ГЕРБ внесе проекта си за промени в Конституцията, отнема правото на президента да назначава тримата големи в Темида

Управляващата партия депозира и промени в Избирателния  кодекс

Председателката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова  депозира в деловодството на Народното събрание проект за промени в  Конституцията, с който се  премахва  института на Великото Народно събрание (ВНС).  Така промените, които засягат промяна на територията, устройството на държавата, основните права на гражданите, ще  могат да се внасят от  1/4 от народните представители и президента.  Обсъждането на промените ще става не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването, а необходимото мнозинство за промяна на основния закон ще е  3/4 от всички народни представители.

Проектът, за който правосъдният министър Данаил Кирилов обяви, че всички юристи от ГЕРБ пишат още от 2014 година, очевидно не е за нова Конституция – той е запазил  текстовете на  повече от две трети на действащата Конституцията,    разделил е ВСС и  е  бетонирал статута на главния прокурор.  Липсва и  преамбюл, който съдържа ценносите на основния  закон,  факт, който специалистите определят като  „сериозен проблем“, а  главите и разпоредбите  в основния закон са разместени съмнително от правна гледна точка.

Управляващите отнемат  правото на държавния глава да назначава и освобождава  председателите на върховните съдилища и главния прокурор.  Защо президентът е отлъчен от това си правомощие,  не става ясно от проекта.  Мотиви няма, макар, че са  задължителен атрибут на законопроектите. Понястоящем в чл.129 ал.2 от Конституцията е посочено, че председателите на  ВКС и ВАС и главният  прокурор се назначават и освобождават от президента за срок от 7 годиин по предложение на ВСС без право на повторно избиране.  Той не може да откаже назначаване или освобождаване при повторо предложение.

Още от презентацията на  Бойко Борисов се разбра, че проектът ще предложи  намаляване на народните представители на 120, скъсяване на мандата на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор от 7 на 5 години, както и разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии.  Внесеният проектът предлага да се закрие Висшия съдебен съвет, а негово място се създават два съвета – на съдиите и на прокурорите.  Съдебният съвет ще се състои от 15 члена, като седем от тях ще се избират от професионалната квота, а шест – от парламента. Председателите на ВКС и ВАС както сега ще са членове по право.  Съветът на  съдиите ще избира шефовете на двете върховни съдилища с мандат от  5 години.

Подобно е и предложението за прокурорския съвет, който според проекта, ще избира главен прокурор за 5 години. Прокурорският съвет ще е от 11 души – петима ще се излъчват от Народното събрание, четирима – от прокурорската квота и един ще е представителят на следователите.  Не е ясно защо определението „съдебен“ стои пред прокурорския съвет – след като е  известно, че прокуратурата има обвинителни, а не съдебни функции.

Съдебните съвети на съдиите и прокурорите наред с  депутатите и Министерския съвет ще имат право на законодателна инциатива, предлага документът.

Проектът“Борисов“  е запазил  най-оспорваното правомощие на главния прокурор – той ще продължава да упражнява надзор за законност и  методическо ръководство над всички прокурори.  Така фигурата на обвинител  №1 остава напълно недосегаема, а след като получава и законодателна инициатива, главният прокурор получава и възможност за влияние над депутати и министри чрез монопола на назателната репресия, коментираха конституционалисти.  Нещо повече, новото правомощие ще му позволява да се занимава и с политика, а това няма нищо общо с препоръките на Венецианската комисия за отговорността на главния прокурор, заявиха те.

Според предложението,  министърът на  правосъдието  няма да има право да предлага кандидати за главен прокурор, но поема отново управлението на съдебните имоти, след като вече няма да има  Пленум на ВСС, който сега се занимава с тях.  Посочено е, още,  че  Конституционният съд ще се произнася по индивидуални конституционни жалби за установяване на противоконституционност на закони, с които се нарушават права и свободи на гражданите.

Никъде обаче не е посочен редът, по който  гражданите ще  сезират КС с индивидуална жалба  за противокноституционност.

Прави впечатление, че основните права на гражданите,  които сега са  в глава втора на Конституцията, ключов въпрос за отнощението на държавата,  в проекта на ГЕРБ  са преподредени в глава девета,  без да има обяснения (мотиви) на какво се дължи това „смъкване“ на гражданските права в конституционната иерархия.

Документът е изпратен до председателите на всички парламентарни групи в 44-ото Народно събрание и депутатите и независимите депутати,  а  ГЕРБ кани на разговори и консултации  всички парламентарни групи, за да се  постигне  широко съгласие  за свикване на Велико народно събрание. (Проектът тук)

Едновременно с проекта за промени в конституцията,  ГЕРБ депозира и Закон за  изменение и допълнение на Изобрния кодес.   С промените ГЕРБ предлага въвеждане на машинно гласуване във всички секции в страната с над 300 избиратели, като се дава възможност на всеки български гражданин да избере  начина, по който иска да упражни правото си на вот – с машина за гласуване или хартиена бюлетина.  Посочено е ,че  ЦИК е компетентният орган, който трябва да осигури машинното гласуване.

Управляващите създават нова глава в кодекса, с която се регламентира провеждането на избори за Велико народно събрание, като се въвежда смесена изборна система. Изборите ще се произвеждат по смесена избирателна система, като 200 народни представители се избират по пропорционална изборна система, а останалите 200 по мажоритарна.

Това, което продължава да се случва с предложенията за промени в Конституцията, е дъвка за балончета. Тя беше поднесена изключително неуважително и с пренебрежение към интелигентността и образоваността на българските граждани. Налице е кражба на идеи, чутото е артикулирано вече през годините, коментира пред  БНР съдия Душана Здравкова,един от основателите на гражданското движение ГЕРБ.

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов обвини премиера Бойко Борисов, че с искането за нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание подменя дневния ред на обществото, за да пази от отстраняване главния прокурор Иван Гешев:  „Той продължава да обсъжда Пеевски и сараите, защото най-ценният инструмент на Пеевски и на сараите е именно главният прокурор“.

Допуснем ли Бойко Борисов да пише Конституция, ще си имаме законна диктатура. В момента имаме мека диктатура, която е незаконна. Това коментира адвокат Николай Хаджигенов, един от водачите на протестите по повод  внесения от  ГЕРБ проект за промени в конституцията.