И съдружникът на Лилана Мартин Димитров напуска килията, срещу 40 000 лева гаранция

Две от обвиненията му са голословни, третото – несъставомерно

След повече от 4 месеца „задържане под стража“ съдружникът на Лиляна Деянова Мартин Димитров също напуска килията.

С определение от днес състав на Апелативния специализиран съд начело с Даниела Росенова е потвърдил освобождаването на Димитров срещу парична гаранция. Определената от Специализирания съд сума от 20 000 лева обаче е била увеличена на 40 000 лева, съобщиха от АСНС. Станало е след преценка на имущественото състояние на Мартин.

В същото време Апелативният специализиран съд е обявил, че липсва обосновано предположение Димитров да е извършил две от престъпленията, в които е обвинен. А третото обвинение спрямо него е несъставомерно. Приема се само наличието на данни за „евентуална съпричастност“ за ръководене на организирана престъпна група, но не и за нейното образуване.

Мартин и Лиляна, известна в миналото и като певицата Лилана, са „герои“ в едно от гръмките разследвания на спецпрокуратурата от пролетта. Двамата, наред с брата на Лиляна Александър и други бяха обвинени за организирана престъпна група (чл. 321 НК), точила евросредства по програма „Иновации и конкурентноспособност“, като Мартин бе сочен за неин главатар. Отделно срещу Димитров и Деянова има обвинения за отправяни заплахи срещу шефове на АПИ (чл. 269 НК), а накрая и за представяне на неверни сведения в документите по проекти (чл. 248а НК). В същото време миналата година двамата публично обвиниха АПИ за нередности в процедурата за електронните винетки и изпратиха сигнали в прокуратурата, останали без последствия. А целият актутален шум около тях публично бе свързан с Васил Божков, с когото двамата са се познавали. Но не са имали никакъв съвместен бизнес, категорична бе Лилана.

След няколко определения на Специализирания съд за замяна на най-тежката мярка за неотклонение спрямо тях, отменяни от АСНС, на 6 август Лиляна Деянова напусна килията и е под „домашен арест“. Сега на свобода излиза Мартин Димитров.

А съобщението на Апелативния специализиран съд е забележително, откъм оценката на обвиненията спрямо него. Съобщението гласи:

„Водимите съображения при постановяване на този съдебен акт се изразяват в следното:

 Липса на обоснованост на предположението по смисъла на чл. 63 ал. 1 от НПК досежно престъплението по чл. 248а ал.5 НК и за деянието по образуване на ОПГ, инкриминирано в престъпната деятелност по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК.

 Липса на съставомерност на процесното престъпление по чл. 269, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

 Въззивниятт съд счита, че е налице доказателствена обезпеченост само и единствено досежно наличие на евентуална съпричастност за авторство на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК, в контекста на вмененото инкриминирано деяние по ръководство на ОПГ.

 Съобразно доказателствата по делото съдът не изведе наличие на опасност от укриване и от извършване на престъпление, което мотивира същия за изменение на търпяната от обвиняемия Димитров мярка за неотклонение „задържане под стража“. Водимо от критериите по чл. 56 ал.3 НПК и този по чл. 61 ал.2 НПК съдът прие, че следва да бъде изменена горната мярка за неотклонение в „гаранция в пари“ в размер на 40 000 лв.“