DeFakto.bg DeFakto.bg
Решението ще се вземе от Пленума на ВСС на 14 септември, след допитване дали ще има финансови санкции за това
След близо шест часа обсъждания по ключова за съдилищата тема – внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), разработена по европроект, кадровиците, в крайна сметка, взеха повече от половинчати решения. От които се разбра, че внедряването на системата продължава и евентуално – ама много евентуално – може да се стигне до отлагането или поне поетапното й внедряване само в Софийския районен съд и в Софийския градски съд. И то след получаване на отговори от управляващия орган дали това ще доведе до финансови санкции и какви ще са те.
По график внедряването в СРС – най-големия съд в страната, е насрочено за 14 септември. На същата дата ще има заседание на Пленума на ВСС, който единствен може да вземе решение за отлагането. За тогава е насочено и внедряването в СГС и ВКС.
Пленумът трябва да реши и друг голям проблем за използването на задължителните по задание квалифицирани електронни подписи (КЕП) от съдиите за всяко процесуално действие, като предложенията са или това съдийско задължение изобщо да отпадне и актовете да се удостоверяват с електронни подписи от съдебни служители. Или съдийският КЕП да се полага единствено върху крайния акт. Третият вариант е да остане, както е сега.
ЕИСС ще обхване 153 съдилища – всички, без административните и ВАС. Внедряването й започна на 6 август, 14 септември е последната дата по график. Системата е по проект за над 6 милиона лева, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“.
Днес проблемът, поставен от Боряна Димитрова, Даниела Марчева и Севдалин Мавров, бе на вниманието на Съдийската колегия на ВСС. Поводът са многобройните оплаквания от съдилища, че вместо да облекчава тяхната работа, новата система е на път да я блокира. За спиране и търсене на отговорност от виновните настояха от Съюза на съдиите.
Миналия вторник Съдийската колегия бе свикана извънредно за проблема, но заседанието се провали заради липсата на кворум.
Днес освен кадровиците от колегията дойдоха ръководителят на проекта от страна на ВСС Гергана Мутафова (от Прокурорската колегия), изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов – изпълнител на проекта за ЕИСС, ръководителят му от страна на фирмата Снежана Смилкова.
Онлайн се включиха няколко председатели на съдилища – на апелативния във Велико Търново Янко Янев, на окръжния във Варна Марин Маринов и на районния в Пловдив Иван Калибацев. В тези съдилища единната система вече е внедрена.
Лозан Панов зададе въпроса къде е проблемът – дали е изначално сбъркано техническото задание по проекта или то не е добре изпълнено от „Информационно обслужване“. Ако има грешка, тя е в заданието, бе полученият отговор. Като далеч не всички се съгласиха, че то е било сбъркано.
Гергана Мутафова сбито припомни историята по проекта – през 2015 г. предният състав на ВСС подава формуляр за кандидатстване за финансиране от ОПДУ на проект за съдебна карта и на Единна информационна система на съдилищата с общ срок на изпълнение 31 месеца и го спечелва. Договорът се сключва през август 2016 г.у ръководител на проекта от предния съвет е Елка Атанасова, координатор Калин Калпакчиев. Тогава е разработено техническото задание. След встъпването на новия ВСС през октомври 2017 г. екипът е сменен, ръконодител става Мутафова, Вероника Имова е координатор за ЕИСС, Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев за съдебната карта. През декември 2017 г. се формира работна група с 15 IT-експерти от съдилищата за преглед на техническото задание, плюс новите изисквания за сигурност и след няколкопровалени процедури през януари 2019 г. се сключва договор за изпълнение с „Информационно обслужване“, като срокът за изпълнение е 15 месеца, а срокът на целия договор с ОПДУ е удължен до 31 декември 2020 г. В договора с „Информационно обслужване“ са залегнали също 4 години гаранционна поддръжка, както и 24 човекомесеца за усъвършенстване и доработки на ЕИСС след нейното внедряване.
