Комбинацията между оставка на премиера и свикването на ВНС не е пречка за съставяне на служебно правителство, заяви бившият конституционен съдия.
Президентът няма да внесе подготвените предложения за промени в Конституцията в сегашния парламент, който е с изчерпано доверие, заяви пред Дарик Радио проф. Емилия Друмева, бивш конституционен съдия, сега секретар по правните въпроси в президентството. „Това Народно събрание е с изчерпано доверие, то не се събира, когато е свикано на извънредно заседание и то по значим дневен ред. Не би било подходящо президентът да легитимира такъв парламент, като внесе в последните му месеци един значим акт за промени в обществените отношения„, заяви позиция Друмева.
Промените, които са предвидени в проекта, подготвен от екипа на президента, не изискват свикването на Велико Народно събрание, подчерта тя. Проектът обхваща широк кръг от въпроси, които засягат независимостта на съда, отчетността и ефективността на държавното обвинение, правата и свободите на гражданите, улесняване достъпа до КС, каза тя. Професорът подчерта, че подготвените промени в основния закон не залагат идеи за президентска република, нещо, което би означало свикване на ВНС.
„Велико Народно събрание е замислено и заложено в Конституцията като гаранция за стабилност и устойчивост, а не като изход от кризи“, коментира Друмева и подчерта, че свикването му предполага огромно внимание, време, отговорност и добра воля. Едно от основанията за това би било предложението за нов модел на разделението на властите. „Такъв модел не се предлага, а почти всички отправени предложения за конституционни промени от страна на премиера Бойко Борисов не изискват свикване на ВНС“, коментира тя обявените намерения от Борисов и допълни, че възможните обяснения за тях са „стремеж на управляващите към спечелване на повече време“.
Бившият конституционен съдия изрази несъгласие с разпространеното становище, че евентуално решение за избор на ВНС е препятствие пред правомощието на президента да назначи служебен кабинет.
„Смятам, че такова твърдение не е състоятелно и няма опора в Констиуцията„, заяви Друмева. Бе категорична, че комбинацията между оставка на премиера и свикването на ВНС не е пречка за съставяне на служебно правителство, ако обикновения парламент не може да избере нов кабинет.
„Това е логична и последователна фаза, предвидена от Конституцията при подаване на оставка и невъзможност на парламента да състави ново правителство“, подчерта конституционалистът. Друмева се позова и на определение на КС №8 по к. д. № 17 от 2006 г., в което съдът казва, че след оставка на действащото правителство, ако НС не може да излъчи ново правителство по реда на чл. 99 от Конституцията, президентът назначава служебен кабинет. Това е безусловно правомощие на държавния глава, което не зависи от обстоятелството, че в подобна ситуация той не разпуска парламента заради свикване на ВНС, категорична бе проф. Друмева.
„Избиране на президента от парламента би била една посока, която не съм убедена че е премислена – свидетели сме как в държави като Чехия се премина към пряк избор на държавния глава, както е в България“ – така проф. Друмева коментира лансираните тези дни идеи в тази посока.