DeFakto.bg DeFakto.bg
През 2008 г. Росен Йорданов решава да създаде и регистрира сдружение, чиято цел е била интеграцията на турскоезичното население в България. През юни 2009 г. братята решават да издигнат в родното си село Славяново, на частна земя, паметник на мюсюлманските и християнските войници, загинали по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. (война, довела до независимостта на България от Османската империя). През юли 2009 г. регионалният отдел за стоителен контрол разпорежда изграждането на паметника да спре.
Жалбоподателите също така решават да създадат и политическа партия Мюсюлмански демократичен съюз. Учредителното събрание е насрочено за 26 септември 2009 г., датата на края на Рамадан, в центъра на Славяново. На сутринта на този ден полицията предупреждава Росен Йорданов, че провеждането на митинг е незаконно без спазване на законовата процедура (предварително уведомление и разрешение).
Няколкостотин души се събират на 26 септември 2009 г. в центъра на Славяново. Служител на кметството на Попово уведомява първия жалбоподател за заповед за прекратяване на събранието, за което н е имало предваритеон уведомяване и не е дадено разрешение. Въпреки това събирането продължава още около петнадесет минути, по време на което се гласува одобри създаването на партията, приемането на нейния устав на партиятта и избор на нейни органи. Веднага след това братята дават пресконференция, на която, както е посочило правителството, са провъзгласили целта на партията „да защити правата на мюсюлманите в България“ и заявяват, че „държавата не направи нищо за мюсюлманите в България „, тъй като България не е признала официално турското малцинство.
През следващите дни районната прокуратура на Попово образува наказателно производство срещу двамата за създаване на политическа организация на религиозна основа, наказуемо по член 166 от Наказателния кодекс, както и за нарушаване на обществения ред, във връзка с изграждане на паметника. Първият жалбоподател също е обвинен за провеждане на неразрешено събрание.
На 1 септември 2010 г. районният съд (в Попово) признава двамата жалбоподатели за виновни, че са създали политическа партия на религиозна основа, осъжда първя от тях на 1 г. условно и заменя наказателната отговорност на втория с глоба от 4 000 лена. Росен Йорданов е признат за виновен и за провеждането на незаконно събрание. По обвинението за хулиганство заради изграждането на паметника двамата са оправдани.
Окръжният съд в Търговище потвърждава наказанията, но приема, че не е налице завършено престъпление, а опит.
Братя Йорданови твърдят нарушения на чл. 11 и чл. 14 от ЕКПЧ, заявлението им е подадено до Евросъда на 14 януари 2011 г.
Решението
Съдът трябва да определи дали наказателното производство срещу жалбоподателите за опит за създаване на партия, е било необходимо в едно демократично общество.
Без да се вземе коментира оценката, направена от българските съдилища дали въпросната партия може да се смята за такава на „религиозна основа“, Съдът изразява сериозни съмнения относно необходимостта да се съчетае забраната с наказателно преследване. Наказателната присъда наистина е една от най-сериозните форми на намеса в право на свобода на изразяване. Същото важи и за правото на свобода на сдружаване, една от целите на които е защитата на мненията и свободата да се изразяват, особено по отношение на политическите партии.
Съдът отбелязва, че жалбоподателите не са продължили докрай процедурата, която се изисква за получаване на регистрация на политическата партия. Правната последица от този пропуск е, че партията не може да съществува, нито да упражнява своята дейност. Резултатът, търсен от властите – а именно мирното съжителство на етнически и религиозни групи в България – следователно може да се постигне в рамките на такава процедура, тоест чрез отказ да се удовлетвори искане за регистрация на подобна политическа партия.
Съдът освен това отбелязва, че има възможност властите да поискат разпускането на такава партия като противоконстуционна от Конституционния съд. При тези обстоятелство е неразбираемо защо е било необходимо провеждането на наказателно производство. Освен това Съдът отбелязва, че член 166 от Наказателния кодекс от 1968 г. е бил приет по време на комунистическия режим с цел да се премахне всяка възможност за поява на така наречените „капиталистически“ политически партии и да не се защитава религиозна и етническа толерантност в България.