Мутафова заяви: „Приемам всички забележки на съдилищата, разбирам негодуванието за бързината, с която се започна внедряването, но имаме ред ограничения, неспазването на срока на договора между нас и ИО, един от основните параметри за оценка, ще доведе, според мен, до финансова корекция, близка до 100 %. Не можем да си позволим да излезем извън срока на договора, на пилотното и на реалното внедряване. Пленумът на ВСС може да вземе всякакви решения, включително да удължи или да спре внедряването, да не изпълни договора с ИО и с ОПДУ. Но трябва да сме наясно за последиците“. Тя предложи също, за да се изчистят всякакви съмнения за доросъвестно свършената работа, да се предложи на Пленума да извърши цялостна проверка по изпълнението на проекта, както нехрекъснато го прави управляващият орган.
Ивайло Филипов от „Информационно обслужване“ обяви, че този проект е може би най-тежкият, който са изпълнявали, тъй като се преминава към изцяло централизирана система, обща за всяко от нивата на съдебната система. „Което е изключително трудно, има различни практики в различните съдебни райони, наясно сме, че определени процеси трябва да бъдат оптимизирани, затова ВСС е включил в заданието 24 човекомесеца за доработки. Тъй като системата е централизирана, няколко числа, които показват, че от наша гледна точка тя работи доста добре. Вчера вечерта – средният процент на подписани актове е 87, близо 25 000 акта са окончателно подписани и оформени за близо 1 месец работа. От моя гледна точка това означава, че няма процеси, които да спъват работата“.
Снежана Смилкова обясни, че вече са отстранени проблемите със закритите заседания, както и с участието на съдии в повторното сучайно разпределение на дела при отвод на докладчик.
На въпроси за КЕПовете на съдиите обаче бе отговорено, че ако те се премахнат, това ще е тотално нарушение на концепцията на системата, разработвана като част от бъдещото електронно правосъдие и ще изисква доработки, чийто срок може да се определи, ако Пленумът на ВСС постави такава задача. Казано бе и че поставянето на съдийския КЕП само на крайния акт не е възможно, тъй като системата не различава актовете по този начин.
За възможността електронните подписи да се полагат от съдии дистанционно, а не непременно от работните им места, както е в момента, бе отговорено, че това не е невъзможно. Но ще изисква допълнително финансиране, за да се осигури информационната сигурност на системата. В момента ЕИСС функнионира в затворена система, за да гарантира невъзможността от външни прониквания. А удостовераняването на актовете със съдийски електронни подписи е и в интерес на публичността.
Вероника Имова каза, че, според нея, въпреки липсата на норми в процесуалните закони за електронните дела и полагането на електтронни подписи от съдиите, ЕИСС е генерална репетиция за въвеждането на електронното правосъдие. Позова се и на Регламент от 2014 г. на ЕП и на Съвета на ЕС.
Боряна Димитрова обаче опонира, че няма решение за замяна на хартиените дела с електронни, нито за правене на генерални репетиции за електронно правосъдие. „То е било винаги не задължение, а право и е предвидено да влезе в българските съдилища поетапно. Да, трябва да има едно място, където да е информацията на съдебната система, за улесняване на достъпа до правосъдие, прозрачността, информираността. Но никъде не е казано, че електронното правосъдие е самоцел, за да сме модерни. Липсата на кореспондиращи норми в процесуалните закони осуетява изобщо възможносттта да се приеме, че всички съдебни актове се подписват с електронен подпис. Няма задължение за съдиите да създават изцяло електронни документи, подписани с електронен подпис. Това е първата изначална грешка – правосъдието не е администрацията“, категорична бе Димитрова.
Гергана Мутафова реагира, че, според нея отговорът на тези чисто концептуални и управленски въпроси може да се даде само на държавническо ниво.
Даниела Марчева заяви, че основната грешка е в сгъстяването на графика за въвеждане, „та сме поставени в ситуация да избираме дали да търпим финансови корекции – това беше по-малкото зло. Внедряване в реално време в национален мащаб беше изключително рисково и не го съобразихме“.
Накрая бяха гласувани предложения на Вероника Имова за създаване на разширена група с участието на съдии и служители от петте апелативни района от всички нива и от ВКС, които да обобщават проблемите с единната система, както и да продължи обучението по нея. Плюс предложенията за питане на управляващия орган за премахването на съдийските КЕПове и за отрагането на внедряването в големите софийски съдилища.
