Последни новини
Home / Законът / И КЗД видя дискриминация в кадровите бонуси за членовете на ВСС (може би и на Инспектората?)

И КЗД видя дискриминация в кадровите бонуси за членовете на ВСС (може би и на Инспектората?)

Defakto.bg

От 10 постъпили становища и правни мнения в КС, 6 са “за” противоконституционност

Законодателната инициатива на депутата от ДПС Хамид Хамид за “редактиране” на дадените тази година от парламента кариерни бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет може и да не стигне до разглеждане. След прокламацията на премиера Бойко Борисов за нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание, действащият парламент може да се занимава основно с това – ако проект наистина бъде внесен. А може и действащият парламент скоро и да го няма, ако трикът с ВНС не мине, гражданският протест не стихне и бъдат насрочени избори за ново, обикновено засега Народно събрание. С други думи – законодателните бъднини са под голям въпрос.

Но инициативата на зам.-председателя на групата на ДПС Хамид красноречиво припомня за едно от говорящите законодателни упражнения на управляващи – и не само – върху съдебната власт и най-вече върху кадровия й орган ВСС от последните години, изсипали с шепи благини над съдебните кадровици и над инспекторите от Инспектората, за да подсигурят “своите” сред тях, мотивират ги към “правилните” решения и доведат до степен обезсмисляне исканите от тружениците на двата отговорни органа високи нравствени и професионални качества (по Конституция). Което пък демотивира стойностни магистрати да се включат в съдебното управление.

Кариерните бонуси, дадени първо на инспекторите през 2019 г., а после и на кадровиците в началото на 2020 г. предвидиха след изтичането на мандатите им те да бъдат възстановявани и на с една степен по-висока длъжност от заеманата преди избора в органите на съдебната власт. Ще рече – районните съдии и прокурори да стават окръжни, окръжните – апелативни, а апелативните – върховни, без конкурс. На полето на административното правосъдие автоматичното повишение означава директно отиване във ВАС. Нормата за инспекторите и главния инспектор е в чл. 50 ЗСВ, тази за членовете на ВСС – в чл. 28 от съдебния закон.

Въпреки сериозното противостояне, включително от върховни съдии от самия ВСС, депутатите гласуваха новите кариерни бонуси. А през май Пленумът на Върховния касационен съд оспори поправката за членовете на ВСС пред Конституционния съд заради противоречия с принципа на правовата държава, равенството пред закона, забраната за дискриминация, нарушената независимост на съдебната власт. В КС образуваха дело 10 от 2020 г. с докладчик Борис Велчев и допуснаха казуса до разглеждане.

Срокът за изпращане на становища и правни мнения изтече, а прегледът им откроява любопитни моменти. Например от 10 постъпили мнения и становища, 6 са “за” противоконституционността на автоматичните повишения за кадровици. На обратното мнение – сиреч че в бонусите няма нищо притеснително, пък и не са баш бонуси, а вид кариерни компенсации остават Инспекторатът, главният прокурор Гешев, заместникът му и шеф на националното следствие Борислав Сарафов, Камарата на следователите.

Забележителното е, че самата Комисия за защита от дискриминация заявява, че в новата си редакция чл. 28 ЗСВ създава предпоставка за неравно третиране по признак обществено положение (член на ВСС), което е непряка дискриминация.

Казусът с “бонусите” не е невинен, в него се оглежда  визията на управляващите за Темида и политиката на моркова и тоягата.

Поместваме част от мненията и становищата.

Главен инспектор Теодора Точкова

Инспекторатът: Искането на Пленума на ВКС е неоснователно.

В становището, подписано от главния инпектор Теодора Точковма, се прави ретроспекция на нормата за възстановяването след мандата във ВСС през годините.

Така през 2007 г. в новия ЗСВ се записва, че след изтичане или предсрочно прекратяване на мандата изборният член на ВСС се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора. През 2011 г. – че възстановяването е на “не по-ниска от заеманата преди избора” длъжност. През 2016 г. – възстановява се на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора. През 2017 г. – на длъжността, заемана преди избора или на равна по степен длъжност в органите на съдебната власт.