Като взе предвид тези съображения, Съдът заключава, че наказателното производство срещу жалбоподателите за опит да създадат политическа партия на религиозна основа не е било необходимо в едно демократично общество и следователно нарушава член 11.
Съдът счита, че не е необходимо да разглежда допустимост или по същество оплакването по чл. 14.
Съдът единодушно приема, че констатацията за нарушение на член 11 сама по себе си представлява справедливо удовлетворение за неимуществени вреди. България трябва да плати на жалбоподателите 2320 евро (EUR) за разноски.
Пълният текст на решението тук.
Особеното мнение на съдия Мира Райчева
Според мен критерият „необходимост в демократично общество“ трябва да се прилага в историческия контекст на България, държава, която въпреки своята история, белязана от антагонизми, днес е цитирана като пример на Балканите за междуетническия мир, който успя да установи. Всъщност, за разлика от почти всички други балкански страни, най-голямото постижение на това, което трябва да се нарече „преход“ от тоталитарна власт към демократично управление в България, е липсата на конфликт между българското население и турското малцинство. В резултат на това запазването на междуетническия мир в страната се превърна в национална ценност. По същите причини, според българския Конституционен съд, забраната, посочена в параграф 4 на член 11 от българската конституция от 1991 г., може да се счита за оправдана съгласно член 11 от конвенцията.
За да определи дали въпросното наказателно производство представлява пропорционална мярка, способна да защити ценностите, прокламирани от член 11 от българската Конституция, Съдът трябва да бъде убеден, че националните власти, въз основа на приемлива оценка на съответните факти, са приложили стандарти, които са били в съответствие с принципите, залегнали в член 11 от Конвенцията, и че следователно не са надхвърлили допустимите ограничения.
Според мен в настоящото дело националните съдилища са дали достатъчно мотиви, за да обяснят защо е бил необходим сериозен отговор от властите.
Националните съдилища анализираха подробно следните факти: организацията на учредителното събрание на партията в деня на края на Рамадан и под звуците на османска военна песен, озаглавена „Джелем, джелем“; прокламираното намерение на подсъдимите да поправят „грешката“, която според тях се състои в представянето на България в Европа като ненационална държава, и волята им да действат за официално признаване на турското малцинство в България с мотива, че България „не е направила нищо за мюсюлманите“ на нейна територия. Националните съдилища стигнаха до заключението, че тези факти показват намерението на жалбоподателите да използват религиозните различия.
Това заключение е убедително. То съответства на фактите по делото. Случаят разкрива, че с поведението си жалбоподателите са застрашили обществения ред и ценностите, залегнали в основата на Конвенцията. Предвид много ясната връзка между Конвенцията и демокрацията, на никого не трябва да се позволява да разчита на разпоредбите на Конвенцията, за да отслаби или унищожи идеалите и ценностите на демократичното общество. Плурализмът и демокрацията се основават на компромис, изискващ различни отстъпки от страна на индивиди или групи лица, които понякога трябва да се съгласят да ограничат някои от свободите, с които се ползват, за да гарантират по-голяма стабилност за страната като цяло ( виж Петерсен срещу Германия (решение), № 39793/98, ЕСПЧ 2001-XII и Рефах Партизи (Партия на благоденствието) и други срещу Турция [GC], № 41340/98 и 3 други, § 99, ЕСПЧ 2003-II).
… По отношение на баланса, който трябва да бъде постигнат между различните заложени права, считам, че двете национални съдилища, и по-специално окръжният съд, са взели премерено, подробно и мотивирано решение. Те са извършили задълбочен и изчерпателен анализ на елементите, мотивирали налагането на санкциите, като по този начин са отговорили на основната обществена потребност по начин, пропорционален на преследваната от закона цел.
