Кадровици: Единната информационна система превърна съдиите в деловодители, а служителите в компютърни играчи

Нужна е спешна преработка, заявяват Боряна Димитрова и Даниела Марчева

Изработената по европроект Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС), чието внедряване е в ход, на практика превръща съдиите в деловодители, а деловодителите в компютърни играчи. Това заявяват в обръщение до Съдийската колегия на ВСС Боряна Димитрова и Даниела Марчева и настояват за спешна преработка на системата.

По тяхно предложение, както и на колегата им Севдалин Мавров, утре Съдийската колегия се събира на заседание с единствена точка в дневния ред: „Обсъждане на въпроси, свързани с внедряването на Единната информационна система на съдилищата“. Ако в колегията се постигне съгласие, проблемът ще бъде отнесен до Пленума на ВСС за вземане на окончателни решения.

За многобройните недоглеждания в ЕИСС в писма бяха сигнализирали от пилотните съдилища в Смолянско, Благоевград, Варна, за проблемите пред Де факто откровено говори и съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд. Въпреки сигналите в края на юли Пленумът на ВСС гласува повсеместно внедряване на системата (извън нея остават само административните съдилища и ВАС), с изпълнител по проекта „Информационно обслужване“, а писмата не бяха приложени към материалите. Затова пък имаше уверения за предстоящи обучения на съдебни служители и преодоляване на констатираните слабости.

Близо месец по-късно нещата очевидно остават объркани и кадровици остро поставят въпроса за ЕИСС.

В предложението на Димитрова и Марчева, към което се е присъединил и Мавров, се казва:

„За всички е ясно, че внедряването на  единната информационна система е сериозна и неотменима крачка към електронното правосъдие, толкова много очаквано от обществото, от адвокатите, от всички работещи в съдебната система. Очакваше се, че чрез електронното правосъдие в системата ще се постигне по-голяма оперативност, както в дейността на съдиите, така и в тази на съдебните служители. Никой обаче не очакваше, че съдиите ще се превърнат в деловодители, а деловодителите в компютърни играчи. За съжаление, поради редица причини, допуснати в самото начало на реализирането на проекта, се констатират проблеми, които изискват незабавната намеса на ВСС. Иде реч не просто за масово противопоставяне срещу нововъведението, не просто за принципните проблеми при стартиране на една голяма информационна система, а за реални и сериозни базисни въпроси, от чието решаване зависи дейността на всички съдилища“.

И конкретно изброяват основните слабости, констатирани включително и от тях при непосредствено запознаване с работата на системата в първите съдилища от графика за внедряване. Като:

