Последни новини
Home / Законът / Главният секретар на ВСС става “отговорник” за мерките срещу прането на пари (допълнена с правилата)

Главният секретар на ВСС става “отговорник” за мерките срещу прането на пари (допълнена с правилата)

Defakto.bg

Мерките ще се прилагат при откриването и възлагането на обществени поръчки

И Висшият съдебен съвет прие Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Задължението е вменено от разпоредбите на закона срещу прането на пари.

В случая с ВСС правилата ще са за процеса по откриването и възлагането на обществените поръчки, стана ясно от обясненията, дадени пред Пленума днес. Контролът за изпълнението и спазването на мерките бе възложено от кадровиците на главния секретар на ВСС.

Вътрешните правила на съвета, подобно на тези и на други институции (например на Висшия адвокатски съвет) изброяват мерки и действия за превенция срещу изпирането на пари и превенция на тероризма, вътрешната организация по изпълнение на задълженията и и др., обясни шефът на правната комисия на ВСС Цветинка Пашкунова. Те очертават параметрите и приложното поле на комплексната проверка, как ще се прави идентификация на клиентите, кога ще се прилага разширената комплексна проверка – тя е при встъпване в делови взаимоотношения с “видни политически личности” и свързаните с тях лица по легалните дефиниции на закона срещу прането на пари. Проверката е задължителна и при операции, които могат да доведат до анонимност, при сложни или необичайно големи сделки или операции, както и при установен по-висок риск от изпиране на пари, финансиране на тероризъм и прочее. Разписани са и правилата за плилагане на опростени мерки и опростена комплексна проверка, както и задължението за уведомяване на финансовото разузнаване на ДАНС. Както и събирането, съхраняването и разкриването на информация, воденето на дневник за съмнителни сделки и клиенти.

Правилата

Висшият съдебен съвет прилага разпоредбите и мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, в качеството си на задължен субект по чл. 4, т. 23 от ЗМИП, във връзка с процеса по организиране и възлагане на обществени поръчки, регламентират Вътрешните правила.
Мерките срещу изпирането на пари предвиждат:
1. идентифициране на лица чрез комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при
условията и по реда на ЗМИП;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на ЗМИП
документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и
клиенти в предвидените от закона случаи;
Мерките срещу финансирането на тероризма са:
1. блокиране на финансови средства и други финансови активи или
икономически ресурси;
2. забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и
други финансови активи или икономически ресурси;
3. уведомяване при съмнение или изпълнение на посочените в т.1 и т.2
мерки.
Вътрешният контрол по изпълнението на изброените задължения се възлага на главния секретар на ВСС, за което ще бъде уведомена Дирекция “Финансово разузнаване” на ДАНС.
Основните задължения на главния секретар на ВСС в тази насока са освен да прилага мерките за контрол и превенция и да разработва вътрешни документи и процедури за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма; организира документооборота, съгласно изискванията на ЗМИП, ЗМФТ, ППЗМИП и други приложими нормативни актове; поддържа актуална информация за сделки или операции, които са сложни или необичайно големи, извършват се по необичайни схеми, нямат явна икономическа или законна цел или същата не съответства на наличната за клиента информация; служи за връзка и оказва съдействие на служителите по повод на
клиенти, сделки и/или операции, предизвикващи съмнение, за сделки или операции, които са сложни или необичайно големи, които се
извършват по необичайни схеми, които нямат явна икономическа или законна цел или същата не съответства на наличната за клиента
информация при Висшия съдебен съвет; упражнява непосредствен контрол по отношение на служителите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма; организира обучението на служители; участва в процеса по идентифициране на рисковите фактори и оценка на риска на Висшия съдебен съвет от изпирането на пари и финансиране на тероризма; осъществява връзка с Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС и с други компетентни институции; при съмнение за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, разкрива събраната информация за конкретните клиенти, операции и/или сделки на Дирекция „Финансово разузнаване“. Взема решение за извършване на оценка на риска, когато е налице опасност от използване на дейността на Висшия съдебен съвет за изпиране на пари или финансиране на тероризъм; отговаря за съхранение на информацията, събирана по реда на ЗМИП и актовете за прилагането му.
изготвя образци на декларации, въпросници и други за събиране на информация във връзка с прилагане на мерките по ЗМИП и ЗМФТ.

Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация
въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и
независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на
подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин,
който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния
собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на
структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на
деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат
установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения
и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото
времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на
рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т.
1 –4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и
своевременно актуализиране на събраните документи, данни и
информация.
Мерките за комплексна проверка се прилагат при:
1. установяване на делови взаимоотношения (преди сключване на
договор);
2. извършване на случайна операция или сключване на случайна
сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15
000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали
операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез
няколко свързани операции;
3. извършване на случайна операция или сключване на случайна
сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на
5000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се
извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена
чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
4. извършване на случайна операция или сключване на случайна
сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от
Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май
2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (OB, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на
стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1000 евро
или тяхната равностойност в друга валута.
5. при всеки случай на съмнение за изпиране на пари и/или за
наличие на средства с престъпен произход независимо от стойността на
операцията или сделката, рисковия профил на клиента, условията за
прилагане на мерките за комплексна проверка или други изключения,
предвидени в този закон или в правилника за прилагането му.
Мерките за комплексна проверка се прилагат преди установяване на делови взаимоотношения или извършване на операция или сделка.

Когато ВСС не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл.10, т.1 – 4 ЗМИП, е длъжен да откаже извършването на случайната операция или сделка или установяването на делови взаимоотношения.
При вече установени делови взаимоотношения, при които Висшият съдебен съвет не може да изпълни изискванията за комплексна проверка, е длъжен да прекрати тези взаимоотношения.
Идентификацията на клиенти
Идентифициране на физически лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
него. При идентифицирането на физически лица се събират данни за:
1. имената;
2. датата и мястото на раждане;
3. официален личен идентификационен номер или друг уникален
елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в
официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е
изтекъл и на който има снимка на клиента;
4. всяко гражданство, което лицето притежава;
5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска
кутия не е достатъчен).
6. При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за
професионалната дейност на лицето и целта и характера на
участието му в деловите взаимоотношения чрез използване на
документи, данни или информация от надежден и независим
източник, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ
начин.
Идентифициране на юридически лица се извършва чрез събиране на следните данни:
1. Наименование;
2. Правноорганизационна форма;
3. Седалище;
4. Адрес на управление;
5. Адрес за кореспонденция;
6. Актуален предмет на дейност;
7. Цел и характер на деловите взаимоотношения, случайната
операция или сделка;
8. Срок на съществуване;
9. Контролни органи, органи на управление и представителство;
10. Вид и състав на колективния орган на управление;
11. Основно място на търговска дейност.

За целта се изискват справки от Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, а ако не са в двата регистра – официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние; устав, учредителен договор, учредителен акт или друг документ, необходим за установяване на данните.

Когато операцията или сделката се извършва чрез трето лице – приносител на документа следва да се идентифицира третото лице –
приносител на документа по реда, предвиден за идентификация на физическо лице.
Когато операцията или сделката се извършва от името и/или за сметка на трето лице без упълномощаване следва да се идентифицира
третото лице, от името и/или за сметка на което е извършена операцията
или сделката и лицето, извършило операцията или сделката по реда, предвиден за идентификация на физическо лице.

Идентифицирането на действителния собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание се извършва чрез събирането на:
1. справка от съответния регистър и/или удостоверение, договор или
друг валиден документ според законодателството на
юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен
регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са
действителните собственици на клиента (при клиенти с
номинални директори, номинални секретари или номинални
собственици на капитала);
2. документите и справките по чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗМИП, както и
други документи, от които да са видни действителният
собственик, характерът и видът на собствеността или контролът
съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, както и да
няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик;
3. декларация, съгласно Приложение № 2 на ППЗМИП, в случаите
когато същият не може да бъде установен от справка в съответния
регистър или чрез други документи.

Изясняване на произхода на средствата се извършва чрез:
1. събиране на информация от клиента за основната му дейност,
включително за действителния и очаквания обем на деловите
взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква
да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения.
Посочената информация може да бъде събрана и чрез попълване
на въпросници от страна на клиента или по друг подходящ начин;
2. събиране на друга информация от официални независими
източници (данни от публично достъпни регистри и бази от данни
и други), като такива могат да бъдат: годишни финансови отчети
(ГФО), баланси, отчети на приходите и разходите (ОПР) данни за
трудова дейност и др., събирани от ТРРЮЛНЦ, НАП, НОИ и др.
или предоставени от клиента;
3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението
на изискванията на ЗМИП или други закони и подзаконови
нормативни актове.

