховният административен съд не видяха нищо нередно в думите на Гешев, казани в интервю пред БНТ през април миналата година, когато още бе зам.-главен прокурор, не откриха специална насоченост и унизително отношение към ромите у нас чрез поголовното им приравняване на престъпници и ги оцениха като реализация на правото на обвинителя на свобода на мнението.

Нещо повече, в окончателното решение на ВАС се заявяваше, че Гешев не само не е осъществил дискриминация с „и циганите правят така по дела“, а изобщо не е можел да бъде преследван за дискриминация, понеже го пазел функционалният му имунитет – чл. 132 от Конституцията, че магистратите не носят гражданска и наказателна отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Позоваха се и на промяната в чл. 214 ЗСВ от тази година, която забрани съдиите, прокурорите и следователите да са ответници в административно производство, включително за дискриминация при или по повод изпълнението на служебните им функции. Остана въпросът дали оценките в интервю са част от изпълнението на службата, но – така или иначе – на полето на административното правосъдие казусът приключи в полза на главния прокурор.

А той си е поискал присъдените му от Административен съд София-област (АССО) разноски – 600 лева възнаграждение за адвокат. В края на май АССО издава изпълнителен лист за тази сума в полза на Иван Гешев.

В края на юли Николов получава поканата за доброволно изпълнение, наред със съобщението за запора и възбраната. От разбивката на сумите се разбира, че към присъдените 600 лева са присъединени 150,11 лева разноски по изпълнителното дело. 115,92 лева такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС, както и 360 лева „други суми“ (в това число ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за пазач и прочее, пише в поканата). След запитвания до ЧСИ длъжникът научава, че въпросните „други суми“ са също хонорар за адвоката на Гешев, вече по изпълнителното дело.

През 2017 г. в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) бяха въведени сериозни ограничения за таксите по изпълнението, които са в сила от началото на 2018 г. Правилото, включително е, че общият сбор от всички пропорционални такси (върху интереса) за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Въведен бе и твърд лимит за сбора от всички такси – прости и пропорционални – за сметка на длъжника, като за задължения от  50 на сто до една минимална работна заплата максимумът е 70 на сто от минималната работна заплата. От 1 януари МРЗ е 610 лева.

По запитване на Де факто от Камарата на ЧСИ направиха проверка на случая и увериха, че частният съдебен изпълнител е бил стриктен в определянето на таксите и разноските по изпълнението, според зададените лимити.

Адвокатският хонорар обаче не влиза в тази графа. Погледнахме Наредба 1 на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатските възнаграждения, действала към момента на издаването на изпълнителния лист, образуването на изпълнителното производство и изпращането на поканата за доброволно изпълнение (преди новото увеличение, в сила от 4 август). Адвокатската тарифа, според нея, е 100 лева за образуване на изпълнително производство – за изпращането на изпълнителния лист на изпълнител с район на действие по местоживеенето на длъжника. За „процесуално представителство, защита и съдействие“ на страна по изпълнителното дело за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. пък хонорарът е  1/5 от 100 лева (възнаграждението по дела с определен материален интерес), то ест 20 лева.

Така общият адвокатски хонорар в случая, по регламентирания минимум, би трябвало да е 120 лева. Да, защитниците могат да определят и по-високи тарифи за клиентите си (особено ако ще ги плащат други), но до 360 лева разликата е тройна.

От 4 август минималните разценки за защита нараснаха, но към тази дата Христо Николов вече е платил двойната сметка и въпросното увеличение не може да е аргумент.

А в началото на седмицата той е изпратил жалба до частния изпълнител. Която гласи:

„УВАЖАЕМИ Г-Н СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ,

С настоящото ВЪЗРАЗЯВАМ в установения срок по отношение на размера на адвокатския хонорар по горното изпълнително дело. Считам, че същото не представлява никаква фактическа и правна сложност. Заплатил съм главница, лихви, разноски и такса на ЧСИ доброволно на основание покана за доброволно изпълнение. Отделно от това адвокатският хонорар е несъответен на стойността на главницата и действащата Тарифа за минималните адвокатски възнаграждения. Поради изложеното моля да бъде намален до минималния хонорар.“

Последната дума при оспорване на разноските е на окръжния съд.