Последни новини
Home / Актуално / Съдия: Спирането на столичното метро от протестиращи е морално укоримо, но не е престъпно

Съдия: Спирането на столичното метро от протестиращи е морално укоримо, но не е престъпно

Defakto.bg

Повдигнатите обвинения за хулиганство заради временното няколкоминутно спиране на метрото в София на 20 юли са несъставомерни. Тези действия може и да са морално укорими, но не са престъпни. Това постановява съдия Николай Урумов от Софийския районен съд.

Поводът за произнасянето му е искане от СДВР да разреши принудително извършване на полицейска регистрация на Светослав Трайков, който бе задържан на 20 юли по обяд за спирането на метрото чрез изключване на шалтера на станцията “Софийски университет”  заедно с ексдепутата и настоящ адвокат Минчо Спасов. Трайков е обвинен за съучастие в хулиганство.

На следващия ден, 21 юли пред бТВ Светослав Трайков  бе категоричен, че не е участвал в спирането, слязъл е в метрото, за да си вземе нещо за пиене и е бил арестуван от полицаите, без да му обясняват защо. Научил причината за задържането едва в ранните часове на 21 юли, при освобождаването му. Заяви и че е сред основателите на ГЕРБ през 2006 г. като европейска партия, което, уви,  не се е случило.

Минутното спиране на метрото стана на 11-ия ден на гражданския протест с искания за оставки на главния прокурор Иван Гешев и на премиера Бойко Борисов. Той стартира на 9 юли, след показното нахлуване на спецпрокурори и страшновати служители на Бюрото за защита към главния прокурор в сградата на “Дондуков” -2, за претърсвания и изземвания от кабинетите на президентски секретар и съветник. Минчо Спасов бе сред активните лица в протеста.

Казусът с Трайков 

Сегашният казус със Светослав Трайков възниква след отказа му доброволно да разреши снемането на отпечатъци, фотографиране, събиране на лични данни плюс ДНК-проба за извършването на полицейска регистрация.

Според чл. 68, ал. 1 от Закона за МВР полицейска регистрация се извършва на лицата, привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. При отказ регистрацията се извършва принудително, но след разрешение на съдия от първоинстанционния съд. Именно затова случаят е отнесен до Софийския районен съд.

С определение от днес съдия Николай Урумов отказва разрешение. И излага подробни мотиви за това (какви – по-долу). Определението е окончателно.

Името на съдия Урумов вече няколко пъти влезе в новините по конфликтни казуси, свързани с “гръмки” акции и дела. Произнасянията му са последователно еднозначни,с позовавания на закона и Европейската конвенция за правата на човека,  без оглед на личността на обвинените. Николай Урумов  е магистратът, който обяви за несъставомерно обвинението срещу Волен Сидеров заради призива му за масово излизане по Великден и отмени наложената гаранция. С аргументите, че по време на Великденските празници самата Църква не е забранила посещенията на храмове, инкриминираните изрази са извадени от контекста и преки призиви за неспазване на противоепидемичните мерки няма. Той бе и съдията, определил като несъставомерно обвинението за лъжесвидетелстване срещу Симона Цанкова по делото за смъртта на Милен Цветков и също отмени наложената й мярка за неотклонение. Тогава съдията се мотивира, че в случая няма свидетелство, което да е лъжливо, а отказ от даване на показания в изричната законова хипотеза за “близките” на обвиняем – Симона е във фактическо съжителство с Кристиан Николов, обвинен за умишленото причиняване на смъртта на известния журналист.

Определението от днес

Съдът не може да е само регистратор, той е “ограничител” на произвола

“На първо място съдебният състав следва да изясни някои принципни правни положения, а именно да даде отговор на въпроса обвързан ли е съдът от факта на привличане на лицето като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за което се иска разрешение за извършване принудителна полицейска регистрация, или има право на самостоятелна преценка при вземането на решение дали е основателно искането за даване на разрешение за извършване на принудителната регистрация, дали обвинението, което е предявено на обвинения, е съставомерно от обективна и субективна страна.

Този съдебен състав счита, че при всички случаи съдът не може да бъде третиран като регистратор на волята на органите на ДП и само сезирането му и представянето на доказателства за привличане на лицето като обвиняем, не могат автоматично да обуславят даването на разрешение за извършване на полицейска регистрация, без съдът да може да извърши самостоятелна преценка дали повдигнатото обвинение е изначално съставомерно. Този извод се налага при тълкуване на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, където е уредено правото на справедлив процес. В конвенцията е посочено изрично, че всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Изпълняването на изискването на конвенцията за независим и безпристрастен съд изначално изключва възможността този съд да няма право на преценка, преди да реши да даде или да откаже да даде разрешение за извършването на въпросната полицейска регистрация, защото с това решение на практика се засягат негативно правата на обвинения субект и той търпи известни ограничения. Освен това независимостта и безпристрастността на съда предполагат, че решенията му винаги са базирани на стриктно спазване на закона и съблюдаване на процесуалните права на засегнатите от него субекти. А правото на независим и безпристрастен съд, който да разгледа делото във всичките му фази (в това число и при контрола върху органите на досъдебното производство) е абсолютно и ненакърнимо.