Разширена комплексна проверка се извършва при:
1. встъпване в делови взаимоотношения с видни политически
личности и свързаните с тях лица и в хода на такива
взаимоотношения, както и при извършване на случайна
операция или сделка с видни политически личности;
2. встъпване в делови взаимоотношения и в хода на такива
взаимоотношения, както и при извършване на случайна
операция или сделка с клиенти, установени във високорискови
трети държави;
3. продукти, операции и сделки, които биха могли да доведат
до анонимност, и по отношение на които не са предвидени
допълнителни мерки;
4. нови продукти, практики и механизми за доставка, когато
същите са оценени като високорискови съобразно собствената
оценка на риска или Националната оценка на риска;
5. във връзка с нови технологии при нови или вече съществуващи
продукти, практики и механизми за доставка, когато същите са
оценени като високорискови в собствената оценка на риска
или Националната оценка на риска;
6. при сложни или необичайно големи сделки или операции,
както и операции и сделки без явна икономическа или законна
цел;
7. във всички други случаи, при които съгласно собствената
оценка на риска или Националната оценка на риска е установен
по-висок риск от изпиране на пари, финансиране на тероризъм
и/или за наличие на средства с престъпен произход;
8. във всички други случаи, при които Висшият съдебен съвет
установява делови взаимоотношения или извършва случайна
операция или сделка с клиент, чийто рисков профил е
определен като „висок”.
Видни политически личности и свързаните с тях лица
Висшият съдебен съвет прилага мерки за разширена
комплексна проверка по отношение на потенциални клиенти,
съществуващи клиенти и действителни собственици, които са видни
политически личности в Република България, в друга държава членка или
в трета държава, или в международни организации, както и по отношение
на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни
собственици, които са свързани с такива видни политически личности.
ВСС установява  дали потенциален клиент, съществуващ клиент или действителен собственик е видна политическа личност или свързано с него лице, като използва един от следните източници на информация:
1. писмена декларация, изискана от клиента, с цел установяване
дали лицето е видна политическа личност;
2. информация, получена чрез прилагане на мерките за разширена
комплексна проверка;
3. информация, получена чрез използването на вътрешни или
външни бази данни.
Декларацията за видна политическа личност може да се
подаде до Висшия съдебен съвет и чрез електронно изявление, електронен
документ или електронен подпис, в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
При установяване, че клиент попада в категорията видна политическа личност или свързано с него лице, Висшият съдебен съвет
предприема и следните мерки за разширена комплексна проверка:
1. изясняване на източника на имуществено състояние на клиента
или неговия действителен собственик;
2. установяване на произхода на средствата, използвани в деловите
отношения;
3. извършване на текущо и разширено наблюдение върху деловите
взаимоотношения.

Събраните данни и информация във връзка с идентификацията и проверка на идентификацията на клиент се съхраняват в досие. Като начинът на съхранение на данните и информацията се определят със заповед на главния секретар. Всички документи се пазят за срок от пет години.

Записано е също и че събирането и обработката на лични данни в случая не противоречи на GDPR  и на Закона за защита на личните данни, защото е с “правно основание, въпрос от обществен интерес съгласно Общия регламент за защита на личните данни и не може да бъде ограничено от изискванията на чл. 12-22 и чл. 34 от същия регламент”.

Разкриване на информация
При съмнение и/или узнаване за изпиране на пари, финансиране на тероризъм и/или за наличие на средства с престъпен
произход Висшият съдебен съвет уведомява незабавно Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС преди извършването на операцията или сделката, като забави нейното осъществяване в рамките на нормативно допустимия срок.
Когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване
на бенефициентите на съмнителна сделка или операция, Висшият съдебен съвет уведомява Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС незабавно след извършването ѝ, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.
Уведомяването по чл. 72 от ЗМИП се извършва чрез попълване на образец, публикуван на електронната страница на ДАНС в раздел Мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.
В неотложни случаи уведомяването може да се извърши в устна форма с последващо писмено потвърждение в срок до 24 часа.

About De Fakto

Проверете също

Системата за случайно разпределение на делата вече не е “уязвима”, прие ВСС

Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдилищата вече не страда от външни и …

Почина проф. Александър Воденичаров

След кратко боледуване на  80-годишна възраст почина проф. Александър Воденичаров,  съобщава Struma.bg.  Изданието посочва, че  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.