Нещо повече – през 2012 г. 41-о НС за първи път дава кариерния бонус с автоматичното повишение и на кадровиците, и на главния инспектор и инспекторите, като записва, че се възстановяват на “с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност или по негово искане на заеманата преди избора длъжност”. Текстовете са върнати от президента (Плевнелиев) най-вече с аргумента, че се нарушава разделението на властите и на практика на ВСС се вменява автоматично да повиши бившите членове на съвета и на Инспектората. А депутатите се отказват от идеята.

Последната редакция, заявяват от Инспектората, предвижда три алтернативи за възстановяване – на заеманата преди избора, на равна по степен или на с една степен по-висока длъжност и зависи изцяло от преценката на съответната колегия на ВСС, която не е длъжна да е съобрази с желанието на подалия молба за възстановяване бивш член на съвета.

Напомнят, че по сходен начин е регламентирано и възстановяването на главния инспектор и на инспекторите след изтичането на техния мандат или предсрочното му прекратяване (мандатът на действащите инспектори и на главния инспектор вече изтече, но няма открита процедура за избор на техни приемници от НС – б.р.). За тях в последната редакция на закона пише, че могат да бъдат възстановени на с една степен по-висока длъжност, а ако колегията на ВСС не уважи това желание, възстановява на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност.

Не се нарушава гарантираното с чл. 6 от Конституцията равенство пред закона, не се създават привилегии за членовете на ВСС.

Защото:  “За да се привлекат магистрати с високи нравствени и професионални качества, те трябва да имат възможност за професионално израстване… Дейността на членовете на ВСС ще бъде преценена от съответната колегия, като вземането на решение за възстановяване на с една степен по-висока длъжност е атестация и оценка за работата на членовете на кадровия орган, а не привилегия, предоставена от законодателя…. Ще доведе до мотивация на избраните лица да работят ефективно за постигане на поставените пред органа цели. С липсата на законова възможност за възстановяване на по-висока длъжност работата на членовете на ВСС крие риск от застой по отношение на тяхното професионално развитие“.

Проф. Васил Мръчков

Проф. Васил Мръчков: Категорично противоконституционна

Променената норма противоречи на принципа на независимост на съдебната власт, измежду най-важните измерения на която е статутът на съдиите, прокурорите и следователите, редът за тяхното повишаване, понижаване, преместване, освобождаване, категоричен е проф. Васил Мръчков.

Предвиденият “бонус” противоречи на конституционната същност на съдебната власт, която се упражнява и осъществява от “магистрати” – съдии, прокурори и следователи. Общото между тях е, че са свързани с разглеждането и решаването на правни спорове в правораздаването, за защита на правата и законните интереси на гражданите. За оценка на тяхната дейност са установени длъжностите и ранговете на магистратите в съдебната власт.

Изборните членове на ВСС не са магистрати. Те са част от съдебната власт, но не я осъществяват при изпълнение на функцията й да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Членовете на ВСС  я “управляват”, обезпечават, съдействат за нейното осъществяване, но не участват в осъществяването й. Това не е дейност, за която се прави оценка в пътя на кариерното израстване, затова не е пропорционално и равностойно да бъде уредена като основание за преминаване на по-висока длъжност в йерархията на съдебната власт, разяснява уважаваният професор.

Кариерният бонус противоречи и на принципа на правовата държава – придобитият опит в мандата като изборни членове на ВСС безспорно е полезен в областта на управлението на съдебната власт, но той не дава нови и по-богати правни знания и професионален опит в съдебното прилагане на различните клонове на правото, за да послужи като убедително основание за тяхното повишение в кариерата им на магистрати, категоричен е Васил Мръчков.

Противоречи на принципа на равенство на гражданите пред закона. Първо, създава неравенство измежду самите 22 изборни членове, според това дали са дошли от съдебната власт или не, което е привилегия, основана на общественото положение “магистрат”.

Нарушава и принципа за разделение на властите, тъй като НС все пак е навлязло в компетентността на Висшия съдебен съвет, създавайки ново основание за кариерно повишение. А това нарушава и независимостта на съдебната власт.

Сходно правно становище е изпратил и проф.Емил Мингов.

Борислав Сарафов

Директорът на НСлС Борислав Сарафов: Няма нарушения

Не е погазена независимостта на съдебната власт, защото в Конституцията е казано, че магистратите се подчиняват само на закона при изпълнението на функциите си, което е гаранция с конституционен ранг на тяхната независимост при осъществяване на правораздаването, обявява зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.

