DeFakto.bg DeFakto.bg
Васил Петров, доктор по административно право, брачен съдия
Признавам, че протестите през 2013-2014 г. ми бяха антипатични.
Те започнаха по повод назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което възмути много хора, щото нали мафията и задкулисието вземала официално властта.
Тогава си мислех, че мафия и политическо задкулисие у нас и по света винаги е имало. Протестирането против тези неща си е обикновена част от политическата игра, в него няма никаква героика и патетика и със сигурност не може да работа на онези, които трябва да бъдат строго политически неутрални – съдиите.
Втора причина за антипатия е, че те дадоха искрата на студентската окупация. Тя започна по един срамен според мен начин с прекъсване на лекция на проф. Димитър Токушев, тогава председател на Конституционния съд, в СУ. Искрата бе запалена от един емоционален пост в блога на покойния доц. Кристиян Таков („Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд“). Уви, тезата на Таков (светла му памет!), че шестима конституционни съдии, вкл. Токушев, са спасили депутатския мандат на Пеевски, нарушавайки Конституцията, е научна неистина, която повтаряна непрекъснато, се превръща в научна лъжа. За интересуващите се от правна наука соча статията си „Прекратяване на правомощията на народния представител поради несъвместимост (по повод казуса „Пеевски“. – Съвременно право, 2013, № 6), в която съм обосновал защо решението на шестимата конституционни съдии е правилно (като резултат). Научната истина за мен е висша ценност, а пренебрегването й е непростимо.
На трето място, тактиката на кордонни протести на публични сгради, за да не може да влезе или излезе политик оттам, блокирането на кръстовища в произволен момент, преследване на политици от и до частни домове, кина или театри и др. са нарушение на обществения ред и злоупотреба с право на протест и са основание за арести, прилагане в рамките на закона на физическа сила от полицията и пр. Никакви аргументи за гражданско неподчинение и свобода на изразяването на политическото мнение не могат да суспендират полицейските правомощия по опазване на обществения ред и по защита на правата на непротестиращите граждани.
Мисля обаче, че сега положението е коренно различно, защото сега се протестира в условията на почти убита правова държава и при опити за окончателно превземане на независимия съд. И преди, и сега е имало начин да се превземе бизнес или да се изнудва неудобен политически противник или конкурентен бизнесмен. И преди, и сега определени зависими или корумпирани политици и прокурори (и съдии) са ползвали властта и влиянието си за престъпни цели и за грабене и мачкане. Разликата е, че сега последната преграда пред подобни действия – независимият съд – е полусъборена. Още по-лошо, официалната и неофициалната власт се е погрижила да превземе и обзаведе с благосклонни съдии важните за нея съдилища – Върховния административен съд и специализираните съдилища, така че действията на изпълнителна власт и на Прокуратурата да не могат да получат законния отпор, който независимият съд може да им окаже.
Капката, която преля чашата за мен и за мнозина, не е само мутренското нахлуване в сградата на Държавния глава. Капката не е само заради пиара, който Прокуратурата си е направила, нито заради напикаването от страх (твърди се) на изплашени от въоръжените маскирани хора деловодителки. Капката е и заради това, че тези действия са разрешени от двама съдии (от Специализирания наказателен съд и от Софийския военен съд). Проверката, която тези съдии са направили на действията на Прокуратурата, е била чисто формална, а не по същество. Когато съдът не е коректив на разюзданата власт, правовата държава умира, а протестът престава да бъде политически. Той е екзистенциален въпрос и етично задължение на всеки пълнолетен гражданин. И исканата оставка не трябва да бъде за Бойко Борисов или за който политик, който в момента е отпред на фасадата на властта, а на този, който реално упражнява властта – главния прокурор – лицето на безконтролната Прокуратурата, която вече 11-а година се съпротивлява успешно против реформирането си след решението „Колеви срещу България“.
Все още властта на Прокуратурата може да се озапти. Съдии с очевидно прононсиран обвинителен уклон, да се изразя по този начин, засега са само в първата и втората инстанция на наказателния процес – Специализирания наказателен съд и Апелативния специализиран наказателен съд. Върховният касационен съд продължава да бъде абсолютно независим. Но това няма да е задълго.
Бастионът на независимото правосъдие на нашата държава – Наказателната колегия на Върховния касационен съд – ще падне след няколко години. Неотдавна по скандален начин (игнориране на по-висока оценка от конкурс на друг съдия) за върховен съдия в Наказателната колегия бе лансирана небезизвестната бургаска съдийка Деница Вълкова – известна с това, че е станала причина за осъждане на страната ни от Съда в Страсбург, с това, че в неин апартамент по случайност се озовал публичен дом и най-вече с това, че е била заместник министър на правосъдието в кабинет на Бойко Борисов. Назначението на ВСС по този скандален начин е потвърдено от съдебно решение на Върховния административен съд. Същият съд, който наскоро потвърди избора на съдия, за когото има сериозни съмнения, че е гражданин на чужда държава (Русия), за председател на Софийския градски съд.
Такъв тип назначения няма да спрат. Те ще продължат, докато едно значимо малцинство от съдиите в Наказателната колегия на Върховния касационен съд не бъде запълнено от съдии благосклонни към Прокуратурата на Гешев. Когато и третата инстанция в наказателния процес бъде овладяна, тогава никаква надежда за измъкване от примката на овладяната държава няма да има.
Все още това не е станало.
Затова и трябва да се протестира!
