Преюдициално запитване до Съда на ЕС: Може ли МВР със забрани да осуетява правото на лично явяване пред съд

Defakto.bg

Как изглежда справедливият съдебен процес, ако обвиняемият чужденец е прогонен от страната и му е забранено да влиза в нея,  преди съдът да се е произнесъл по вината му?  Допуска ли правото на ЕС национална уредба, позволяваща на органите на изпълнителаната власт да налагат налагат  аминистративни мерки на  обвиняемите, с които възпрепятстват явяването им пред съда.    Тези и още ред въпроси (виж най-долу) са поставени в преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз  от 106 -ти състав на Софийския районен съд с председател  съдия Мирослав Петров.

Искането за тълкуване на европейското право е по повод внесен обвинителен акт и образувано наказателно производство срещу албанския гражданин Шпетимтар Мехала, който е заловен на аерогара София  при опит да напусне страната  с фалшив личен документ –  престъпление по българския Наказателен кодекс.  Но намесата на органите на МВР възпрепятства процеса.

 Казусът

Албанският гражданин Шпетимтар Мехала на 11 март 2020 г. е задържан от полицията при опит да напусне на страната с неистински официални чуждестранни документи за самоличност.  Софийска районна прокуратура е образувала срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. На  следващия ден 12 март 2020 г. началникът на ГПУ-София по Закона за чужденците му налага принудителна административна мярка  –    „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“.  Следва и втора заповед,  с която на  Мехала  е забранено да  влиза и пребивава в България“ за срок от 5 години.

На 23 април 2020 г. албанецът е привлечен като обвиняем за ползване на неистински официални чуждестранни документи за самоличност, с които той се представил   под чуждо име и фалшиво гръцко гражданство.  Постановлението за привличане му е предявено, назначен му е служебен защитник,  разяснени са му и правата (чрез  преводач), както и възможностите по чл. 269 НПК за задочно производство и последиците от същото. При разпита Мехала заявява, че не желае да се явява по делото, тъй като това ще му „навлече излишни разходи“, както и че изцяло се доверява на служебния си защитник „при условията на задочно производство“.

На  27 май 2020 г. в Софийски районен съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу Мехала, а с разпореждане на съда от 24 юни делото е насрочено в открито разпоредително заседание за 23 юли 2020 г.  Съдът разпорежда Шпетимтар Мехала  да бъде уведомен за предстоящото производство чрез служители на дирекция „Миграция“ при МВР, като му се връчат преписи от разпореждането и от обвинителния акт, преведени на албански език, според изискванията на закона.    Указано е също така, че присъствието на подсъдимото лице в съдебно заседание е задължително, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, както и че делото може да протече задочно при предвидените в чл. 269, ал. 3 НПК условия.

С писмо на 16 юли 2020 г.  съдът е уведомен от дирекция „Миграция“ при МВР,  че още на  16 юни т.г., Мехала  е изведен от страната през държавната граница – ГКПП Гюешево  „във връзка с изпълнението на срещу  са изпълнени издадените ПАМ – „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и „забрана за влизане и пребиваване в Република България“ за срок от 5 години“.

Това е станало след като в съда е внесен обвинителен акт  срещу чужденеца, а в съда е  задвижена процедурата за предстоящия процес.

Изгонването на  чужденци от органите на МВР,  без да бъде съобразявано дали срещу тях има образувани дела, не е новост.  В случая „Мехала“  съдът се оказва зарит от купчина правни приоблеми заради вече образуваното наказателно производство.  Един от тях е съществен –  принудителното извеждане на Мехала е попречило той да бъде уведомен за образувания срещу него съдебен процес, а това се оказва непреодолимо препятствие пред българския съд заради множеството условия, свързани с правото на справедлив процес.

Омагьосан кръг

Съгласно българското законодателство ( чл. 269 ал.1 от НПК)  по дела с обвинение за тежко престъпление,  присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.  Делото може да се гледа и в негово отсъствие, ако се намира извън пределите на страната, местоживеенето му е неизвестно и пр.

Според европейските правила правото на обвиняемите да присъстват в наказателния процес  не е абсолютно, ако обвиняемият се откаже от него недвусмислено. Но при условие, че заподозреният или обвиняемият е бил уведомен своевременно за съдебния процес и последиците от неявяването. Или, след като е бил уведомен, той се представлява от упълномощен или назначен адвокат.

В случая обаче обвиненият Мехала не е уведомен от властите за процеса срещу него заради решението на органите на МВР да му наложат принудителни администравни мерки и да ги изпълнят,  преди съдът да се е произнесъл по образуваното  съдебното производство срещу него. Той е в неизвестност, а дори хипотетично да бъде открит и уведомен,  не може да се яви пред съда заради наложената му забрана да влиза в България.