Няма нарушение на принципа на правовата държава, защото Конституцията прехвърля конкретната уреба на кариерното израстване на законодателя.

Няма и нарушение на равенството, което винаги е относително, тъй като не създава привилегия за изборните членове на ВСС, а е част от механизъм за заемане на длъжност като редови съдия, прокурор, следовател. Сарафов заявява в тази връзка, че законодателството ни познава два механизма за заемане на такава длъжност – конкурсното начало и друг ред за кариерно развитие при прекратяване на правомощията на членовете на ВСС. Още повече, че при възстановяването им в системата те не заемат длъжност, обявена на конкурс.

Иван Гешев

Главният прокурор Иван Гешев: Искането е неоснователно

С приемането на законовата промяна Народното събрание е действало в рамките на конституционните си правомощия да е законодател, смята обвинител №1 Иван Гешев.

Самостоятелността и независимостта на провежданата кадрова политика в съдебната власт не е засегната – въведена е нормативна възможност, която се преценява във всеки конкретен случай от колегиите на ВСС. Обратното – налице е стремеж за еднакво третиране на магистратите, които в определен период са били изборни членове на ВСС или на Инспектората. А препястването или отлагането на кариерното развитие ще демотивира весококвалифицираните магистрати да се включат в управлението на съдебната власт.

Камара на следователите също не открива противоконституционност.

Съюзът на юристите обаче е категоричен: създава се специален режив на привилегии, нарушава се балансът между властите и равенството пред закона.

Че нормата е противоконституционна заявяват и от Съюза на съдиите, които имаха ясна позиция и преди окончателното гласуване на кариерните бонуси.

Румен Радев

Президентът: Подкрепям искането на ВКС

Избраните за членове на ВСС губят качеството на съдии, прокурори и следователи в съответен орган на съдебната система, т.е. членството във ВСС представлява отделна длъжност. Поради това се налага и регламентиране по законодателен път на „възстановяването“ на членовете на ВСС в длъжност след края на мандата им като такива’, се напомня в становището на президента Румен Радев.
От тази гледна точка обаче българският ВСС е изключение от модела на съдебни съвети в другите държави членки на Европейския съюз (ЕС). Прегледът, на информацията, публикувана от Европейската мрежа на съдебните съвети показва, че в преобладаващия
брой от държавите членки на ЕС членството в съдебен съвет не е отделна длъжност; дори и да са заети на пълно работно време в съответния съдебен съвет, членовете му запазват длъжността, която заемат в съдебната система. Доколкото възникват проблеми с тяхната натовареност, те се разрешават подобно на възприетия у нас принцип за атестиране на административните ръководители, т.е. чрез намаляване на натовареността им като съдии или прокурори. .

Изрична норма във Франция забранява промяната в ранга или преместването на магистрати, докато са членове на съдебния съвет (чл. 8 от Органичен закон № 94-100 от 5 февруари 1994 г. за Висшия съвет на магистратурата). Румънският закон за Висшия
съдебен съвет в чл. 23, ал. 3 предвижда, че членовете на съдебния съвет временно прекратяват тази част от дейността си като съдии или прокурори, която предполага за съдиите участие в съдебен състав, а за прокурорите – ръководене на наказателни производства. След края на мандата на членовете на съвета тези от тях, които са избрали да прекратят временно дейността си като съдии или прокурори, я
възобновяват.

Сравнителноправната перспектива към въпроса за правния статут на членовете на съдебните съвети показва, че те най-често запазват длъжността, която са имали преди постъпване като членове на съвета, а самото членство се възприема като дейност почетна и част от моралния дълг, който юристите имат към своите колеги. В някои държави членството в съдебен съвет дори не е по избор – според конституцията на Гърция членовете на съдебния съвет се определят чрез жребий измежду всички съдии във върховния съд, които имат повече от 2 г. стаж.

Обратно на доминиращия модел в Европа, българската конституция позволява на Народното събрание да сочи за членове на ВСС и съдии, прокурори и следователи. Това, от една страна, създава предпоставки за напрежение-и противоречие в съвета, защото в него попадат съдии, прокурори и следователи, които са избрани въз основа на два различни принципа, а от друга – ограничава възможността за представителство на интереси на гражданското общество в съвета и съдейства за капсулиране на съдебната система.

