Последни новини
Home / Законът / От 13-ти. 08: За 14 000 адвокати тече 14-дневен срок за подаване на декларациите срещу изпирането на пари

От 13-ти. 08: За 14 000 адвокати тече 14-дневен срок за подаване на декларациите срещу изпирането на пари

Defakto.bg Висшият адвокатски съвет (ВАдС) публикува на сайта си Единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансиране на тероризма.

От днес за всички близо 14 000 адвокати започва да тече 14-дневен срок за подаване на специална декларация по образец на ДАНС, в която ще гарантират, че  познават и ще спазват правилата.   Декларацията ще се подава до колегията, в която адвокатът е вписан,  а самото подаването трябва да се отрази в специален регистър, указан от ВАдС. Правилата са задължителни за всички български и чуждестранни адвокати.

Независимо от обявеното на 10 август намерение на Висшият адвокатски съвет да сезира  Конституционния съд през септември с разпоредби от Закона за мерките срещу изпирането на пари заради принципа на адвокатската тайна, към момента съветът е длъжен  да спази действащите законови разпоредби срещу прането на пари.   Още повече, че „адвокатите са потенциално уязвими от това да бъдат използвани и неволно да подпомагат дейностите на престъпниците в прането на пари, като в извършването на определени правни дейности, които да предадат легитимно лустро на престъпни финансови, корпоративни сделки и сделки с недвижими имоти, както в използването на изтънчени и сложни методи за насочване на незаконни финансови средства във и през финансовата система“, напомни ВАдС.

Оповестените мерките, са в изпълнение на изискванията на законодателството на Европейския съюз (ЕС)  срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, е посочено в докуменат на ВАдС.  Те са изготвени  въз основа на чл. 101, ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и глава Седма от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП).

Правилата ще се  прилагат от адвокатите, когато по занятие извършват правни консултации в посочените в закона,  описани в  чл. 2 на Единните вътрешни правила.

Според тях всеки адвокат ще  извършва комплексна оценка на клиентите, когато работи по сделки с имоти и финансови операции или просто предоставя адрес за кореспонденция при регистрация на фирма.  Ще изисква и серия от декларации от тях и ще води дневник на съмнителните, а в случаите, когато  парите са по негова доверителна сметка, ще трябва да отказва да извърши сделка с тях и да докладва на министрите на вътрешните работи и финансите, ДАНС и КПКОНПИ.

Описани са множество критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, при условие, че  адвокатът е бил информиран от клиента за финансовите параметри на сделката.  (чл.38 и 40).  Например,  когато клиент поиска услуги, чрез които се стреми да прикрие по непозволен от закона начин резултатите от дейността си или дейността на предприятието му пред компетентните органи.  Или, когато при покупка и бърза последваща продажба на активи, цената на придобиване се различава съществено от цената при последващата сделка, когато плащания по сделки на клиент са извършени от несвързано с клиента лице, без да е оповестено правното основание, на което третото лице извършва плащането и др.

Правилата не се прилагат и адвокатът не е длъжен да  докладва информация,  когато тя  е получена преди, по време на или след съдебното производство, както и в процеса на определяане на правното  положение на клиента.  С други думи не се създава ред и условия за докладване на специалните служби на информация, получена от и за клиентите,  когато адвокатите осъществяват защита или представителството на клиент във или по повод на производство, регламентирано в процесуален закон, което е висящо, предстои да бъде образувано или е приключило, както и когато извършва други адвокатски дейности, „различни от тези посочени в чл. 4, т. 15 от ЗМИП“.

Комплексна проверка на клиентите ще се извършва при операция или сделка на стойност за най-малко 15 000 евро, а ако плащането е в брой – този праг е 5000 евро.   Мерките ще се прилагат преди установяване на делови взаимоотношения или извършване на операция или сделка, чрез попълване на формуляр „Информация за клиента“. Те ще се прилат и винаги, когато възникне съмнение за верността, актуалността или адекватността на представените идентификационни данни за клиентите и за техните действителни собственици, или когато се получи информация за промяна в тях.

Ако стойността на сделката не може да бъде определена към момента на извършването ѝ, комплексната проверка на клиента се извършва „не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, доколкото адвокатът е информиран за тази стойност или участва в сделката като пълномощник“ и тя минава праговете от 15 000 евро или 5000 евро, ако се плаща в брой.

Адвокатите ще прилагат и мерки за разширена комплексна проверка по отношение на видни политически личности в  България, в друга държава членка или в трета държава, или в международни организации, както и по отношение на потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици, които са свързани с такива видни политически личности.  Според  заложените в европейската директива критерии, проверката на адвоката в подобни случаи ще трябва да е по взискателна, тъй като опасността от злоупотреби е по-голява там, където има власт(чл. 29 – 32 от правилата).  Посочено е, че  когато едно лице е престанало да заема длъжност на видна политическа личност за период не по-малък от 1 година,  адвокатът ще преценява сам дали да прекрати „една или на няколко от мерките за разширена комплексна проверка“.

Предвидено е обучение на адвокатите, което ще е свързано с  изискванията за превенция на прането на пари и с публикуваните правила(чл. 55 от тях). Обучението ще обхваща прилагането на мерките за комплексна проверка на клиентите, разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти, действията, необходими при съмнение за изпиране на пари, финансиране на тероризъм и/или за наличие на средства с престъпен произход. Отделните адвокатски колегии също ще могат да организират специализирани обучения за своите членове.

За неизпълнение на указанията по  Закона за мерките срещу изпиране на пари,  дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС може да налага глоби.  Според вида на  нарушението санкциите по ЗМПП  варират от 1000 – 5000 – 20 000 до 200 000 лева.  За системни нарушения наказанията стигат и до 2 000 000 лв.   Важно е да се знае, че при оспорване на наложени актове в подобни случаи,  съдебната практика е давала  предимство на задължението за спазване на закона.

About De Fakto

Проверете също

Похват: ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС искат прокуратурата да установи, чия собственост е руската църква

Сигнал до изпълняващия функциите на главен прокурор Борислав Сарафов за проверка и установяване на собствеността …

За пореден път ЕСПЧ осъди България за отнемане на активи без да е доказана връзка с извършено престъпление

Yordanov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 265/17 and 26473/18),26 september 2023 За пореден път ЕСПЧ …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

two − 2 =

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.