DeFakto.bg DeFakto.bg
Де Факто публикува изказването на следовател Владислав Андреев от НСлС, направено на Националното съвещание на прокурорите на 24 август в резиденция „Бояна“. Професионалните становища на следователите и прокурори повдигат завесата и пред реалните проблеми в работата им, за които се нуждаят от подкрепа. Недоволствата от назначенията по върховете на обвинението, смятаме, не бива да се идентифицират с дейността на редовите магистарити, ако си вършат достойно и по закон работата. Надяваме се, че и редовите прокурори и следователи също правят разликата.
Ето и цялото изказване:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
Говорейки за независимостта на държавното обвинение, ще си позволя да поставя един друг акцент по темата – за независимостта и статута на следствените органи. Може би ще се запитате защо точно следствието ще е предмет на тази тема?
– Защото е част от прокуратурата. Не виждам как реформа, касаеща прокуратурата, няма да се отрази и на следствието, както и обратното.
– Защото през годините точно следствените органи бяха припознати като органите, които трябва да бъдат радикално реформирани. Чухме какви ли не идеи в това отношение, преживяхме какви ли не реформи и за съжаление натрупахме горчив опит.
И тук, уважаеми колеги, ми се струва подходящо да направя един паралел между това, което се случи назад в годините, и това, което се предлага в последно време. Защото, поглеждайки назад, можем да видим до какво доведоха част от проведените реформи.
Една силна, организирана и независима служба беше доведена почти до колапс. А тогава, също както и днес, се говореше за нови перспективи, за реформи, насочени към борбата с престъпността, корупцията, зависимостите и т.н.
Казвам това като човек от практиката, който поднася факти. И ще си послужа с историята, защото по думите на Цицерон „Историята е свидетел на миналото“.
Какви са фактите:
– За близо 20 години първо се премахна дознанието, след няколко години отново се възстанови, като се въведе фигурата на помощник-следователите, а после дознанието беше прехвърлено към МВР, дейността на помощник-следователите беше прекратена.
Тук мога да споделя и собствения си опит, защото лично преживях този момент. Близо 800 помощник-следователи, подготвени и квалифицирани, бяха съкратени и изпратени към бюрата по труда.
– За същия период бе създадена Национална следствена служба при МВР, след няколко години беше отделена от МВР, после беше трансформирана в Специализирана следствена служба и отново възстановена като Национална.
– През 2005 г. за разследване от следователите бяха предвидени едва 3% от формулираните в НК престъпни състави.
Не искам да ви обременявам с повече фактология. Основният въпрос тук е до какво доведе всичко това – до структура с минимална компетентност и силно редуциран кадрови състав. Близо половината от следователите преминаха на работа в съда и прокуратурата.
След приемането на новия НПК и особено през последните няколко години, започна да се налага тенденция към възстановяване на част от функционалната компетентност на следователите. Причините за това бяха обективни и са добре известни.
И сега няма как да не се запитаме – ако в момента отново се говори за реформи, ще се наложи ли да вървим по същия път и да си задаваме същите въпроси, но по отношение на прокуратурата?
Виждам как в момента текат неприкрити опити за налагане на определени политики и визии, касаещи нашата система. Виждам радикализирани действия и политическа реторика, съпроводени с езика на омразата, с поставяне на етикети и епитети, с отправяне на обвинения към нас. Чухме призиви за изчистване на Прокуратурата и „реподбор“, а по същество „лустрация“ на прокурори. Всеки един от нас може да си отговори какво общо има това с принципите на правовата държава и демократичните идеи.
Дебатът за независимостта на държавното обвинение стана различен: от експертен се превърна в партиен, медиен, уличен.
Виждам как с голяма лекота някои хора извън системата на прокуратурата говорят за нашата институция така, все едно местим фигури по шахматната дъска – от тук да преместим там, от това поле да отиде в другото поле, от съдебната система прокуратурата да се премести към изпълнителната власт или пък някъде другаде, неясно къде, или пък статутът ѝ да се промени с неясно какъв, и всичко това задължително съпроводено и с обяснението, че така ще се гарантира нашата независимост, защото видите ли, сега не било съвсем така.
Прокуратурата обаче не е фигура от някаква игра, за да се забавляваме или упражняваме с нея. Прокуратурата е институция.
А образът на тази институция е изграден с тежкия, достоен и твърде често неблагодарен труд на стотиците магистрати и служители, които заслужават дължимо уважение и благодарност за това. Не мога да приема за нормално трудът на моите колеги да бъде обезценяван, дори нещо повече – нападан и обругаван в името на някакви неясни интереси.
Ще цитирим Джоузеф Дилейни: „Ако хората не извлекат уроци от историята, то те са обречени да правят едни и същи грешки“ и ще завърша с апел към всички нас – нека отстояваме своята независимост непрекъснато, нека ясно и категорично заявим своето „не“ на всяка незаконосъобразна форма за въздействие и натиск върху прокуратурата.