Така според българското право, процесът срещу него може да бъде задочен, но според европейското – само ако е уведомен за делото.

Различните задължения на органите в МВР и съдебната власт,  не за първи път вкарват в омагьосан кръг правото,  но този път  съдия Мирослав Петров от СРС е решил да намери изход от сблъсъка на правомощия.  Нелогично е, казва той, „последващото влизане в страната с оглед личното участие на подсъдимия в съдебния процес да зависи от неподлежащи на съдебен контрол принудителни административни мерки. Това рефлектира върху правато на справедлив съдебен процес“,  категоричен е юристът.

Основният въпрос отправен  въпрос до Съда на ЕС, е: Допустимо ли е личното участие на подсъдимия в съдебния процес да бъде ограничено с принудителна административна мярка, наложена от органите на изпълнителната власт, с която е постановена забрана лицето да влезе и да пребивава на територията на РБългария в продължителен период от време.  

 Допустимо ли е правото на обвиняемите да присъстват лично на съдебния процес да бъде ограничавано с административни разпоредби на вътрешно законодателство,  които  им  забраняват да влизат и пребивават в страната, пита съдът.

Ако отговорът е положителен, ще бъдат ли изпълнени условията на Директивата1 за провеждане на съдебния процес в отсъствие на обвиняемото лице – чужд гражданин, ако личното му явяване е възпрепятствано от забрана да влиза и  пребивава в страната, в която се провежда наказателното производство.

Друг въпрос до Съда, белязан от казуса, е  трябва ли съдът да установява местонахождението на подсъдимия извън страната и да го уведоми за делото, което се води в негово отсъствие или да спре наказателното производство до изтичане на срока й, за да се гарантира пълноценното упражняване на правото на лично участие по делото.

СРС пита още допустим ли е предварителен  отказ на обвиняемия от участие в съдебния  процес.  Повод е изявлението на албанеца Мехала по време на досъдебното производство, че няма да участва по делото заради „излишни разходи“.  „Този отказ обаче е направен преди внасянето на обвинителния акт в съда, от който момент възниква правото за лично участие в съдебния процес, а това генерира основателни съмнения дали са породени целените с него правни последици“, е записано в мотивите на съда.

Въпросите, поставени от Софийския райнен съд търсят принципно решение на проблеми, свързани с правото на справедлив процес и спазване на  презумцията за невиновност.  Не на последно място засягат и  гаранциите, с които вътрешното право охранява разделението на властите и уважението, което би трябвало да си дължат една на друга.

 

1.Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и Съвета относно укрепването на някои аспекти на презумицята за невиновност и на правото на лицата да присъстват в съдебния процес в наказателно производство

 

Въпросите на 106 състав на СРС до  Съда на ЕС:

1. Допустимо ли е предвиденото в чл. 8, § 1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ, L 65/1 от 11.03.2016 г.) право на обвиняемите да присъстват лично на съдебния процес срещу тях да бъде ограничавано с национална правна уредба, позволяваща налагането по административен ред на забрана на чужденци, придобили процесуалното качество на обвиняеми лица, да влизат и пребивават в страната, провеждаща наказателното производство?

 

2. При евентуален положителен отговор на въпрос № 1, ще бъдат ли изпълнени условията по чл. 8, § 2, б. „а“ и/или „б“ от Директива (EС) 2016/343 на Европейскияпарламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ, L 65/1 от 11.03.2016 г.) за провеждане на съдебния процес в отсъствие на обвиняемото лице-чужд гражданин, ако същият бъде надлежно уведомен за делото и за последиците от неговото неявяване, представлява се от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, но личното му явяване е възпрепятствано от наложена по административен ред забрана да влезе и пребивава в страната, провеждаща наказателното производство?

 

3. Допустимо ли е правото на лично участие в съдебния процес от обвиняемия по чл. 8, § 1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ, L 65/1 от 11.03.2016 г.) да се превърне съгласно дадена национална правна уредба в негово процесуално задължение, дали по-този начин държавите-членки осигуряват по-висока степен на защита по смисъла на съображение 48 или пък подобен подходпротиворечи на съображение 35 от същата директива, където е предвидено, че правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес не е абсолютно и е възможен отказ от същото?

 

4. Допустим ли е предварителен отказ от правото по чл. 8, § 1 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ, L 65/1 от 11.03.2016 г.) на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес срещу него, изразен недвусмислено в хода на досъдебното производство, ако е уведомен за последиците от неявяването си?