Ако кандидатите за членове на ВСС трябва да бъдат мотивирани чрез очакване за награда, то чл. 15 от ЗСВ предвижда редица начини за поощряване на магистрати, които биха били подходящи за членовете на ВСС след края на мандата им и не биха породили никакви конституционни въпроси, се сочи в становището. Липсата на обективно обсъждане в мотивите на тези два кръга въпроси (на какво се дължи нежеланието на магистратите да се кандидатират за ВСС и какви са алтернативите за тяхното мотивиране), навежда на мисълта, че целта на вносителите не е да решат проблема. Нищо от мотивите на вносителя не убеждава, че възможността за покачване в степен на бившите членове на ВСС е „обществено необходимо или социално оправдано“, което по практиката на Конституционния съд (Решение по к.д. № 14/1992 г.) би направило тази привилегия допустима в една правова държава.
Етиката на професията изобщо не допуска да се преследва членство във ВСС заради възможността за повишаване в степен след края на мандата. Като презюмира, че предвиденият кариерен бонус ще насърчи повече „мотивирани и висококвалифицирани“ магистрати да се кандидатират за членове на ВСС, законодателят влиза в противоречие с изискването за „високи професионални и нравствени качества“ на членовете на ВСС. въведено в чл. 130, ал. 2 от Конституцията.

И още: “В момента чл. 28 от ЗСВ създава привилегия за малка група от членовете на ВСС, които са магистрати и са на длъжност, по-ниска от най-високите нива в системата. Дори и в неоспорената си част нормата на чл. 28 пак създава условия за неравно третиране, като позволява на прокурори и следователи да станат съдии след края на мандата им във ВСС, макар и на същото ниво в системата.
Въпреки че формално погледнато конституцията третира еднакво длъжностите на съдия, прокурор и следовател, всъщност те имат различна по степен важност в правовата държава. Практиката досега показва, че има бивши членове на ВСС, които са „възстановени“ на работа като съдии на същото ниво, на което преди това са били прокурори. Не е имало обаче желаещи, които преди постъпване в съвета да са били съдии и след това да са поискали да станат прокурори или следователи.
Освен че позволява неравно третиране на членовете на ВСС, нормата на чл. 28 от ЗСВ съдържа и друго нарушение на принципа за равенството. Основен дълг на членовете на ВСС е да третират равно своите колеги. Обаче в органите на съдебната система на най-високите нива има ограничен брой места и такива се откриват рядко. Ако член на ВСС очаква да бъде повишен след края на мандата си, т.е. да отиде в
апелативен съд или във върховен съд, възниква предпоставка по време на мандата си във ВСС той или тя да третира неравно кандидатите за позиция в същия орган на съдебна власт. Алтернативно, местата в апелативните и във върховните съдилища трябва да се увеличават автоматично след края на мандата на всеки ВСС, но това е също вредно за правовата държава”.

КЗД: Има дискриминация

С така уредената възможност, изборният член на ВСС да бъде възстановен на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди изборната длъжност в органите на съдебната власт, се създава предпоставка за неравно третиране и съответно за поблагоприятно третиране на лице/лица спрямо друго/други, при сравнимо сходни обстоятелства, е становището на Комисията за защита от дискриминация.

Критериите за заемане на определена длъжност в съдебната система са детайлно разписани и уредени в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.
В случая, с въвеждането на различно третиране, с оглед заемана изборна длъжност във ВСС, може да бъде ограничено равенството в третирането и във възможностите за участие в обществения живот. Въвеждането на такова правило с § 4 от Закона за изменение
и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. – ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г.) (ЗИДЗСВ) в частта „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“, може да доведе до непряка дискриминация на лица, които отговарят на изискванията за кандидатстване в конкурси за преместване, конкурси за повишаване.

Чака се произнасянето на Конституционния съд.

About De Fakto

Проверете също

Прокурорите избират нов член на ВСС (допълнена и обновена)

Два протеста пред Съдебната палата срещу вота Прокурорите от страната гласуват днес за нов член …

Правителството отговаря: Главният прокурор обитава 1 дка жилище в “Бояна”, ремонтирано за над четвърт милион

Главният прокурор Иван Гешев живее  в Дом номер 5 на държавната резиденция „Бояна“.  Сградата, която …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.