DeFakto.bg DeFakto.bg
Единодушно, Пленумът на ВСС окончателно одобри третия и последен – засега – етап от преструктурирането на районните прокуратури у нас. Така от 1 януари догодина се разкриват 38 РП, които стават териториални отделения към районните прокуратури в областните градове (кои са – по-долу). „Непипнати“ остават само районните прокуратури от Софийския регион.
Заседанието днес бе председателствано от Лозан Панов.
Дотук се стига след първоначално одобрение на Пленума на ВСС за третия етап на реформата, последвано от съгласуване с министъра на правосъдието. Макар че става дума за промени в „прокурорската география“, въпросът за закриването на магистратури е от компетентността на Пленума, в който заедно заседават съдии и прокурори.
На първия етап от преструктирането закриха 11 РП от 1 януари 2019-а, на втория – 28 РП от 1 януари 2020-а. Това бе съпроводено с преназначения на магистрати, прехвърляне на имущество, част от служителите в закритите прокуратури бяха освободени.
Преди гласуването Атанаска Дишева отново попита за ефективността на преструктурирането, най-вече с оглед на основното конституционно правомощие на прокуратурата да ръководи разследването, както и дали има изричен доклад за това. Цитира и становище на районния прокурор на Гоце Делчев, че закриването на тази РП не е целесъобразно и предложи поне да се изразят мотиви защо то няма да бъде уважено. „Въпросите за ефективността на тази реформа са важни, защото тя предстои и за съдилищата и трябва да преценим модела“, подчерта Дишева.
Калина Чапкънова отговори, че генералната цел на преструктурирането на РП е изравняване на натоварването в съответната прокуратура и в съответния окръг, като тези данни са откриваеми в годишните доклади. Добави, че показателите на работата категорично са се подобрили, а на възражението на Гоце Делчев е отговорено при събиране на окръжните и апелативните прокурори.
Светлана Бошнакова добави, че възражението е било аргументирано с факта, че в РП-Гоце Делчев са много натоварени и не бива да бъдат закривани, но реформата се прави именно за изравняване на натоварването.
„Има ли възлагане на главния прокурор за постоянно наблюдение на процеса, ако има такъв анализ, нека се представи на Пленума. Защото целите за изравняването на натовареността на прокурорите не могат да са приоритетни пред основните функции на Прокуратурата“, настоя Дишева.
Евгени Диков отвърна, че според него, анализът и мониторингът, който се още от първия етап, са вътрешна работа на прокуратурата.
Дишева направи предложение до края на 2020 г. да се изготви и представи на Пленума нарочен доклад за ефективността от преструктурирането на ПРБ до момента. Някой отчетливо да каже – разкриваемостта има подобрение или има влошаване, внесените обвинения и т.н, поясни тя.
Намеси се главният прокурор Иван Гешев: „Направеното предложение не е от правомощията на Пленума, всеки може да погледне докладите за дейността на ПРБ и да направи своя анализ. Предложението е напълно безсмислено“.
Последва гласуване, само двама бяха „за“ – Дишева и Панов.
Последната реформа:
Районните прокуратури в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Разлог минават към РП-Благоевград
Районните прокуратури в Айтос и Карнобат – към РП-Бургас.
Прокуратурите в Горна Оряховица, Павликени и Свищов – към РП-Велико Търново.
Прокуратурите в Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра и Оряхово – към РП-Видин.
Прокуратурата в Севлиево – към РП-Габрово.
Прокуратурите в Балчик, Генерал Тошево и Каварна – към РП-Добрич.
Прокуратурите в Крумовград и Момчилград – към РП-Кърджали.
Прокуратурата в Дупница – към РП-Кюстендил.
Прокуратурите в Луковит, Тетевен и Троян – към РП-Ловеч.
Прокуратурите в Берковица и Лом – към РП-Монтана.
Прокуратурите във Велинград, Панагюрище и Пещера – към РП-Пазарджик.
Прокуратурите в Асеновград и Карлово – към РП-Пловдив.
Прокуратурите в Девин и Златоград – към РП-Смолян.
Прокуратурите в Каназлък и Чирпан – към РП-Стара Загора.
Прокуратурите в Димитровград, Ивайловград, Свиленград, Харманли – към РП-Хасково.
