„Домашен арест“ е новата мярка за неотклонение на Лиляна Деянова, известна в миналото и като певицата ЛиЛана. Това окончателно постанови състав на Апелативния специализиран съд, председателстван от съдия Красимира Костова.
Определението подлежи на незабавно изпълнение, мярката няма да се контролира чрез поставянето на електронна гривна, тъй като, според съда, това не е необходимо.
Така след четири месеца зад решетките Деянова напуска следствения арест.
Делото срещу нея, съдружника й Мартин Димитров и други се вписа в серията „гръмки“ разследвания на Специализираната прокуратура. То тръгна през април с обвинения за организирана престъпна група, точила от 2016 г. средства по европрограма „Иновации и конкуретноспособност“, като средствата били усвоявани от фирми без реална дейност, които декларирали покупка на един и същи софтуер. За ръководител на ОПГ-то спецпрокуратурата сочи Димитров, за нейни членове – Деянова, брат й Александър (Скилър) и още няколко човека.
Срещу Лиляна и Мартин има и обвинения за заплахи срещу длъжностни лица от АПИ, а от юни и за получаване на средства от еврофондове чрез неверни сведения.
Първоначално разследването срещу тях публично се свързваше с Васил Божков, по делата за мерките в съда нееднократно бе изтъквано, че всички въпроси към свидетелите започвали с „Виждали ли сте Васил Божков в офиса на „Нованор“?“, а прокуратурата разпространи информация за открито у адвоката на Божков неподписано постановление на обвинител от СРП с отказ да образува досъдебно производство срещу Деянова и Димитров, впоследствие отменено. Което показа само неединодушието в средите на държавното обвинение за твърдяните престъпления.
Самите разследвани неведнъж заявиха, че ударът е заради подаваните от самите тях, включително до ЕК сигнали за корупционни действия на АПИ в поръчката за електронни винетки. Категорични са – контакти с Божков нямат.
Прокурорът по това дело от Специализираната прокуратура Данаил Шостак пък бе повишен в зам.-шеф на прокуратурата.
През юни Специализираният съд веднъж постанови „домашен арест“ за Лиляна, включително и с аргумента, че мярката не може да се превръща в репресия. Определението обаче бе отменено от Апелативния специализиран съд в състав, начело с председателя Георги Ушев – точно пред заседанието там прокуратурата повдигна ново, трето обвинение за представяне на неверни сведения.
За последно в ареста бе оставен Мартин Димитров – от състав на Апелативния специализиран съд, оглавен от зам.-председателя Веселина Вълева.
През цялото време различните инстанции на специализираното правосъдие признаваха, че обвинението за закани към длъжностни лица е несъставомерно, а заплаха от укриване при излизане от килията няма. „Натежаваше“ обаче обоснованото предположение за наличието на твърдяната ОПГ плюс „припокриващото“ се обвинение за представяне на неверни сведения за получаване на евросредства, от което се извеждаше и опасност от извършване на друго престъпление.
Днес пред Апелативния специализиран съд Лиляна Деянова се яви с двама адвокати – Николай Хаджигенов и Петър Тренев, прокурор бе Емил Галипонов.
Новите обстоятелства, представени пред съда, бяха за влошеното здраве на Деянова (която има три операции на гръбначния стълб) в килията, потвърдено от съдебно-медицинска експертиза. На първа инстанция Специализираният съд е отказал промяна на най-тежката мярка.
Прокурор Галипонов настоя, че „задържането под стража“ продължава да е необходимо, а, въпреки условностите си експертизата е установила, че все пак реална опасност за живота на Лиляна няма. Иначе се позова на трите обвинения за тежки, по смисъла на закона, престъпления, високата степен на обществена опасност и на факта, че „не е изтекъл толкова дълъг период от време на задържането, който да е направил срока неразумен“.
Адвокат Хаджигенов опонира – няма пряка и непосредствена опасност за живота й, но има пряка и непосредствена опасност да остане инвалид за цял живот. Налице е възпаление, предизвикващо болки и влошено състояние. В ареста на Лиляна е предписано единствено силно обезболяващо, което тя е спряла да пие на третия ден, тъй като очевидно не лекува, но има силни странични реакции.
„Това, което твърдим за инквизиция от първия момент на задържането, вече е факт“, обобщи Хаджигенов.
Заяви също, че в 30-те тома по делото няма данни за организирана престъпна група, сговорила се да точи евросредства, свидетелски показания са били интерпретирани твърде свободно от обвинението, повече от спорно е твърдяното представяне на неистински декларации.
„Какво точно престъпление може да извърши Деянова – нима всеки, който има достъп до компютър и може да борави с него, трябва да е в ареста?“, попита защитникът.
Адвокат Тренев пък поясни, че разумният срок на задържане, според ЕСПЧ, не е формален срок, а оценката следва да се основава на съпоставка на данните по делото, развитието му, постъпването на доказателствената информация, поведението на обвиняемото лице. Няма спор, че защитата има изрядно процесуално поведение, от нейна страна не е препятствано разследването. Няма никакви данни, които да сочат, че извън ареста самата Лиляна ще създава проблеми, още повече, че отдавна са иззети документи, сървъри, разпитани са над 30 свидетели.
„За четиримесечното развитие на делото след привличането обоснованото предположение при всички случаи не бележи интензивно положително за обвинението развитие“, категоричен бе защитникът.
Самата Деянова каза: „Наистина вярвам, че опасността от извършване на престъпление трябва да се извежда от конкретни факти. Не разбирам каква опасност е млад, образован, неосъждан човек. Не разбирам неприемането на заключението на вещите лица за здравето ми, един от съществените проблеми, на които обръщат внимание и те е липсата на движение и на рехабилитация. Това води до силни болки, главоболие, сутрин не мога да ставам.
По време на акцията бяха иззети абсолютно всички сървъри, документи, унищожиха приложението ни за подаване на граждански сигнали. Не вярвам как на базата на свидетелски показания обвинението доказва, че документите ни по европроекта са грешни.
Моля да ме опровергаете, че има аргументи, които да убедят един нормален човек, че на свобода аз мога да извърша престъпление. Моля да не вземате мярка за неотклонение спрямо мен или тя да е по-лека“.
Апелативният специализиран съд изложи доводи накратко. „Налице е неразколебано обосновано предположение, смятаме, че става дума за валидни обвинения, наказуеми с лишаване от свобода, за които се налага мярка за процесуална принуда“, заяви председателят на състава Красимира Костова. Съдиите приемат и че на този етап „трябва да има ограничения на правото на придвижване“.
В същото време обаче „задържането под стража“ вече е непропорционална мярка спрямо здравословното състояние, възрастта, образованието на обвиняемата. Предния път посочихме максимален срок на обвинението за снемане на обясненията на нужните свидетелите, той изтече“.
Обърнаха се към Деянова: „Оттук нататък каква ще е мярката ви за неотклонение зависи само от вашето поведение – ако покажете реално, че няма да въздействате върху никого и да препятствате разследването, във всеки момент тя може да бъде преразгледана“.