• При работата си с ЕИСС съдиите извършват функции, които са практически деловодни, както и ненужни от законова гледна точка като подписването на съдебните актове с квалифициран електронен подпис (КЕП). „За валидността на съдебните актове нито един закон не изисква съответният съдия да положи електронен подпис, напротив, задължително е съответният съдебен акт да е подписан саморъчно от съдията и от съдиите в съдебния състав, взели участие при постановяването му. Съдебните актове не се създават във вид на електронен документ, а електронният му образ, който може да се осъществи със сканиране или “прикачване” в съответен текстови формат в системата е деловоден въпрос, а не правораздавателен. На практика, към този момент  задължително условие за електронното вписване, респ.обявяване на съдебния акт, е да бъде подписан от тримата членове на съдебния състав с КЕП, което е ирационално и лишено от законова логика също. Отделно от това, за всеки акт от закрито заседание /разпореждане, определение и пр./се извършват  множество стъпки само в насока работа с програмата /кликвания на бутони, избори от списъци, попълвания на полета и др./. Дори в случай, че съдията следва да отговори на молба за издаване на препис с разпореждане, съдържащо само думата „Да“, това коства много повече време от досегашният начин на работа. Да не говорим, че програмата винаги изисква мотив, поради което съдиите са принудени да пишат ненужно или да „лъжат“ програмата, поставяйки просто някакъв символ в полето за мотиви, за да ги пропусне да преминат към следващата стъпка. Ако интернет връзката е натоварена може да се окаже, че един 8-часов работен ден е ангажиран само с техническото въвеждане на 20-ина разпореждания по доклада“, сочат членовете на Съдийската колегия.
• Правата за достъп /протоколите от заседание при закрити врати, делата с ограничен достъп, съдебните актове, които се пишат директно в системата  и др. са видни за всички останали потребители на системата, стига да имат достъп от администратора;
• Заместването на докладчици, вкл.в случаите на отвод и отпуск, отнема неоправдано много време- налага се ново преразпределение на делото с всички усложнения относно статистиката за подобно дело;
• Отсъства възможност за справки по цялостното движение на делото, което удължава времето за проследяване на отделните процесуални действия чрез отваряне на всеки файл поотделно, вкл.липсва търсене по ключова дума, по име на страна /с оглед преценката за наличие на заведени множество идентични производства и т.н./, както и не е възможно да се “прикачи” акта от инстанционния контрол и др.
• Технологично трудно се оказа подписването и после визуализацията на един съдебен акт – подписите на съдиите обикновено излизат на самостоятелна страница;
• Още по-непонятно и притеснително е, че съдебните актове излизат на екран непълни- излиза половината акт например, не е ясно къде е другата част;
• Много притеснително е, че с включването на всеки нов съд, респ.регион, системата започна да работи изключително бавно, както и да “забива”. Не е нормално за разпределението на няколко дела да се губи повече от час по тази причина.
• Особено съществен е проблемът със заповедните дела: понастоящем данните, въз основа на които се издават заповеди по чл.410 и чл.417 ГПК, се въвеждат в специални формуляри /бланки в ЕИСС/, след което съдията генерира проект на заповед, като данните се пренасят в стандартна бланка на заповед. Така генерираният проект на заповед не може да се редактира от съдията, тоест, той не може да коригира в проекта въведеното основание или размери, не може да промени структурата на текста /напр. да преподреди вземанията, длъжниците/, да изключи някои длъжници, да допълни някакво уточнение, частично отхвърлителен диспозитив, разноски в полза на съда и пр., да издаде допълнителна заповед при частична отмяна от горната инстанция и т.н.. в падащите менюта не са предвидени достатъчно опции на основанията, от които произтича вземането, като напр.договор за цесия  и др. Получава се, че съдията трябва да постановява по определена бланка като спазва дори словореда на заложеният диспозитив, което е недопустимо от гледна точка на закона и подобна хипотеза е била отменяна от ВАС /Решение по адм.д.№10533/2006г./. Най-важното в случая е, че диспозитивите ще бъдат грешни.
• В списъците за разпределение на делата изчезват имена на съдии: Констатира се, че това се случва, когато съдии са командировани от един съд в друг и това не може да се поправи от съда, в който са командировани, защото командироващият съд нанася данните и следва коректно да го е сторил, за да излезе командированият съдия в списъка на съдиите в съда, където е командирован. Така се стигна вече до ситуации, в които разпределящите председатели, тъй като не са били обучени или предупредени, че подобна ситуация е възможна, са разпределяли дела по някло дни, без да е бил включен съответният командирован съдия, непоявил се в списъка на съда, за което е отговорен командироващият съд.
• При погрешно прикачен файл, грешният не може да се премахне, въпреки че програмата позволява прикачване на нов;
• Още в първите стъпки, при регистриране на входящ документ, липса опция в падащото меню „въззивна жалба“
• При отвод на член от въззивен състав, участниците в състава не могат да участват в избора на докладчик
• Много съществен проблем е, че при преразпределение на едно дело по обективни причини, в протокола, който излиза от програмата и се прилага по делото, липсва отразяване, че то е преразпределено и причината за това. До момента в протоколите от ЦСРД, прилагани към делата, всяко преразпределение и причината за това бяха отразени в съдържанието на протоколите.
• Председателите на съдилища следва постоянно да разпореждат  и отнемат достъп до отделните модули в системата на различни съдебни служители, респ. системните администратори да въвеждат и тези данни, тъй като не е помислено за работа на ЕИСС по време на дежурство в почивни и празнични дни;

Сред причините за фалстарта на системата Димитрова и Марчева сочат, че „в изготвения преди стартиране на проекта за ЕИСС Детайлен план за изпълнение на дейностите не е предвидено при анализа и предложенията за реинженеринг на работните процеси, свързани с разглеждането и администрирането на дела в единен модел, да участват съдии и съдебни служители“. В изпълнението на тази дейност са били включени само осем ИТ експерти от съдебната система, които не са реалните потребители и не могат да бъдат полезни при дефиниране на работните процеси, които ще бъдат разписани после в системата. „До този извод са достигнали и колегите от пилотните съдилища, както и първите от графика, в които е внедрена, които считат, че системата не е писана за нуждите на съдебната система и не отчита нейните специфики, че решенията на системата са неприложими в реална работна обстановка“, се казва в предложението.

Друг недостатък е липсата на тестване за по-дълъг период от време и съгласуване на промените преди внедряване на системата.

Конкретно се предлага:

1. Опциите в ЕИСС, които задължават съдиите да извършват всички процесуални действия с електронен подпис да отпаднат, като се предвиди да се снема електронен образ от тях, койтода се прикачва и заверява в ЕИСС от съдебен служител.
2. В ЕИСС да се подписва с електронен подпис от съдиите само крайният съдебен акт, който се отбелязва в регистъра.
3. Електронен образ от досъдебните производства и/или други документи по НОХД, както и от документите по делата по несъстоятелност да не се снема- изцяло или частично. Снемането на електронен образ от досъдебните производствапо НОХД и/или от други документи по тях, както и от документите по делата по несъстоятелност да се извършва по преценка на съдилищата.
4. Да се коригира ЕИСС в частта относно заповедните дела с оглед създадените темплейти /формуляри/ по начин, позволяващ редактирането на генерираните проекти за заповеди им от съдиите и отразяване на несените текстове в крайните актове.
5. Да се обсъди от Пленума на ВСС възможността за рационализиране на интерфейса/алгоритъма на отделните процедури в системата като напр.обявяване на актове в закрити заседания и др., както и да се изработи план за отстраняване на всички констатирани недостатъци и препоръки не само в тестовата работа на пилотните съдилища, но и във всички останали.