Освен това, горният извод се налага и на базата на още един аргумент – съдът винаги следва да има право на преценка дали повдигнатото обвинение на обвиняемия е изначално съставомерно, защото само по този начин би могъл да бъде ограничен евентуален произвол на органите на ДП да се привличат като обвиняеми лица, които очевидно не са извършили престъпни прояви, на които да се извършват незаконни полицейски регистрации. А точно това се е случило в процесния случай.

Има ли престъпление? “Хулиганство” – със сигурност не!

С цел изясняване на фактическите положения по делото, съдът е изискал досъдебното производство по случая и при запознаване с доказателствената съвкупност намира, че деянието, описано в постановлението за привличане като обвиняем, не съставлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Аргументите на този състав са следните:

На първо място следва да се изясни какво представлява престъплението хулиганство. Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява това престъпление, са непристойните действия. Непристойните действия са тези, които са неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други действия, които скандализират обществото. Явно неуважение към обществото има тогава, когато деецът, извършвайки своята проява, изразява открито висока степен на неуважение към личността и обществените порядки. Задължително е умисълът на дееца да обхваща именно антиобществения характер на тези действия, както и тези действия да бъдат възприемани като такива от другите лица, които са станали техен свидетел.

За да е налице престъплението хулиганство абсолютно задължително следва да са налице както грубо нарушение на общественият ред, извършено чрез непристойни действия, така и явно неуважение към обществото.

В духа на горните теоретични правни положения, този състав на съда отбелязва, че в конкретния случай, поведението на трите лица, които заедно са натиснали бутоните за спиране на напрежението по релсов път едно и релсов път две на Метрополитена, не могат да се квалифицират като хулиганство. Това е така, защото на първо място не са налице непристойни действия. От доказателствата по делото се установява, че трите лица са наблюдавани на камерите на перона на метростанция на „Софийски университет“, като от записите е установено, че лицата просто са отишли до въпросното табло, където са намират бутоните и те са натиснати последователно. Не се установява да е налице вербален конфликт, отправяне на обиди, викове, създаване на положение на паника или всяване на смут в гражданите наоколо, като една от служителките на метрото, която продава билети, твърди в показанията си, че дори не е разбрала, че има прекъсване на движението на метрото и е научила за това от новините по телевизията. Освен това, единствените възмутени от действията на лицата са полицейските служители, които са наблюдавали камерите, но е много е любопитен фактът, че те не са видели какво реално се случва на перона, а са установили действията на лицата, едва след като са прегледали видеозаписите от камерите и тяхното възмущение е последващо. В този смисъл, съдът намира, че действията на трите лица, извършили натискането на бутоните „безопасност“ са морално укорими, но не са престъпни, още по-малко покриват състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

На следващо място, съдът намира, че не е налице явно неуважение към обществото. Както е отбелязал Върховният съд в ППВС № 2 от 1974 г. явното неуважение е налице, когато деецът съзнателно и целенасочено открито изразява своето неуважение, винаги чрез действия, като тези действия следва да накърняват както моралните и етични правила, така и установения ред в социума. Съдът намира, че тук не може да се говори за явно неуважение, защото такова не е демонстрирано с никакви действия от нито един от извършителите, които след натискането на бутоните за безопасност просто са напуснали метростанцията и не са манифестирали по никакъв начин стореното от тях.

В заключение на горните изводи, съдът отбелязва, че не е налице нито непристойно поведение (съставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК), нито явно неуважение към обществото, манифестирано чрез действията на извършителите, поради което деянието, описано в постановлението за привличане като обвиняем е обективно и субективно несъставомерно по чл. 325, ал. 1 от НК.

Съдът намира, че не е в неговата компетентност да решава дали деянието представлява престъпление по друг член на закона или осъществява състав на административно нарушение, тъй като преценката за това е от изключителната компетентност на прокурора, за разлика от въпроса налице ли е извършено престъпление, съгласно твърденията, посочени в постановлението за привличане.

Доколкото съдебният състав намери, че повдигнатото обвинение не е съставомерно като хулиганство, то следва логичният извод, че съдът не следва да дава разрешение за изготвяне на принудителна полицейска регистрация по отношение на лицето Светослав Трайков”.

About De Fakto

Проверете също

Проф. Емилия Друмева: Всички съдебни състави, а не само върховните, трябва да се обръщат към Конституционния съд

Освен право на индивидуална конституционна жалба на всеки български граждани, проектът за промени в Конституцията, …

841 от 1531 прокурори избраха Евгени Иванов във ВСС

Общо 117 магистрати пуснали недействителен глас, 573 не са гласували С гласовете на 841 от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.